В ъзможно е военният провал на Владимир Путин в Украйна да го направи уязвим по отношение на политическата опозиция в Русия, пише в редакционен материал британският в. "Гардиън".
Русия губи войната в Украйна, какво ще прави Путин
Провалът на първоначалните планове на Путин за Украйна е толкова голям, че сега вече не е ясно за какво точно продължава да воюва Русия, освен за да спести на президента си унижението да признае поражението. След като устремът на Кремъл за териториални придобивки бе възпрян, руските сили започнаха да тероризират цивилните и да нанасят щети на украинската инфраструктура. Планът е Украйна да бъде оставена на студено и тъмно през зимата и това да пречупи волята на украинците за оказване на съпротива, отбелязва "Гардиън".
Украйна прехвърля войната на руска територия?
Няма обаче индикации, че тази стратегия работи. Неспособността на Путин да разбере, че Украйна е горда и независима страна, която е готова да се съпротивлява, е фундаменталната грешка на войната му. Освен това руският президент не прецени правилното отношението на собствения си народ към войната. В началните седмици на войната руските държавни канали с лекота разпалиха войнолюбиви настроения. Трудностите на войната обаче охладиха страстите, а обявяването на мобилизация през септември сведе ентусиазма до минимум. Това обаче не значи, че гражданите масово се опълчват на властта. Инакомислието в Русия е заглушено от страха и от навика да бъдеш лоялен към властта във времена на криза, изтъква британският всекидневник.
Манипулираният народ: Защо руснаците вярват на Путин
Въпреки това стотици хиляди души избягаха от мобилизацията. Избягалите може би дори са повече от тези, които бяха успешно мобилизирани (властите не съобщават точните данни). Мнозина от мобилизираните изразиха възмущението си от това, че не им е предоставено необходимото оборудване, че не са минали през обучение и че разполагането им е безцелно. Хора, които се възприемат като пушечно месо, не може да са войници с мотивация. В интернет пространството бяха разпространени видеоклипове, в които те разказват за несгодите си. Подобна обърканост лъха и от официалните канали, но по тях тя придобива облика на все по-бурни призиви за унищожението на Украйна, гарнирани с презрение към военните командири, които изглежда не успяват да се справят с тази задача. Самият Путин все още не е обект на критики, но митът за силата му и за добрата му преценка е сериозно разклатен, пише "Гардиън".
Когато земята в Украйна замръзне: Кой ще надвие в зимната фаза от войната
Трудно е да се направи точна оценка на обществените настроения в един полутоталитарен режим, но има индикации, че хората вече са изтощени от войната. От изтекло миналата седмица в медийното пространство поверително проучване, извършено по поръчка на руска държавна служба, става ясно, че 25 процента от анкетираните искат военната кампания да продължи, а 55 процента искат мирни преговори. За сравнение, през февруари нахлуването в Украйна се ползваше с подкрепата на 80 процента от населението. Има също така индикации, че Кремъл губи всеобхватния си контрол над информационното поле. Понастоящем руснаците са най-големите ползватели на онлайн услуги, с чиято помощ може да се заобикаля цензурата в интернет. Освен това руските общности в чужбина предоставят на съотечествениците си по-правдива информация за това какво се случва в Украйна от медиите в Русия.
Лавров: Помните ли как САЩ бомбардираха Ирак, а НАТО - Белград
Би било преждевременно да си въобразяваме, че позициите на Путин са сериозно отслабени. Той разполага с лостове на принудата, които да компенсират спада на ентусиазма. Признаците на уязвимост обаче са окуражаващи в качеството си на доказателство, че сред руснаците както в Русия, така и в чужбина има интерес към друг вид политика. Подхранването на този интерес, оказването на помощ на изгнаниците и подчертаването на факта, че руският народ и престъпното ръководство на Русия не са едно и също нещо ще бъдат от все по-голямо значение през идните месеци и години. Макар поражението на Путин в Украйна да е стратегически и нравствен императив за европейските демокрации и перспективата за нормализиране на отношенията с Москва да изглежда далечна, тази идея не бива да бъде изоставяна напълно. За да има тя практически основания, инакомислието в Русия трябва да бъде подхранвано, независимо от това къде се проявява, заключава "Гардиън".
