Р епублика Молдова, която понася сериозни последици от войната в съседна Украйна в икономиката, сигурността и от хуманитарна гледна точка, потвърди вчера, че руска ракета е прелетяла през въздушното ѝ пространство, а малко след това продемократичното правителство на Наталия Гаврилица подаде оставка. Предишния ден молдовското разузнаване потвърди съобщения на Украйна, че Русия планира да свали правителството в Кишинев. Какво се крие зад оставката на кабинета на Гаврилица и има ли връзка с вчерашния инцидент?
Началникът на украинския генерален щаб генерал Валерий Залужни съобщи вчера,
че две руски ракети са влезли във въздушното пространство на Румъния и Молдова преди да навлязат в това на Украйна. Според представител на украинските ВВС Киев е можел да свали ракетите, но не го е направил, за да не застраши живота на цивилни в други държави, пише БТА.
Молдовското министерство на отбраната потвърди инцидента,
а външнополитическото ведомство повика руския посланик в Кишинев Олег Васнецов, за да протестира срещу „недопустимото нарушение“.
Румъния от своя страна съобщи, че радарните системи на страната се засекли руска ракета на около 35 км североизточно от границата, но тя не е навлизала в румънското въздушно пространство.
Украинският президент Володимир Зеленски определи случая като „предизвикателство за НАТО и колективната сигурност“ предвид факта, че Румъния е членка на пакта.
След това дойде новината за оставката на правителството на Наталия Гаврилица, която встъпи в длъжност едва преди година и половина.
Гаврилица каза, че никой не е очаквал, че нейното правителство
„ще трябва да се справи с толкова много кризи, причинени от руската агресия в Украйна“ и се оплака от липса на подкрепа и доверие във вътрешен план.
Управлението на Гаврилица бе белязано от дълга поредица от проблеми
- остра енергийна криза, след като Москва драстично намали енергийните доставки за Молдова, рязко покачваща се инфлация и десетки хиляди украински бежанци. Към това се прибавиха ракетите от войната, които преминаха през небето на страната, както и отломките от ракети, открити неколкократно на молдовска територия, отбеляза Асошиейтед прес.
Според политически коментатори в Кишинев обаче оставката на правителството на Гаврилица не е изненада, а всъщност е отдавна закъснял ход, информират местните медии.
„Правителството на Гаврилица не е нито най-лошото, нито най-доброто в историята. То беше посредствено, както вече започнахме да свикваме в Кишинев. Само че, за разлика от останалите, това правителство дойде на фона на огромна вълна от очаквания, които до голяма степен бяха помрачени“, коментира Алекс Козер от телевизия Журнал. Той призна все пак, че моментът е много труден в контекста на войната в Украйна и възстановяването от пандемията от COVID-19.
Анализаторът Вячеслав Бербека вижда няколко обяснения за оставката.
„Едно от тях е стимулирането на процеса на реформи, тъй като много решения бяха объркани и нямаше ясна визия за работата на това правителство. Второ, мисля, че в обществото има натиск, който трябва да бъде смекчен", коментира Бербека.
Политическият анализатор Анатол Църану заговори за „конфликт на върха“, визирайки отношенията правителство-президентство.
„Отдавна се говори за необходимостта от пренареждане и ето че това се случи", каза Църану пред местни медии.
Коментаторът на в. „Национал“ Николае Негру смята, че правителството е сменено по "политическа необходимост".
„Правителството имаше големи проблеми с имиджа, в някои отношения заслужени, в други - не. В същото време имиджът на (президента) Мая Санду също бе засегнат. Това, според мен, доведе до необходимостта от преконфигуриране“, посочи анализаторът.
Според него става дума за „стратегически ход, препоръчан от някои съветници-стратези“.
Няколко молдовски анализатори отбелязаха факта, че новината за оставката дойде след официално посещение на Наталия Гаврилица в Брюксел преди броени дни.
Президентът Мая Санду благодари на Гаврилица за "саможертвата и огромните усилия да управлява през толкова много кризи",
след което незабавно посочи нейния наследник – Дорин Речан, досегашен президентски съветник по въпросите на отбраната и сигурността и бивш министър на вътрешните работи.
По думите на президентката членовете на управляващата Партия на действието и солидарността (ПДС) са приели нейния избор в лицето на Речан. Мая Санду е основател на ПДС.
„Знам, че се нуждаем от единство и много работа, за да преминем през трудния период, пред който сме изправени.
Трудностите през 2022 г. отложиха някои от плановете ни, но не ни спряха'', каза Санду на пресконференция за номинацията и добави, че през 2023 г. иска да се съсредоточи върху обновяването на ключови области като икономиката и правосъдието на Молдова.
Молдова – бивша съветска република с население от 2,6 милиона души, разположена между Украйна и Румъния,
е изправена пред много предизвикателства, отбелязва АФП. От края на юни 2022 г. Молдова е кандидат за членство в ЕС, а в същото време има руски войници на своя територия - в проруския сепаратистки регион Приднестровие.
Президентът Мая Санду наскоро обвини Москва, че стои зад трафика на оръжие, стоки и хора и че финансира антиправителствени демонстрации.
Рязкото увеличение на цените в Молдова, особено на руския газ, доведе до улични протести миналата година, при които демонстранти призоваха правителството и Санду да подадат оставка. Протестите бяха организирани от опозиционната партия на Илан Шор, който избяга в Израел.
Властите в Кишинев определиха протестите като част от спонсорирана от Кремъл кампания за дестабилизиране на правителството.
Илан Шор е сред санкционираните от САЩ молдовски олигарси, свързани с корупция и предполагаемо сътрудничество с Русия за подкопаване на демокрацията в Молдова. Смята се, че Шор координира действията си с Москва, за да попречи на опитите на Молдова да се присъедини към Европейския съюз. Шор бе осъден за кражбата на 1 млрд. долара от молдовски банки през 2014 г.
Номинираният за премиер Дорин Речан (48) заяви, че ще пристъпи незабавно към съставянето на ново правителство
и че основната му задача ще бъде да въведе „ред и дисциплина“ в институциите на Молдова, да вдъхне нов живот на икономиката и да осигури мир и стабилност. Речан потвърди, че ще продължи да работи за присъединяване на Молдова към ЕС.
Той е опитен политик, който е заемал редица висши длъжности в правителството на Молдова,
отбелязва Ройтерс. Бил е вътрешен министър от 2012 г. до 2015 г. при двама министър-председатели и е първият цивилен, заемал този пост. Инициатор е на няколко важни реформи, които приближиха Молдова до стандартите на ЕС. Преди това е бил заместник-министър на информацията и комуникационните технологии. Има опит в частния сектор и в ИТ индустрията.
Сега Речан разполага с 15 дни, за да състави ново правителство.
Партията на действието и солидарността има мнозинство в парламента – 63 от общо 101 места и се очаква той да получи вот на доверие с лекота, отбелязва Франс прес.
„Дорин Речан получава огромния шанс да остане в историята като министър-председателя, който решително насочва Молдова по пътя на свободата, просперитета и демокрацията“, коментира Алекс Козер от телевизия "Журнал".
Редица политически анализатори в Кишинев са на мнение,
че новото правителство трябва да се фокусира върху укрепването на сигурността и отбранителните способности, отбелязва сайтът „Новини“ (Știri.md).
Експертът Виктор Чобану посочи, че страната навлиза в етап, в който сигурността е от първостепенно значение и на този фон кандидатурата на Речан е по-подходяща от тази на Гаврилица, която все пак е специалист по финанси.
Експертът Михай Могълдя също смята, че вниманието на новото правителство трябва да бъде насочено към сигурността.
Ден преди оставката на правителството на Гаврилица молдовските разузнавателни служби съобщиха, че въз основа на информация, представена от Украйна и от вътрешни данни, са идентифицирали дейности, насочени към отслабване и дестабилизиране на Молдова.
По време на посещение в Брюксел украинският президент Володимир Зеленски каза,
че е "засечен план за унищожаването на Молдова, който е бил в ръцете на руските разузнавателни служби". „Не знам дали наистина Москва е дала заповед това да бъде изпълнено, но във всеки случай... този план беше много подобен на плана, който те се опитаха да приложат срещу Украйна", посочи Зеленски.
Късно снощи заместник-говорителят на Държавния департамент Ведант Пател каза, че Вашингтон "няма индикации за пряка военна заплаха от страна на Русия към Молдова или Румъния“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че не знае какво е имал предвид президентът на Украйна Володимир Зеленски с предполагаемо разкрит руски план за разрушаване на политическата ситуация в Молдова.
"За това трябва да потърсите господин Зеленски. Ние не знаем за какво става дума", каза Песков.
