М еждународна група учени разкри, че последиците от чумната пандемия през 541-750 г. вероятно не са били толкова тежки, колкото се е смятало по-рано, съобщава сайтът "EurekAlert".
До това заключение се е стигнало след анализа на древни документи, геноми на причинителите на заболяването, погребани жертви на чумата и други исторически източници.
Проучванията са били съсредоточени върху периода от късната Античност (300-800 г. от н.е.), през който са се случили важни събития като падането на Западната Римска империя и разпространението на исляма.
Съществува хипотеза, че чумната пандемия е повлияла на историята на Европа и Близкия Изток.
Изводът на учените е, че заболяването не е убило десетки милиони хора. Започналите преди епидемията различни тенденции като развитието на селскостопанското производство, например, продължава и след избухването на чумата.
ВИЖТЕ ИНТЕРЕСНИ МЕДИЦИНСКИ ПРАКТИКИ ОТ МИНАЛОТО
Не са открити и никакви промени в начина, по който са били погребани хората, въпреки че друга пандемия, известна като Черната смърт (1346-1353) се е отразила на погребалните традиции.
Избухналата през 541 г. чумна епидемия по времето на император Юстиниан I се разпространила бързо в Азия, Северна Африка и Европа. Според историческите извори, тогава в Константинопол всеки ден са умирали по около 10 000 човека.
Лекарят, който през XIX в. изгуби работата си заради измити ръце
Миналата година доклад, публикуван от списанието "Сел", описва откритието на най-старата позната до момента проба на чумна бактерия.
Тя е била взета от генетичен материал на 5000 години, съдържащ се в скелета на 20-годишна жена, открит при разкопки край Гьокхем, Южна Швеция. Заедно със скелета на младата жена са открити останките на още 78 души от същия период. В един от скелетите също са открити следи от същия щам чума, и изследователите предполагат, че това е доказателство за епидемия.
До момента учените предполагаха, че чумата е пристигнала в Европа с мигриращите племена от Евразийската степ, които в крайна сметка заменили Неолитните общности. Степите са обширна равнина, обрасла с тревиста растителност, която се простира от днешна Унгария през Украйна и Централна Азия до Източен Китай.
Откритието, че чумата е достигнала северните части на Европа доста по-рано предполага, че заразата не се дължи на миграцията от Евразийската степ.
В Доклада учените посочват, че чумата се е зародила като човешка болест, а не като зараза, предавана от животните, най-вече в пренаселените поселища, които хората започват да изграждат преди 6000 години. Лошата хигиена, твърде големият брой хора, животни и храна на едно място, са спомогнали за развитието на болестта в опасен патоген.
Най-ужасните прогнози на Нострадамус, които са се сбъднали
Разпространението на заразата в останалата част на Европа станало чрез търговските пътища, които се разширили благодарение на развитието на технологиите – появата на колелото, отколкото на масовата миграция.
С измирането на Неолитните общности, благодарение на чумата, за Евразийските племена било относително лесно да се заселят в Европа, като по този начин променят завинаги генетичния код на хората на континента.
"Бащата на съвременната гинекология" експериментирал върху тъмнокожи робини
В миналото хомосексуалността е определяна като болест
Няколко болести, които някога са разбирани и третирани грешно
Когато хората не знаеха, че цигарите са вредни и децата пушеха наравно с възрастните
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!