М алко преди 3 ч. българско време на 22 юни едно съобщение от американския президент Доналд Тръмп разтърси целия свят.
След дни на ескалиращо напрежение между Израел и Иран, САЩ се намесиха в конфликта, нанасяйки удари ядрения обект - Фордо.
Историята обича символите - а датите понякога говорят по-силно от думите. Днес, точно 84 години по-късно, отново сме свидетели на рязък завой към глобално напрежение, този път в Близкия изток.
На 22 юни 1941 г. в рамките на Втората световна война започва операция „Барбароса" - кодово име, избрано от германското върховно командване за нападението над Съветския съюз, с което започва Германо-съветската война. 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона мъже с 600 000 моторни превозни средства и 750 000 коне, подкрепени от румънски, италиански и финландски войски, пресичат границата на 2900 километров фронт, най-голямото нахлуване във военната история. Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
On June 22, 1941, Hitler betrayed Stalin and launched the deadliest invasion in history: Operation Barbarossa.
— History Nerd (@_HistoryNerd) April 6, 2025
This one decision sealed the fate of WWII and reshaped the world forever.
Here's the full story... pic.twitter.com/MbvEDCvs3T
Операция „Барбароса“ е наименувана в чест на Фридрих I Барбароса, средновековен германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда. Планирането за операцията започва на 18 декември 1940; самата операция продължава от юни 1941 г. до януари 1942 г. Червената армия с големи усилия отблъсква най-силния удар на Вермахта, след като той се отклонява от Москва и се насочва на югоизток, и Адолф Хитлер не постига очакваната победа, но ситуацията на Съветския също остава бедствена.
Операция „Барбароса“ е най-голямата военна операция в човешката история в численост на войските и в жертви. Тя открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история. Региони, покрити от операцията, стават място на някои от най-големите битки, с най-голям брой жертви и най-ужасни условия, както за руснаците, така и за германците.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
German troops crossing the Soviet border during Operation Barbarossa, 22 Jun 1941 pic.twitter.com/1ScnzGVlSJ
— Voices of WW2 (@VoicesofWW2) June 24, 2024
Провалът на Операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.
- Харон
На тази дата през 1978 г. американския астроном Джеймс Кристи открива Харон – най-големият естествен спътник на планетата джудже Плутон. Кристи прави откритието си при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху фотографски плаки, направени няколко месеца преди това. Астрономът забелязва една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина е установено, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 г.
Charon, Pluto’s largest moon, captured by NASA’s New Horizons spacecraft! pic.twitter.com/TCrRSMSePj
— The Science World (@scienceworld224) July 12, 2023
Обектът получава предварителното означение 1978 P 1. Джеймс Кристи кръщава спътника по името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през адската река Стикс в царството на Хадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон“ е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г. Спътникът не трябва да се бърка с астероида 2060 Хирон, чиято орбита лежи между орбитите на Сатурн и Уран.
- „Божията ръка“
На 22 юни 1986 г. е отбелязан голът „Божията ръка“ от аржентинския футболист Диего Марадона по време на четвъртфиналния мач между Аржентина и Англия на Световното първенство по футбол в Мексико. Голът е нередовен според футболните правила на асоциацията, защото Диего Марадона използва ръката си, за да го вкара. Съдиите обаче нямат ясен поглед върху играта и признават гола като редовен, а това дава преднина на Аржентина с 1:0. Аржентина печели с 2:1 срещата, като Диего Марадона вкарва втори гол, известен като „Голът на века“.
📆 #OnThisDay June 22, 1986
— GOAL (@goal) June 22, 2019
Maradona scored the 'Hand of God' ✊ pic.twitter.com/ZdjR8r6L7u
Името на гола произлиза от първоначалния отговор на Диего Марадона дали неправомерно отбелязва за 1:0, аржентинският футболист заявява, че е отбелязан „малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка“. Той в крайна сметка признава, че неправомерно удря топката с ръка и заявява, че смята гола за „символично отмъщение“ за победата на Обединеното кралство над Аржентина във Фолкландската война четири години по-рано.
- Битката при Версиникия
Битката при Версиникия е битка между българи и византийци, състояла се на 22 юни 813 г. В нея българският кан Крум печели пълна победа над византийските сили, командвани от император Михаил I Рангаве, и завладява Тракия. Неголямата крепост Версиникия е при с. Мелница, а българския боен лагер тогава и където на следващата 814 г. умира Крум Страшни е при днешното елховско село Маломирово.
Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица византийски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум (13 април 814).
Още събития на 22 юни:
- 1898 г. – роден е немският писател Ерих Мария Ремарк („На западния фронт нищо ново“, „Трима другари“, „Сенки в рая“)
- 1949 г. – родена е американската актриса Мерил Стрийп („Ловецът на елени“, „Крамър срещу Крамър“, „Изборът на Софи“, „Мостовете на Медисън“, „Часовете“, „Манджурският кандидат“, „Mamma Mia!”, “Желязната лейди“, „Флорънс“)
- 1955 г. – премиерата на една от най-харесваните анимации на Дисни „Лейди и Скитника“
- 1964 г. – роден е амриканският писател Дан Браун („Шифърът на Леонардо“, „Шестото клеймо“, „Ад“, „Изгубеият символ“, „Цифрова крепост“)
- 1969 г. – умира американската актриса Джуди Гарланд („Магьосникът от Оз“, „Пиратът“, „Нюрнбергският процес“)
- Ден на енергетиката – отбелязва се от 1967 г. през предпоследната неделя на юни
- Ден на българския фолклор – от 2019 г. по идея на по идея на Ансамбъл „Чинари“
