Н а 12 август Русия ще отбележи 24-ата годишнина от потъването на подводницата "Курск" със скромни церемонии. В Санкт Петербург имената на всички 118 членове на екипажа ще бъдат рецитирани на църковна служба преди церемонията по полагане на цветя в местното гробище, където са погребани 23 от тях.
Когато мощна експлозия разкъса стоманения нос на "Курск" по време на учения в Баренцово море преди 24 години, никой в Русия не можеше да повярва, пише The Guardian.
Взривът - еквивалент на земетресение с магнитуд 4,2 по скалата на Рихтер - е бил толкова силен, че е бил засечен чак до Аляска.
Всички 118 членове на екипажа губят живота си при бедствието: опустошителен удар върху руската военна гордост и репутацията на наскоро избрания президент Владимир Путин, който отказа да съкрати почивката си, за да се справи с кризата.
Катастрофата в "Курск" две десетилетия по-късно е известна като "първата лъжа" на Путин към обществеността, първият провал и повод за централизиране и контрол на руските медии, армия и икономика.
Адвокат Борис Кузнецов вижда трагедията като повратна точка за съвременна Русия.
Катастрофата в "Курск" и последиците от нея, казва Кузнецов, са "първата лъжа" на президента Владимир Путин.
"Лъжите започнаха с потъването на "Курск", казва Кузнецов.
"Когато "Курск" потъна, правителството започна да се намесва в правната и правоприлагащата система. Правителството започва да събира всички средства за масово осведомяване под свой контрол. Целият процес на подкопаване на демокрацията в Русия в много отношения започна с това", казва той.
67-годишният Кузнецов е представлявал семействата на 55 от удавените моряци от "Курск". Сега той има политическо убежище в Съединените щати. Руското правителство е образувало наказателно дело срещу него и е издало международна заповед за арест за него.
Когато на 22 август 2000 г. видимо разтревоженият Путин се среща със съпругите и семействата на моряците от "Курск", те не се страхуват да му крещят и да го обвинят в некомпетентност- поведение, което изглежда невъзможно днес:
Тази среща, казва Кузнецов, може да е била "най-лошият момент" в живота на Путин - и той веднага се е заел да се увери, че никога повече няма да се сблъска с нещо подобно.
"Той беше длъжен да изслуша експертите и докладите на командирите и докладите на военноморското командване. Той беше длъжен да направи всичко това", казва Кузнецов за Путин. "И той не го направи."
Взривът убива за секунди повечето мъже от екипажа, но 23-ма оцеляват и се барикадират заедно в наводнено отделение и очакват спасяване, което така и не идва.
Цели девет дни след инцидента, на 21 август, екип от британски и норвежки водолази влиза в плавателния съд и открива целия му екипаж мъртъв.
Но въпреки известността на смъртоносния инцидент, първото голямо предизвикателство за президентството на Путин по някакъв начин избледнява от колективната памет на фона на продължаващото му изключване от репортажите и официалните изявления на държавната телевизия, предава RFE.
Проучване, проведено от социологическата агенция "Левада център" през 2015 г., което съвпада с 15-ата годишнина от катастрофата, установява, че делът на руснаците, които смятат, че властите са се провалили в отговора си, е намалял повече от наполовина - явление, което директорът на "Левада" Лев Гудков отдава по това време на липсата на официално отразяване на тази и други трагедии, в които властите се смятат за съучастници.
Путин постъпи "безчестно" след появата на новината за трагедията, каза Гудков, и впоследствие се опита да гарантира, че епизодът и последиците от него постепенно ще се изплъзнат от съзнанието на хората.
"Цензурата в медиите блокира информацията за него и само в социалните мрежи дискусията продължи", каза Гудков.
Remember the #Kursk submarine disaster on 12 August 2000.
— junia⬜️🟥⬜️🇺🇦 (@serenahrm) August 8, 2024
All 118 personnel on board were killed.
It became the first major crisis to the popularity of the newly elected (on 7 May 2000) President Putin who didn’t interrupt his vacation in Sochi till…https://t.co/D7Rc0Zdwmo pic.twitter.com/7vEO5jgFIW
В своята книга журналистката Катрин Белтън, разследваща възхода на Путин, човек, някога близък до руския президент, казва, че новоизлюпеният лидер е бил парализиран от страх, когато се случи катастрофата в "Курск", и е бесен от начина, по който телевизията усилва безразсъдната му реакция.
"Той не знаеше как да се справи с това и затова се опита да избегне справянето с проблема", цитира Белтън бившия съюзник на Путин.
"Норвежците и други се обаждаха с предложения за помощ. Но той не искаше те да разкрият, че всички са мъртви и затова просто отказа помощта - което, разбира се, влоши всичко.", казва тя.
Когато Путин най-накрая посещава затворения военен град, който служи като пристанище на "Курск", и говори пред зала, пълна с опечалени роднини, цели 10 дни след катастрофата, той хвърля вината върху икономическия и военен упадък на Русия през предходното десетилетие - преди да дойде на власт - и осъжда телевизионните канали, които критикуват нескопосания му отговор.
"Те купиха медиите и сега манипулират общественото мнение", казва той за медийните магнати, особено Борис Березовски, олигархът, който е притежавал Първи канал.
През следващите месеци правителството на Путин поставя Първи канал под контрола на държавата, принуждавайки Березовски да продаде дела си и в крайна сметка да избяга от Русия, а каналът на НТВ е конфискуван от друг бизнес титан – Владимир Гусински.
Неговото правителство също така ще стартира мащабна програма за съживяване на руската армия, увеличавайки разходите за отбрана и предизвиквайки обвинения, че отстъпва от демокрацията, докато той се опитва да установи централизирана политическа система, която страната запазва и до днес.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!