У крайна започна официално преговори за членство в ЕС, след като Брюксел даде ход на присъединителния процес в момент, когато източноевропейската страна е арена на най-големия военен конфликт в Европа от Втората световна война. На този фон развитие по въпроса за евроинтеграцията настъпи и за други две бивши съветски републики – Молдова и Грузия; Кишинев също като Киев започва официално присъединителните преговори, а Тбилиси получи остро предупреждение, че се отклонява от европейския път.
Във вторник ЕС постави формално началото на преговорите с Украйна за членство в Съюза, давайки по този начин сериозна политическа подкрепа на Киев в условията на войната за отблъскване на руската инвазия, отбелязва Ройтерс.
В обръщение по видеоконферентна връзка към министрите от държавите от Евросъюза, които същия ден участваха в заседанието на Съвета „Общи въпроси“ на ЕС в Люксембург, украинският премиер Денис Шмигал определи официалното започване на присъединителния процес като исторически момент и важна стъпка за Евросъюза и Киев по пътя към „голямата обща победа“.
„За нас ЕС не е само физическо пространство“, каза той. „Съюзът е олицетворение на нашите общи ценности и на нашия общ (европейски) дом.“
Заседанието, на което бе дадено официалното начало на преговорите, беше по-скоро със символично значение, тъй като присъединителният процес ще тръгне по същество едва когато ЕС направи цялостна оценка на украинското законодателство за съответствие с европейските стандарти. Това означава, че Киев все още има да измине дълъг път, преди да стане член на Съюза.
Но с даването на начало на преговорите с Украйна и Молдова ЕС даде сигнал, че тези страни са поели по пътя към излизане от руската орбита на влияние и към по-тясна интеграция със Запада, отбелязва Ройтерс.
„Само украинците са тези, които могат да решават какво да бъде бъдещето на страната им и никой друг“, каза по време на министерската среща в Люксембург Хаджа Лабиб, външният министър на Белгия, която в момента е ротационен председател на ЕС. „Евросъюзът ще продължи да подкрепя правото на украинския народ сам да избира съдбата си.“
Моментът беше знаков и за много украинци, за които сегашният конфликт с Москва води началото си от събитията на Майдана преди десет години, когато масови протести свалиха от власт тогавашния проруски президент на Украйна, защото се отказа от сближаването с ЕС.
Германия обеща оръжеен пакет на стойност 500 млн. евро за Украйна
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОРИ
Пътят към еврочленството не е лесен за никоя страна кандидат, тъй като тя трябва да покрие стандартите на Евросъюза по широк кръг въпроси – като се започне от борбата с корупцията, мине се през регулациите в земеделието и се стигне до уеднаквяването на митническите правила.
Но войната в Украйна създава огромно допълнително предизвикателство за Киев и Брюксел, защото поставя въпроси, на които никой от тях в момента не иска да отговори, като например дали Украйна ще може да се присъедини, ако част от територията ѝ все още е окупирана от руските сили, отбелязва Ройтерс.
Същото важи и за евентуалното членство на Молдова в ЕС, тъй като макар и там проблемът да не е от такъв мащаб като украинският, в отцепническия регион Приднестровието има разположени руски войски.
Освен технически и правни, Киев и Кишинев ще трябва да преодолеят и политически препятствия по пътя си към Европа.
За отварянето и затварянето на всяка глава от преговорния процес е нужно единодушното съгласие на всички 27 членове на ЕС, което дава на правителствата на държавите от Евросъюза редица възможности да бавят процеса.
Унгария – която поддържа по-тесни връзки с Русия от другите страни от Съюза и не предоставя военна помощ на Киев – блокираше началото на преговорите, изтъквайки съображения за правата и отношението към етническите унгарци в Украйна, казаха дипломати.
Разширяването на ЕС с Украйна и Молдова – и с други кандидати като страните от Западните Балкани и Грузия – ще изисква коренно преустройство на европейските правила в редица области – от субсидиите за земеделие и икономическо развитие до процеса на вземане на решения в Съюза, смятат анализатори.
ВРАТАТА ЗА ЧЛЕНСТВО НА ГРУЗИЯ МОЖЕ ДА СЕ ЗАТВОРИ
На този фон на обратния полюс е ситуацията с Грузия, която в понеделник получи остро предупреждение от върховния представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел, че пътят ѝ към блока може да бъде затворен заради така наречения закон за „чуждестранните агенти“, заради който в момента Брюксел обмисля как да накаже властите в Тбилиси, отбелязва Франс прес.
„Вратата на ЕС за членството на Грузия е отворена“, каза ръководителят на европейската дипломация на заседание на външните министри от Евросъюза в Брюксел. „Но ако правителството продължи в същия дух и продължи със сегашните си действия, вратата ще се затвори, а цената ще бъде платена от грузинския народ.“
По-рано този месец управляващата партия в южнокавказката страна – която получи официално статут на страна кандидат за членство в ЕС миналата година – прие спорен закон за ограничаване на „чуждото влияние“, който според критици е изготвен по руски образец и има за цел да заглуши инакомислието, отбелязва Франс прес.
Този ход беше разкритикуван от западните партньори, като САЩ наложиха визови забрани за няколко грузински официални лица.
Опасения на Запад предизвиква и подготвян нов законопроект срещу „хомосексуалната пропаганда“, който също е признак за консервативен завой и стана повод за паралели с аналогично руско законодателство.
Двайсет и седем членният ЕС обмисля отговора си на действията на управляващата партия „Грузинска мечта“, но същевременно внимава да не тласне бившата съветска република прекалено много към Москва.
Борел каза, че сред обсъжданите мерки е спиране на финансирането за грузинските сили за сигурност, орязване на европейските средства за грузинското правителство и дори прекъсване на контактите на високо равнище.
Естонският външен министър Маргус Цахна спомена, че една от възможностите, които ще се дискутират, е и налагане на визови забрани за Шенгенското пространство за някои високопоставени грузински официални лица.
Литовският му колега Габриелюс Ландсбергис изрази недоволство, че дипломатическата служба на ЕС вече е представила по-твърди мерки срещу Тбилиси, които обаче остават само на хартия и не се прилагат.
Населението в Грузия в огромната си част продължава да подкрепя европейската интеграция, отбелязва Франс прес.
* Вижте и това видео от архива ни: Главен прокурор на Германия пред NOVA: Войната в Украйна промени киберпрестъпността
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
