Форум за зеления преход, Стефан Янев на среща с Франс Тимерманс

М инистър-председателят Стефан Янев участва в конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".

Във форума участват още вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Валери Белчев, Андрей Живков, Даниела Везиева и Христо Алексиев.

В рамките на събитието премиерът Янев ще проведе и среща със заместник-председателя на Европейската комисия, с ресор Европейски зелен пакт - Франс Тимерманс, който е на посещение в България.

"В обществото ни има нужда от дебат и когато говорим за зелената сделка трябва да се фокусираме върху това, какво градим. Уважаеми, г-н Тимерманс, министри и гости, за мен е привилегия да съм тук и да участвам в този форум, да участвам за дебата на зеления преход. Това е важна тема с оглед на пандемията от коронавирус и трудностите на нашите икономики. Надявам се с помощта на диалог да се справим с предизвикателствата, които седят пред нас. Приветствам зелената идея и да съхраним околната среда и нашата природа", каза Стефан Янев, цитиран от DarikNews.bg 

"Инвестицията в зелени технологии е инвестиция в бъдещето", каза още Янев.

"Трябва да сме наясно, че зеленият преход може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава и че ще бъде споделен като приоритет към, гражданите", каза още премиерът, цитиран от Агенция "Фокус".

"Прекалено бързите и резки интервенции, особено ако липсва обществен консенсус, са обречени на провал. Трябва да има конкретна гаранция, че отделно региони няма да бъдат изоставени, че ще бъдат осигурени нови работни места с достойно заплащане. Акцентът трябва да бъде насочен към регионалното развитие и намаляването на регионалните дисбаланс. Политиката за декарбоназицята на икономиката, дигитализацията и свързаността. Това изисква да се даде възможност за насърчаване на малки и средни предприятия, за създаване на нови предприятия, ефективна научно-изследователска дейност, повишаване на квалификацията на работещите, насърчаване бизнеса да инвестира в "ноу хау" и др.", каза още той.

Според Стефан Янев преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства към българската индустрия

"Страната ни е сред тези, които са най-засегнати от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива, въглеродно интензивни процеси в сектора на енергетиката и особено на националната икономика. Преходът към декарбонизация поставя редица предизвикателства към българската индустрия - риск от конкурентоспособността на българските предприятия поради значителните разходи за нови инвестиции, повишаван цените не енергийните ресурси, изместване производството в други държави, повишаване вноса на суровини от срани, които са извън ЕС. Както бизнесът, така и общините, се нуждаят от помощ, за да се адаптират към зеения преход за да предотвратят спад или неблагоприятни социално-икономически последствия на регионално ниво", посочи премиерът Янев.

"ЕК се стреми да постигне допълнителни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., с което да помогне темповете и действията в прехода за неутралитет към 2050 г.", каза още служебният премиер по време на форума. 

"България е най-въглеродноинтензивната държава-членка на ЕС, която към 2016 г. интензитетът на емисиите на българската икономика е над по-висок от средното за ЕС ниво. Страната ни обаче е и от тези, които ни е засегната от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива, въглеродноинтензивни процеси в сектора на енергетиката и особено на националната икономика", обясни Янев.

"Първата реална крачка по пътя на зеления преход е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост. Планът полага основите на подготовката на зелена и цифрена трансформация на икономиката. Той е финализиран, приет е от МС и днес ще бъде внесен за разглеждане в ЕК", каза Стефан Янев.

"Основните промени в него обхващат приоритизирането на декарбонизацията на икономиката, засилена подкрепа за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа. Инвестиционен фокус в социалната сфера - образованието, здравеопазване и социална подкрепа. Заложените средства в Плана са на стойност около 13 млрд. лв., като в него се съдържат 59 инвестиционни проекта и 46 реформи", поясни Янев.

"Ще гарантираме, че преходът във въгледобивните региони ще бъде извършен по един справедлив начин и ви обещавам, че никой няма да бъде изоставен и забравен", заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс, цитиран от БТА.

"Българският план за възстановяване и устойчивост ще бъде анализиран много внимателно и мога да се ангажирам, че ще разгледаме този план, като имаме предвид, че България има сериозни предизвикателства в енергийния си сектор и че трябва да се гарантира, че тези предизвикателства ще се превърнат в успешни мерки", посочи той.

"Вече живеем в една климатична криза, която създава огромни проблеми", коментира Тимерманс и отбеляза, че планетата може да се грижи сама за себе си, тя е съществувала и преди нас, но ние трябва да се погрижим за спасяването на човечеството и това е философията в основата на зелената сделка.

"След като започна пандемията, първата реакция беше, че зелената сделка е нещо луксозно, че трябва да забравим за нея сега, но, като анализирахме нещата по-задълбочено, си казахме, че тази зелена сделка може да представлява и пакет за възстановяване за бъдещите поколения", посочи Тимерманс.

"Това, което молим нашите общества да направят, е да променят икономическият модел, прилаган през последните 200 години, посочи изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия. Всичко, което правим през последните 200 години, се базира на изкопаемите горива - начина, по който сме изградили обществата си, начина, по който работим", коментира той.

"Сега искаме да преминем към нов енергиен източник - възобновяемите източници. Не казваме, че още утре можем да извадим изкопаемите горива, необходимо ни е да направим един преход, в рамките на който въглищата да бъдат първоначално заменени с газ, също така ядрената енергетика да играе сериозна роля", отбеляза Тимерманс.

"Но, стъпка по стъпка, трябва да стигнем до един момент, в който икономиката, растежа, благосъстоянието на хората не зависят от изкопаемите горива, а от възобновяемите енергийни източници", коментира той и допълни, че добрата новина е, че ВЕИ поевтиняват всекидневно.

"Единственият въпрос, който стои тук, е как да създадем по-добро бъдеще за въглищните райони в Европа", посочи заместник-председателят на Европейската комисия и отбеляза, че към момента има 30 такива в Европа и те вече знаят, че дългосрочното им бъдеще не може да бъде обвързано с добива на въглища.

"Необходими са по-добри работни места, социално и икономическо развитие, което се прилага добре в тези региони", смята Тимерманс.

"Необходимо е да имаме инфраструктура, която ще играе ключова роля за мобилността и свързаността за бъдещето, тези, които работят в областта на въгледобива, трябва да бъдат обучени, да им бъдат променени уменията, да бъдат преквалифицирани", отбеляза Тимерманс.

"В България имате страхотен мозъчен потенциал, огромна възможност виждаме в електромобилността, като погледнем и красотата на тази държава, огромни възможности се крият в туристическата индустрия и сектора на услугите", каза още на форума изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия.

Във фокуса на дискусиите на конференцията са възможностите за България в контекста на климатичните промени, както и темите, свързани с интелигентната индустрия, енергетика и климат, кръговата икономика, иновациите в земеделието и биотехнологиите. 

По време на срещата се включи и българският комисар Мария Габриел.

"Добрата новина е, че през последната една година успяхме да извоюваме бюджет по програмата "Хоризонт Европа", която ще бъде с бюджет от 95,5 млрд. евро, което я превръща в най-голямата публична програма за инвестиции в наука и иновация в света. Програмата "Еразъм +" ще бъде с двойно увеличен бюджет от 28 млрд. евро, което ще даде възможност да наблегнем с инвестиции във висшето и професионално образование", каза Габриел, като допълни, че:

"в рамките на програмата "Хоризонт Европа" над 35 % от бюджета, който цитирах, ще бъде насочен към това да върнем своите цели за изменението на климата".

"Зеленият преход може сам по себе си да бъде източник на нови работни места", заяви посланикът на Великобритания у нас Роб Диксън по време на конференцията в София, цитиран от БТА.

"През последните десет години ние във Великобритания можахме да създадем повече от 400 хиляди нови зелени работни места, които да са в подкрепа на новите индустрии и технологии, които ще заменят изкопаемите горива", посочи той.

Тази сутрин представители на синдикатите посрещнаха със своеобразен протест заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, предава БГНЕС.

"От Европейската комисия твърдят, че ние отказваме да водим разговори за това как да проведем справедлив зелен преход. Сега използваме възможността да срещнем Тимерманс лице в лице, за да каже точно как да стане това, за да не останат десетки хиляди хора без работа, да не останем без ток. Между другото в момента голяма част от София няма ток. Интересно е дали това се случва и в други големи градове на страната, защото това, което знаем е, че някои големи фирми са помолени да правят планови ремонти, така че да може да се облекчи напрежението в страната", заяви пред БГНЕС Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

Протестиращите носят със себе си запалени свещи.

"Основаната теза на ЕК е, че "никой няма да остане зад борда". Когато казваш това, то не предполага десетки хиляди хора да останат без работа, а цяла една държава да остане без ток", посочи още Ваня Григорова.