П рез последните няколко седмици в Русия се случиха две странни неща.
Първото е, че руският президент Владимир Путин смени правителството. По време на своето изказване за състоянието на нацията миналата седмица той обяви промени в Конституцията на Русия, които биха могли да му помогнат да задържи властта и след 2024 г., когато настоящият му мандат приключва, пише Джордж Фридман в „Геополитикал фючърс”.
Путин разтърси и руското командване на силите за сигурност преди около месец, и размести губернаторите в Русия като шахматни фигури. Подобни промени се случват в много правителства, но обикновено тези стъпки са ограничени до увеличаване на властта, без да създават усещане за неотложност.
Кого Путин нарече „гад и антисемитска свиня”
Промените на Путин не бяха чак толкова радикални предвид обстоятелствата, но той излезе от обичайния си начин на поведение, за да направи така, че да изглеждат спешни и отстрани дългогодишни висши служители като Дмитрий Медведев, който сега ще бъде заместник-председател на Съвета за сигурност.
Путин отстрани главния прокурор на Русия
Второто нещо, което се случи, е с по-малко съдържание, но е много по-странно. Путин излезе с поредица от изявления, че Полша е дала начало на Втората световна война и че пактът между Хитлер и Сталин е предизвикан от предхождащите го британска и френска сделки с Германия.
На пръв поглед руският президент просто реши да припише на Полша, Франция и Великобритания отговорността за Втората световна война, като изчисти Русия от всякаква вина.
В какво МВнР на Полша обвини Путин
Само че зад тези действия на Путин както обикновено се крият по-дълбоки мотиви. От една страна той сочи, че либералните държави са започнали Втората световна война и следователно твърдението на западните демокрации за морално превъзходство е невярно.
Ключовият момент обаче е обвинението срещу Полша. Путин не очаква война срещу Франция или Германия, но се тревожи за Полша и това има общо с Беларус.
Путин, ще остане ли или ще си тръгне
Нейното местоположение е ключово. Беларус граничи с Полша на изток, Украйна на юг, Русия на запад и балтийските държави на север.
Прибалтика е в НАТО, а Украйна, макар и по-малко, все още е враждебна към Русия. За Кремъл Беларус е ключов буфер срещу Запада и загубата ѝ би представлявала заплаха за руската национална сигурност.
Ако Беларус е в сътрудничество с Русия, западната защита на Полша, в която се намират американски войски, става много по-трудна. Но ако Беларус беше ориентирана към Запада и войските на НАТО бяха разположени там, защитата на Смоленск и дори Москва би била под въпрос. В Русия има инициатива за сътрудничество с Беларус, но през последните седмици беларуският президент Александър Лукашенко показва, че иска да се сближи със Запада.
Руски генерал: НАТО се готви за война
Лукашенко се опитва да запази независимостта си, а Русия иска да сложи край на това. Полша пък не желае да вижда повече руски войски край източната си граница.
За Москва уреждането на въпроса с Беларус е жизненоважно. Западът не иска промяна на положението в региона, но Русия не вярва на това и твърди, че присъединяването на Прибалтика към НАТО вече е нарушение на установения ред.
Каква е играта на Путин, защо свали кабинета на Медведев
Има значително напрежение между Полша и Русия по отношение на Беларус. Кремъл може да е готов дори на военни действия, за да запази влиянието си в региона.
Ако избухне конфликт, Русия би искала да обвини Варшава. Поставяйки въпроса как е започнала Втората световна война, Путин се опитва да промени възприятието за Полша от нация-жертва в исторически агресор.
В този смисъл преструктурирането на руското правителство е обяснимо. Разумно е да се запитаме дали опитите на Путин да предефинира историята и управлението не са проектирани като подготовка за война или за победа чрез сплашване.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
Добави ни в предпочитани източници в Google
