В сичко това много прилича на някаква рекламна кампания:
"Всички онези в Европа, които сключиха с нас дългосрочни договори, сега могат радостно да потриват ръце", заявява президентът на Русия Владимир Путин. В хор го подкрепят заместник-шефката на "Газпром" и постоянният представител на страната в ЕС: Ако бяхте сключили дългосрочни договори с нас, сега щяхте да се радвате на добри цени. Това пише в коментар за "Дойче веле" Андрей Гурков.
Москва вече седмици наред настойчиво призовава европейците да сключват дългосрочни договори с "Газпром", за да нямат никакви проблеми с цените на електроенергията и топлоенергията. Всичко това се случва в условията на безпрецедентна криза на европейския газов пазар: цените на газа през последните месеци направо галопират.
Има и друга стратегическа цел
Европейски експерти, редица медии и политици нееднократно изразяваха подозрението, че "Газпром" целенасочено помага за възникването на газов дефицит на европейския пазар, за да принуди Германия и Евросъюза по-бързо да пуснат "Северен Поток 2".
В момента обаче се усилва впечатлението, че Кремъл има и втора стратегическа цел. Високопоставени представители на Русия, някои медии и кремълски лобисти все по-настойчиво пропагандират идеята, че е много по-добре да се сключват дългосрочни договори за газови доставки, отколкото горивото да се купува краткосрочно на борсата.
Тонът и агресивния език на тази кампания зададе лично президентът Владимир Путин, който не остави дори следа от съмнение, че лично командва политиката на "Газпром":
"Онези умници още при предишния състав на Еврокомисията решиха да следват пазарното ценообразуване при газа – и ето какво получиха сега!" – буквално каза Путин. "При нас ценообразуването също е пазарно, цената на газа е вързана за цената на нефта", добави президентът. И уточни, че като членка на ОПЕК Русия вече от пет години изкуствено ограничава добива на петрол и така участва в регулирането на предлагането по световните пазари.
Защо пазарът изведнъж експлодира?
Твърденията на руските представители звучат убедително, но не дават отговор на въпроса защо краткосрочният енергопазар в Европа толкова години функционираше нормално – и изведнъж експлодира. Според едно от обясненията, през миналата година европейският пазар не е получил достатъчно втечнен газ, който се насочваше главно към Азия заради по-добрите цени там. В
Москва твърдят още, че студената зима е снижила запасите от газ в Европа. Да не забравяме и големите ремонтно-профилактични работи по газопроводите в Норвегия, заради които този крупен европейски доставчик сериозно съкрати износа си за ЕС.
На това място логично възниква следващият въпрос: Защо тогава Русия, която обезпечава почти 40% от газа за ЕС, не увеличи предлагането? По тази тема експертът Михаил Крутихин пише:
"Вместо да се възползват от повишаването на цените и да си набавят допълнителни печалби, те ("Газпром") решиха изцяло да прекратят продажбите си на борсата и обявиха, че през четвъртото тримесечие и през цялата следваща година няма да продават допълнителни обеми на международните борсови платформи."
Наблюдателите стигат до естествения извод, че "Газпром" в случая не се ръководи от икономическите си интереси, а "претворява в живота политическите възгледи на Кремъл". В обобщение: излиза, че в момента руската държавна фирма обслужва само онези, които са сключили с нея дългосрочни договори, и фактически бойкотира световния пазар, обричайки го на немислими в миналото ценови скокове. По този начин – и това е особено важно! – "Газпром" на практика дискредитира принципа на краткосрочните борсови сделки.
Бетонира ли се руската доминация на газовия пазар?
Ако в резултат от това наистина се стигне до срив на европейската борсова търговия с газ и повечето държави от ЕС се върнат към сключване на дългосрочни сделки с "Газпром" (Унгария току-що подписа 15-годишен договор), то това ще доведе до бетониране на руската доминация на европейския газов пазар.
В същото време дългосрочните договори с "Газпром" ще се превърнат в спирачка по пътя на европейските държави към постепенен отказ от фосилни горива и преминаване към нови енергийни източници – добре известната "Зелена сделка" на ЕС.
Защото дори разработването на нови енергийни източници да направи очаквания огромен скок през идните години, държавите от ЕС ще трябва чак до края на 2030-те години да купуват руски газ. И Москва вероятно цели тъкмо това.
