В сяка от водещите световни сили има своя зона на влияние, която е ключова за нейните интереси и се е превърнала в такава след редица исторически събития.
За САЩ, това са Централна и Южна Америка. За Русия, това е Централна Азия. За Китай, това е Източна Азия. Всеки успех или поражение в тези региони обикновено има драматични последствия за световните сили.
Къде е зоната на влияние на Европа? Това е Африка, изостанал, раздиран от конфликти континент, който след Втората световна война е изоставен от бившите си колонизатори – европейските държави.
Какво отличава една регионална сила като Русия от суперсила като САЩ? Глобалните възможности. Не става въпрос за военно присъствие, а преди всичко за икономика и инвестиции.
Американските корпорации имат интереси и осъществяват операции в глобален мащаб. Разбира се, подкрепени и от военните сили на САЩ. Но основното средство за налагане на американското влияние не са оръжията, а инвестициите.
Сега Китай, със своето огромно население и икономически възможности, се опитва да настигне и дори да изпревари САЩ, но това не е лесно. В Азия китайските компании се сблъскват с конкуренцията на много други играчи като Япония, Корея, Индия и със сложните политически отношения с Русия.
В Южна Америка Пекин е принуден да действа внимателно, за да не засегне интересите на САЩ. В същото време Бразилия като регионална сила също не винаги е съгласна с китайската политика и цели.
Близкият изток е конфликтна зона, доминирана от американския съюзник Саудитска Арабия, с нейните огромни петролни ресурси и открит ислямски фундаментализъм.
Има обаче един регион, който е открит за действие. Африка - изоставена от Европа. Колониалното минало носи силно чувство за вина на водещите държави в Европейския съюз и с изключение на спорадични действия и политики, те стоят встрани от Черния континент.
Дори сега, когато бежанската криза показва, колко погрешна е такава позиция, Европа, с изключение на Франция, не прави нищо, за да реши проблемите при източника им. Вместо това политиците в Брюксел спорят за квоти и границите в шенгенското пространство.
Африка е свободна от влияние, богата на ресурси и с изключителен потенциал за икономически растеж. В същото време тя е задният двор на Европа, който се разглежда като място за изхвърляне на боклука.
Пекин обаче не гледа така на нещата. Китайският президент Си Цзинпин днес обеща 60 млрд. долара за финансирането на развитието на Африка. Той се срещна с десетки лидери на африкански държави в Йоханесбург.
Сумата ще бъде инвестирана в 10 проекта за период от три години, като целта е да се даде силен тласък на икономическия растеж на континента като цяло.
„Тези планове са насочени към решаването на три проблема, които спъват развитието на Африка“, заяви Си. „А именно лошата инфраструктура, недостигът на на квалифициран персонал и липсата на инвестиции“.
За сравнение предходната инвестиционна програма на Китай за Африка, обявена през 2012 г, възлизаше на 30 млрд. долара и имаше драматичен ефект.
През миналата година стокообменът между китайската икономика и африканските страни достигна рекордните 222 млрд. долара. Така Китай е най-големият търговски партньор на Африка за шеста поредна година.
В резултат повечето африкански държави поддържат добри дипломатически отношения с Пекин и дори хвалят авторитарния модел на управление в Китай.
По същия начин САЩ помагат с плана „Маршал“ за изграждането на разрушените от Втората световна война икономики в Западна Европа, с което налагат долара като световна валута и се превръщат в глобална суперсила.
