П овече от 100 страни обещаха днес да спрат обезлесяването в идните 10 години, предаде Асошиейтед прес.
Великобритания приветства ангажимента като първото голямо постижение на климатичната конференция COP26 в Глазгоу. Активисти обаче казват, че трябва да се запознаят с подробностите, за да разберат цялостния му ефект.
Британското правителство заяви, че е получило ангажименти от лидери, представляващи страни, в които са над 85% от горите в света, за спиране на обезлесяването до 2030 г. Сред тях са няколко държави със значителни горски площи, включително Бразилия, Китай, Колумбия, Демократична република Конго, Индонезия, Русия и САЩ.
За плана са обещани над 19 милиарда долара държавно и частно финансиране.
Британският министър-председател Борис Джонсън каза, че "с днешното безпрецедентно обещание ще имаме възможност да сложим край на дългата история, в която човечеството е било завоевател на природата, като вместо това стане неин пазител".
Според експерти ангажиментът ще бъде от съществено значение за ограничаване на климатичните промени. Те обаче предупреждават, че подобни обещания са били давани и преди, без да бъдат спазени.
По-рано днес Европейският съюз се ангажира да похарчи 1 млрд. евро от бюджета си за идните пет години
за защита на горите по света, включително 250 млн. евро за страните в басейна на река Конго, Централна Африка, предаде Ройтерс.
"Трябва по-добре да се вслушваме в коренните общности, в производителите, в потребителите и търговците, да се слушаме един в друг, да работим заедно, за да спрем обезлесяването", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на конференцията на ООН за климата (COP26) в Глазгоу.
Вноската на ЕС е част от по-широк финансов пакет от 12 млрд. долара за защита, възстановяване и устойчиво управление на горите. Сред другите донори са Великобритания, САЩ, Норвегия и Япония.
Американският президент Джо Байдън каза, че САЩ ще инвестират заедно с Великобритания, Франция, Германия и ЕС в ускоряване на прехода на Република Южна Африка към чиста енергия. Той обяви американското участие в проекта на съвместно събитие от конференцията в Глазгоу заедно с Фон дер Лайен.
По думите му Съединените щати ще предоставят финансиране в подкрепа на глобалните усилия за постигане на въглеродна неутралност "чрез затваряне на топлоелектрическите централи в Република Южна Африка по-рано от планираното и инвестиране в чисти алтернативи за хората в тази страна".
РЮА е на първо място по въглеродни емисии на африканския континент.
Според Байдън, който не уточни колко пари ще предоставят САЩ, финансирането би осигурило "справедливо" преминаване от въглища към чисти енергийни източници в Южна Африка, като помогне на регионите и работниците в отраслите, засегнати от прехода.
Британският министър-председател Борис Джонсън каза на събитието, че инициативата се оценява на 8,5 млрд. долара и може да помогне на света да постигне климатичните си цели.
Фон дер Лайен заяви, че партньорството за енергиен преход с РЮА е пример, който може да послужи като модел за сътрудничество с други страни.
Германия пък ще предостави 700 млн. евро, за да помогне на Република Южна Африка постепенно да се откаже от въглищата, посочи германската делегация на конференцията.
Целта е заедно със Световната банка и частни инвеститори да бъдат набрани 8,5 млрд. долара за насърчаване на развитието на възобновяеми енергийни източници в страната. Средствата ще бъдат използвани и за разширяване и модернизиране на електрическите мрежи и подпомагане на миньорите в прехода.
Също така държавните лидери и представителите на агенции на ООН, участващи в конференцията COP26 в Глазгоу, създадоха днес коалиция за водата и климата,
имаща за цел да се справи с нарастващите рискове и намаляващите запаси на водни ресурси, предаде Ройтерс.
Коалицията, водена от президентите на Таджикистан и Унгария - Емомали Рахмон и Янош Адер, ще се стреми да прилага реформите, които според Световната метеорологична организация (СМО) са необходими в глобалното управление на водните ресурси.
Данни от последните 20 години показват, че количеството вода, съхранявано на земната повърхност или близо до нея, намалява с 1 сантиметър годишно, заяви СМО. Това развитие поражда сериозни последици за водната сигурност.
СМО добави, че топенето на ледниците също така може да повиши опасността от свлачища и лавини и да лиши милиони хора от водни ресурси.
Коалицията ще се стреми да засили споделянето на данни и да създаде по-цялостен подход към управлението на водата и климата, каза СМО.
"Водата и климатът обикновено се разглеждат поотделно. Сега ние казваме, че водата е канарчето в мината на климата. Те трябва да бъдат разглеждани заедно", заяви говорителка на СМО.
Рахмон предложи да се създаде фонд за запазване на ледниците. Обемът на ледниците в Таджикистан, които съставляват 60 процента от водните ресурси на Централна Азия, е намалял с една трета, каза президентът, а 1000 ледника са се стопили напълно.
