П резидентът на САЩ Доналд Тръмп прекара близо два часа в Овалния кабинет в откровен и непредсказуем разговор с журналисти от The New York Times - интервю, което разкри не само позициите му, но и многото лица, с които управлява властта.
Ето какво споделят журналистите:
Президентът Тръмп беше в режим на оплакване, като ни напомняше, че според него не е бил третиран с нужното уважение от новинарските медии, Норвежкия нобелов комитет, кмета на Ню Йорк, демократически представители и няколко републиканци.
Той влезе и в ролята на любезен домакин – натисна бутон, който извика камериер с бутилки вода и диетична кола, и с лазерна показалка посочи няколко произведения от американската портретна живопис на векове, докато обясняваше на посетителите си различните обновления в Овалния кабинет.
Той говореше с бащински тон на помощници и съветници в стаята, като между другото нарече някои от тях – включително вицепрезидента Джей Ди Ванс, на 41 години, и държавния секретар Марко Рубио, на 54 - „деца“. И двамата носеха обувки, които той им беше подарил.
Сложи и „каската на строител“ - човек от Куинс, обсебен от идеята да превърне Белия дом в първокласна резиденция, с която може да се хвали. Г-н Тръмп си припомняше тази част от биографията си - неслучайно периода от живота му, когато събираше възторжени заглавия като скъпоценни камъни - докато обсъждаше хаоса отвъд портите, голяма част от който сам беше създал.
„Бях наистина добър в недвижимите имоти“, казва Тръмп. „Може би бях по-добър в недвижимите имоти, отколкото съм в политиката“, добавя той в един момент.
Най-вече в сряда вечерта г-н Тръмп се стремеше да се представи като неуморим – демонстрирайки издръжливост и енергия пред новинарска организация, която той е обвинявал в подривно поведение заради публикации за здравето и възрастта му. (Президентът навършва 80 години през юни).
По време на почти двучасовото интервю, последвано от обиколка на Белия дом и официалната резиденция, г-н Тръмп изпробва пълния набор от образи, които използва от десетилетия в публичния живот, както и по-нови, които е възприел през втория си мандат. Резултатът беше среща, която през цялата вечер поемаше в непредсказуеми посоки. Това е тактика, която той възприема като президент, особено на световната сцена: ако никой не знае какво може да направиш, често правят това, което ти искаш.
През целия разговор г-н Тръмп очевидно се наслаждаваше на моментите, в които можеше да показва плановете си за новата бална зала на Белия дом, мраморния под, който е поставил в Палмовата стая точно до Розовата градина – където жилките в камъка съвпадат идеално – и силно политизираните президентски портрети, които е подредил по колонадата, водеща от резиденцията към Овалния кабинет.
Към края на интервюто, когато беше попитан за възможността за избори във Венецуела, г-н Тръмп постави въпроса на пауза. Току-що беше влязъл камериер с макет на проекта за балната зала на Белия дом.
„Аз съм голям почитател“ на демокрацията, каза г-н Тръмп. „Нека ви покажа това, преди да говоря за демокрацията“. Той насочи погледа си към умалената реплика на комплекса на Белия дом, допълнена с миниатюрни американски знамена и малък Marine One - президентския хеликоптер.
Понякога обаче дългът зове.
Когато интервюто започна, г-н Тръмп превключи към ролята, която показва публично от дръзкото залавяне на венецуелския президент насам: световния лидер, зад когото стои мощта на най-голямата армия.
Докато преминаваше от един образ към друг, беше ясно, че иска да видим всичко - и всяка негова версия.
Световният лидер
За тази сцена, която се разигра около четири минути след пристигането ни, г-н Тръмп беше застанал зад бюрото „Резолют“. Пред него беше г-н Рубио, който стоеше само на сантиметри от бюст на Бенджамин Франклин.
Ние бяхме насядали сред позлатените орнаменти, украсяващи стаята, и топлото, подготвено за камери осветление, което г-н Тръмп е инсталирал из цялото Западно крило. На бюрото му имаше различни изрезки от новини и папка с надпис „СТРОГО СЕКРЕТНО“. Зад бюрото стоеше снимка на сина му Дон Джуниър, клекнал под бюрото „Резолют“ – точно както Джон Ф. Кенеди-младши, малкият син на млад президент, беше направил на прочута снимка, публикувана през 1963 г. Златната рамка беше гравирана с надпис: „ЛЮБИМО ДЕТЕ“.
Отляво на сцената се появи Натали Харп – помощничка, която президентът нарича „A.I.“, защото търси неща в интернет и му доставя документи по негова молба. Тя му помогна да раздаде няколко визуални материала. Един документ със заглавие „Тръмп в TikTok“, придружен от лична бележка от Шоу Чю, главния изпълнителен директор на компанията, подчертаваше популярността на президента в платформата.
Г-н Тръмп имаше само няколко минути да се похвали с доминацията си в TikTok и да се оплаче от традиционното медийно отразяване, преди друг помощник да се появи с бележка с по-неотложна насока: „Президентът на Колумбия Густаво Петро ви търси“.
Помощник от Белия дом информира г-н Тръмп, че по време на интервюто му звъни президентът на Колумбия.
Президентът сложи пръст пред устните си, сигнализирайки всички да запазят тишина. Забелязахме, че вицепрезидентът изведнъж беше придърпал стол до г-н Рубио. Съдържанието на разговора беше извън протокола.
В продължение на дни г-н Тръмп беше дал да се разбере, че обмисля удар срещу страната, след като обвини г-н Петро, че е „болен човек, който обича да произвежда кокаин и да го продава на Съединените щати“.
След като разговорът приключи и г-н Рубио и г-н Ванс си тръгнаха, г-н Тръмп обобщи разговора, като продиктува публикация за Truth Social на г-жа Харп: „Оцених обаждането и тона му и очаквам с нетърпение да се срещнем в близко бъдеще“.
По-късно г-н Тръмп отново се върна към разговора с г-н Петро, който беше продължил по-голямата част от един час.
Той искаше да знае: „Мислите ли, че Байдън би могъл да направи това?“
Пълният заряд
Този последен въпрос всъщност можеше да бъде заглавието на цялата продукция. Името на бившия президент Джоузеф Р. Байдън-младши се появяваше многократно по време на срещата ни.
„Два часа“, каза г-н Тръмп за продължителността на интервюто, когато то наближи края си. „Кейти, аз мога да издържа девет часа“.
По време на интервюто попитахме президента за факта, че е с осем години по-възрастен, отколкото при първото си встъпване в длъжност, и дали нещо му е станало по-трудно.
„Мисля, че ми е по-лесно“, каза г-н Тръмп. „Чувствам се физически по същия начин. Чувствам се както преди 40 години“.
Той каза, че наскоро е играл голф с Гари Плейър, 90-годишния бивш професионалист. Той похвали г-н Плейър и други умствено остри деветдесетгодишни, които е познавал.
След това, като бумеранг, г-н Тръмп се върна към своя 83-годишен предшественик: „Мисля, че Джо Байдън е най-лошото нещо, което някога се е случвало на възрастните хора“, каза той.
Когато беше притиснат с допълнителни въпроси за здравето си, г-н Тръмп повтори по-ранен коментар пред The Wall Street Journal за ежедневната доза аспирин от 325 милиграма, която приема. Аспиринът не се препоръчва като превантивно лекарство за хора над 70 години и приемът му за предотвратяване на инсулти или инфаркти може да причини повече вреда, отколкото полза, според Американската кардиологична асоциация. Изключение, казват някои кардиолози, е ако човек вече е преживял инфаркт.
В интервюто г-н Тръмп заяви, че никога не е имал инфаркт.
„Искам хубава, рядка кръв да тече“, каза г-н Тръмп за употребата си на аспирин.
Г-н Тръмп каза, че не приема други лекарства за разреждане на кръвта, „защото всеки, когото познавам и който ги е приемал, е мъртъв“.
„Те са почти като проба-грешка“, добави той.
Г-н Тръмп каза, че никога не е приемал GLP-1 медикамент за отслабване. „Вероятно трябва“, каза той.
Той спокойно отговаряше на въпросите за здравето си, без да показва признаци на предишните си избухвания по повод медийното отразяване, фокусирано върху възрастта му, което през декември беше описал като „подривно, може би дори предателско“. Попитахме го защо.
„Направих повече медицински прегледи от всеки друг“, каза г-н Тръмп.
„Просто смятам, че е важно, защото мисля, че хората, които са президенти, в идеалния случай трябва да са в добро здраве и да са когнитивно добре“.
Човекът, който таи обиди
Г-н Тръмп има дълбоко, дългогодишно чувство за обида, че не е получил по-добро отношение от хората, които според него би трябвало да го уважават.
Стремежът към положително признание е оформил всяка част от президентството на г-н Тръмп и това пролича почти във всеки момент от интервюто.
Той показа раздразнение от Зохран Мамдани, кмета на Ню Йорк, който наскоро заяви, че залавянето на Николас Мадуро от страна на САЩ е било „в преследване на смяна на режима“ и „нарушение на федералното и международното право“.
По време на собственото посещение на г-н Мамдани в Овалния кабинет през ноември г-н Тръмп изглеждаше развълнуван да се срещне с млад, харизматичен политически талант, също от квартал Куинс. Сега, седмици по-късно, г-н Тръмп изглеждаше разочарован, че г-н Мамдани е помрачил това, което той нарече „невероятен военен, финансов и психологически успех“. (Още един пример за краткотрайна приятелска комедия).
Светът е чувал за някои от пренебреженията, които г-н Тръмп спомена, включително дългогодишното му раздразнение, че не е получил Нобелова награда за мир.
„Прекратих осем войни и не получих Нобелова награда за мир“, каза г-н Тръмп. „Доста невероятно. Обама я получи. Беше там няколко седмици и я получи. Той дори не знаеше защо я е получил“.
Но желанието му да бъде хвален – и гневът му, че не е хвален достатъчно – проличаха и по по-неочаквани начини, включително когато беше попитан за потенциални конфликти на интереси в семейния му бизнес.
Г-н Тръмп каза, че не се притеснява от припокриване между правителствената му работа и семейния бизнес, защото не смята, че е получил достатъчно признание за това, че е попречил на синовете си да преследват международни бизнес сделки и за това, че е дарявал президентската си заплата по време на първия си мандат.
„Не получих никаква заслуга през първия мандат“, каза г-н Тръмп, добавяйки:
„Получих само критики“.
До този момент небето отвън на Овалния кабинет беше преминало от сиво към мастилено черно. Няколко прожектора, видими от кабинета, бяха разположени от работници, които с машини разкопаваха земята отвън заради строежа на балната зала на Белия дом, на мястото на източното крило.
Въпреки разочарованието си и жаждата за признание, способността да изгради впечатляваща сграда е умението, което г-н Тръмп вярва, че е усъвършенствал. Той искаше да ни покаже какво ще последва след разрушаването.
Уил Шарф, секретар по персонала на Белия дом, беше влязъл в стаята и стоеше наблизо с набор от кадрови заповеди, които президентът трябваше да подпише с обичайния си замах със Sharpie (марка писалки - бел.ред.). Но първо г-н Шарф помогна на г-н Тръмп да постави правилно умалената сграда на Министерството на финансите на САЩ на точното ѝ място в макета.
Г-н Тръмп беше решен да покаже плановете си за бална зала на стойност 400 милиона долара, която, по думите му, се финансира от дарения и от собствени средства. Сградата, каза той, ще бъде проектирана с бронирано стъкло с дебелина между 10 и 12 сантиметра и ще бъде достатъчно голяма, за да приема бъдещи президентски инаугурации.
„Аз подобрявам всичко. Аз съм човек, който надгражда“, каза г-н Тръмп. „Аз съм страхотен човек в недвижимите имоти“.
Той се взря надолу в малкия свят, който пресъздаваше.
„А тази сграда, която се строи точно отсреща, тази красива сграда“, каза г-н Тръмп, имайки предвид балната зала. „Ще ми бъдат благодарни“.
Кейти Роджърс е кореспондент на Белия дом. Тя и трима нейни колеги репортираха от Овалния кабинет.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп проведе ексклузивно и обширно интервю с репортери на The New York Times в Овалния кабинет в сряда вечерта.
По време на почти двучасов разговор с журналистите Золан Канo-Янгс, Тайлър Пейджър, Кейти Роджърс и Дейвид Е. Санджър, Тръмп обсъди редица теми, включително фаталната стрелба от служител на имиграционните власти (ICE) в Минeаполис, въпросите около имиграцията, стратегията на САЩ спрямо Венецуела, войната между Русия и Украйна, Гренландия и НАТО, собственото си здраве, както и плановете си за допълнителни ремонти в Белия дом.
В един момент от интервюто той проведе продължителен телефонен разговор от Густаво Петро, президента на Колумбия, чието съдържание беше извън запис (off the record). В края на разговора Тръмп показа на репортерите резиденцията на Белия дом.
