К итай играе сериозна политическа игра и в нейната основа е програмата за инвестиции на Си Дзинпин в глобалната инфраструктура, която заплашва Запада не само икономически.
По-рано тази година първият директен товарен влак от Китай за Великобритания пристигна на гарата в Баркинг, Източен Лондон, доставяйки там контейнери, натоварени с различни потребителски стоки. Влакът, който се казва „Източен вятър“ измина разстояние от 12 000 км, пресичайки границите на 8 държави за 16 дни, което е два пъти по-малко от времето, което е необходимо за доставянето на същите тези стоки по море, пише Том Милър в „Гардиън“ (The Guardian).
Индия и Китай се помириха, индийските войници се изтеглят
Напрежението расте: САЩ готвят санкции и срещу Китай
Китай става глобална сила в задния двор на Европа
После се върна обратно в Китай, доставяйки шотландско уиски, лекарства и детски стоки за гигантските пазари на едро в град Иу, на източното китайско крайбрежие.
Името на влака „Източен вятър“ идва от прочутото изказване от 1957 г. на Мао Цзедун: „Или вятърът от Изток ще победи вятъра от Запад, или вятърът от Запад ще победи вятъра от Изток“.
И докато този влак влезе в полезрението на медиите, по-малко известен е фактът, че през миналата година в Европа от Китай са пристигнали 1702 товарни влака, а това е два пъти повече, отколкото през 2015 г.
Те са част от концепцията за създаване на Нов път на коприната. Изграждайки и финансирайки автомобилни магистрали, железници и пристанища, китайските лидери в буквалния смисъл на думата се стремят към това всички пътища да водят към Пекин.
По географски и икономически мащаб Новият път на коприната значително надхвърля мащабите на този от древността.
На сушата се предвижда строителството на транспортна инфраструктура и индустриални коридори, простиращи се през цяла Средна Азия, Близкия изток и Европа. По вода той включва пристанища и създаването на търговски маршрути, тръгващи от Южнокитайско море на юг през Тихия океан и Индийския океани и Суецкия канал.
Пекин твърди, че към неговата инициатива са готови да се присъединят около 65 държави.
Тази инициатива активно се пропагандира от китайския президент Си Дзинпин, който вече пет години укрепва влиянието на Китай на международната сцена. Новият път на коприната се превърна в централен елемент на неговата „китайска мечта“, която той обяви по време на своята първа публична проява като лидер на Комунистическата партия, когато посети Националния музей на Китай на площад Тянанмън.
Си се закле да осъществи „великото възстановяване на китайския народ“.
През октомври партийните лидери отново ще се срещнат на XIX конгрес, за да решат кой ще управлява Китай през следващите 5 години. Вече е известно, че Си ще запази поста си.
Новият път на коприната е централно звено в националистическата концепция на Си. Финансирайки и изграждайки транспортна инфраструктура, тръбопроводи и електрически мрежи, Пекин се опитва да изплете мрежа от икономически зависимости.
Малко от по-слабо развитите страни могат да игнорират китайските обещания за изграждане на така необходимата им инфраструктура.
Ключовите участъци на Новия път на коприната, като сухопътните товарни маршрути, водещи от Китай за Европа, вече са построени. Обемът на китайските преки чуждестранни инвестиции през 2015-2016 г. е достигнал 30 милиарда долара, а китайските компании са подписали договори за строителство на обща стойност 189 милиарда долара с над 60 държави.
Амбициозната стратегия се сблъсква с множество проблеми, като тероризъм и нестабилност в местата, през които преминава Новият път на коприната.
Нещо повече, товарните композиции, пътуващи между Китай и Европа, могат да се окажат нерентабилни, въпреки значителното спестяване на време за път.
Историческите врагове на Китай, като Индия и Виетнам, пък основателно се страхуват от стратегическите последици от разширяването на китайската инфраструктура. Индийските власти осъдиха строителството на пристанища в Шри Ланка и Пакистан, наричайки ги платформа за военна експанзия и „перлена връв“ около шията на Индия. Военният сблъсък с Китай, който се разрази това лято край спорната граница в Хималаите, още повече усили подозренията на Делхи.
В други части на Азия обаче инфраструктурната дипломация на Китай вече носи дивиденти. Във Филипините президентът Родриго Дутерте в края на миналата година се върна от Пекин с пакет от инвестиционни и търговски договори на стойност 24 милиарда долара и скъса със САЩ.
А Малайзия, чийто премиер Наджиб Разак се нарече „истински приятел“ на Китай, подписа договори на стойност 34 милиарда долара.
Малки държави, като Камбоджа и Таджикистан, също зависят много от Китай, който им доставя най-важните стоки и услуги.
Геополитическата тежест на Китай расте. След края на Втората световна война (1939-1945 г.) господстваща сила в Азиатско-Тихоокеанския регион бяха САЩ, но дипломатическите грешки на новия президент Доналд Тръмп играят в полза на Пекин. Решението на Вашингтон да излезе от Транстихоокеанското партньорство за свободна търговия нанесе удар по американските интереси. Сега Китай се опитва да прокара алтернативно търговско споразумение, без участието на САЩ.
По-рано тази година на Световния икономически форум в Пекин, посветен на Новия път на коприната, премиерът Ли Къцян призова делегатите да се откажат от протекционизма и да приемат вариант за глобална търговия, който китайската пропаганда нарича „Глобализация 2,0“. По-голямата част от него са само гръмки думи, но Китай играе сериозна дипломатическа игра. На този форум присъстваха държавните глави на 30 страни.
Китайското ръководство знае, че предстои да бъде извършена сериозна дипломатическа работа, защото малко държави са готови да повярват в мантрата за „взаимната изгода“. Но неговата пресметлива икономическа дипломация е много по-смела, далновидна и практична в сравнение с политиките на която и да е друга държава.
Един ден вероятно целият свят ще почувства последиците, ако икономическата дипломация на Китай успее да постигне целите си.
Тревожен сигнал в тази насока е съгласието на Cambridge University Press за премахването на 300 статии, критикуващи Китай и само възмущението на международната общност подбуди най-старото британско издателство да се откаже от това свое решение.
Икономическият натиск върху Запада за налагане на китайската версия на политика, мислене и дори история, само ще се увеличава.
Нарастващата мощ на Китай създава огромни икономически възможности, но нейните политически последици могат да се окажат доста разрушителни за Западната цивилизация. Мао е предсказал, че източният вятър рано или късно ще победи. Ако „кормчията” се окаже прав, то светът скоро ще почувства силата му.
Leadership change, new Silk road and Trump – China’s next year. Thought-provoking conversations at #GlobalHorizons2017 conference pic.twitter.com/d5lA08m13V
— Oxford Analytica (@oxfordanalytica) September 5, 2017
