Т урският президент Реджеп Тайип Ердоган несъмнено притежава характерен стил, при това не само в управлението. Неговите карирани сака наложиха собствения му почерк в модата и преди няколко години бяха тема на оживени дискусии на дизайнери и стилисти не само в Турция.
Неслучайно през 2010 г. той патентова като собствена марка първите букви на името си - RTE. В социалните медии напоследък пък тема на обсъждане стана неподражаемият му стил в играта на тенис на маса, след като наскоро бе заснет да играе първо със студенти, а после и с президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев. Необичайният начин, по който турският лидер държи хилката - откъм широката част вместо при дръжката - не отговаря на захвата нито при европейската, нито при азиатската школа по пинг-понг. Това предизвика коментари в социалните мрежи и дори злостни забележки от политически опоненти.
"Както държи хилката, така и управлява държавата", написа депутатът от опозиционната "Добра партия" Айтун Чърай в Туитър. Мнозина в Интернет пък определиха този захват като "местен и национален" - закачка със стремежа на Турция в последните години да замени вноса с "местна и национална" продукция в отбранителната промишленост и други сектори на икономиката.
Но да оставим настрана тениса на маса. Курсът, който Турция следва във външната политика под управлението на президента Ердоган, също носи специфичен почерк - движи се в зигзаг. През изминалите години страната се оказа практически в изолация, след като развали отношенията си с повечето регионални сили в Близкия изток и значително обтегна връзките със Запада. Сега обаче Анкара рязко пое в обратна посока и се впусна да топи ледовете на всички фронтове. Умелото лавиране на страната по отношение на конфликта в Украйна ѝ набра точки пред ЕС и САЩ. Отделно в последните месеци тя пристъпи към отваряне на нова страница във връзките си със страни като Израел, Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства, а напоследък дори се заговори за възможно помирение с Дамаск.
Турция, която в миналото се славеше като "най-близкия съюзник на Израел в мюсюлманския свят", сериозно влоши отношенията си с еврейската държава през последните години въпреки силните търговски връзки помежду им. Двете страни поддържат дипломатическите си отношения в посолствата на ниво шарже д'афер от 2018 г. след поредната криза, довела до задълбочаване на напрежението - решението на САЩ да преместят посолството си в Израел от Тел Авив в Ерусалим. След месеци на нагнетявано напрежение през май 2018 г. Турция върна посланика си от Израел и изгони израелския посланик от Анкара. Напоследък обаче двете страни направиха стъпки към помирение - израелският президент посети Турция в началото на март, а по-късно този месец, на 25 май, предстои визита на турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Израел.
Прагматизмът взе връх над идеологията и в отношенията с Египет. Анкара прекъсна дипломатическите си отношения след военния преврат през 2013 г. срещу президента Мохамед Морси и отказа да признае Абдел Фатах ас-Сиси за лидер на арабската страна. Впоследствие посланиците на двете страни бяха отзовани за консултации, а след обявяването за персона нон-грата на турския посланик в Кайро последва аналогичен ход от страна на Анкара. Миналата година обаче Ердоган съобщи за започването на контакти между Анкара и Кайро, а наскоро оправда промяната във външнополитическия курс, като подчерта, че Турция няма да спечели нищо, като напълно прекъсне връзките с Египет и Израел.
"Отношенията (на Турция) с Египет трябва да се подобрят. И двете страни са много важни за региона, нормализацията на отношенията е много важна за Източното Средиземноморие", каза наскоро и турският външен министър в интервю за телевизия НТВ и допусна възможността за назначаване на посланици.
Сходни процеси текат и по отношение на връзките със Саудитска Арабия и ОАЕ. Анкара и Рияд демонстрират обща воля за развитие на двустранните отношения на най-високо равнище. Силен тласък на тези намерения даде прехвърлянето в Саудитска Арабия на воденото в Турция съдебно дело по случая за убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството на кралството в Истанбул през 2018 г. - случай, който охлади отношенията между двете регионални сили и разтърси с бруталността си целия свят. Сърдечните снимки от визитата на турския президент в Рияд миналия месец бяха ясен сигнал, че това "недоразумение" остава в миналото и за двете страни.
"Вярвам, че моето посещение ще сложи началото на нова епоха в отношенията между двете държави. Показахме обща воля да засилим връзките помежду си на базата на взаимно уважение и доверие, най-открито и на най-високо равнище", каза турският лидер след визитата си в края на април.
На заден план Турция оставя и различията с ОАЕ - през февруари Ердоган посети и емирствата, за първи път от близо десет години, загърбвайки борбата за надмощие, разногласията около конфликта в Либия, блокадата на Катар и дори съмненията за роля на ОАЕ в преврата в Турция. Преди това, през ноември м.г., в Турция беше престолонаследникът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал-Нахаян, визита, която, както каза Ердоган, възвести "нова ера" в двустранните отношения (както и инвестиции в Турция в размер на 10 млрд. долара).
Поредният завой на турската външна политика Ердоган определи като "процес, в който се правят приятели, а не врагове", и добави, че Турция трябва да подобри отношенията със страни, с които споделя "общи вярвания и мнения". Докъде ще стигне този процес предстои да разберем, но едно изглежда сигурно - турският лидер ще продължи да управлява страната със собствен почерк и стил, поне до изборите догодина...
