Макрон отново президент - а сега накъде?

К онституционният съвет на Франция утвърди резултатите от втория тур на президентските избори. Те показват, че Еманюел Макрон е преизбран с 58,55 процента (тоест над 18,7 милиона гласа), а кандидатката на крайната десница

Марин Льо Пен получава 41,45 процента (тоест над 13,2 милиона гласа). 28,01 процента от регистрираните избиратели не са излезли изобщо да гласуват. 2,25 процента от гласовете, подадени на втория тур, са били недействителни, а 6,36 процента от гласувалите не са посочили нито един от двамата кандидати в бюлетината.

За сравнение преди пет години, когато Макрон и Льо Пен бяха пак на втория тур на президентския вот, тези проценти бяха съответно: 66,10 процента за Макрон (над 20,7 милиона гласа) и 33,90 процента за Льо Пен (над 10,6 милиона гласа). Тогава  25,44 процента от регистрираните избиратели изобщо не отидоха до урните, 2,24 процента бяха недействителните бюлетини, а 6,35 процента бюлетините без отбелязано име на предпочетения кандидат.

Изводът от всичко това е, че Макрон потвърди социологическите прогнози, че ще победи, но за разлика отпреди пет години, когато преднината му пред Льо Пен беше над 10 милиона гласа, сега тя се е стопила на около 5,5 милиона гласа. А самата Льо Пен пък за пет години успя да добави около 3 милиона гласа към актива си и да прехвърли 40-те процента. Това де факто означава, че Марин Льо Пен може и да е изгубила изборите, но всъщност поражението съдържа своеобразна победа за нея, защото е най-доброто изборно представяне на крайната десница досега, отбелязват „Франс 24” и Асошиейтед прес. Според сътрудници на Льо Пен след пет години при подобна тенденция  и ако Льо Пен пак се кандидатира, шансовете й за победа са още по-големи.

На митинга на „Марсово поле” след края на втория тур на изборите в неделя самият Макрон призна, че осъзнава, че много от сънародниците му са гласували на втория тур за него не защото подкрепят идеите му, а защото са искали да блокират идването на крайната десница на власт и че от това произтича отговорност за него, припомня Асошиейтед прес. Това означава, че Макрон бе преизбран въпреки че не успя да изкорени проблемите, довели до протестното движение на „жълтите жилетки” през 2019 г., въпреки че нямаше подобряване на живота в проблемните френски предградия, въпреки че нямаше по-добро интегриране на хората с мигрантско потекло във Франция. Макрон освен това бе избран въпреки поредицата от локдауни и рестрикции, въвеждани в продължение на две години заради коронавирусната пандемия и нанесли тежък удар на икономиката, по-специално на малките бизнеси. Самата коронавирусна пандемия доведе във Франция, както и в другите страни по света, до криза, която се отрази върху цената на живота и покупателната способност на хората и съответно се изрази в недоволство.  Пандемията извади наяве и проблеми в здравната система и в системата на домовете за социални грижи.  А самите рестрикции и локдауни, както и въвеждане на зелените сертификати за достъп до различни места и на задължителната ваксинация за определени професии, също подклади народното недоволство. Въпреки всичко това французите гласуваха доверие на Макрон за още пет години, само и само, за да не дойде на власт крайнодясната Льо Пен, която би разхлабила връзките на Франция с НАТО и ЕС. Макрон бе преизбран въпреки амбициозната програма на Льо Пен за данъчни облекчения и инициативи за хората до 30 години, за запазване на възрастта за пенсиониране, за увеличаване на определени заплати, за намаляване на ДДС върху горивата и за премахване на ДДС върху 100 основни продукта, без да става ясно откъде обаче щеше да се финансира всичко това. Макрон бе преизбран въпреки обещанието му за прокарване на оспорвана пенсионна реформа, която би принудила хората във Франция да работят по-дълго, за да може да се финансира пенсионната система и системата на заетостта с всички социални придобивки. Той обеща този път и по-малко данъчни съкращения. Но повече финансиране в индустрията, в развитието на някои отрасли, в зелената енергия, в екологията, в покупателната способност, в отбраната, в устойчивото земеделие.

Много от онези, които гласуваха за Макрон, само за да не бъде избрана Льо Пен, възприемат всъщност Макрон като арогантен управник, който се е отдалечил от техните ежедневни проблеми и грижи, отбелязва Асошиейтед прес. Сега Макрон ще трябва да покаже, че е различен от това и да работи за сплотяване на нацията. Той трябва да покаже, че разбира страданията на онези, които се чувстват изоставени от властите във Франция.

Че Макрон трудно ще постигне сплотяване на нацията, говорят няколко допитвания, проведени след втория тур на президентския вот. Вчера  допитване на социологическата агенция „Елаб” за телевизия Бе Еф Ем  показа, че 55 процента от анкетираните смятат, че преизбирането на Макрон е лошо за страната. А 68 процента смятат, че през идните пет години Макрон няма да се промени, колкото и да обещава да го направи. Още в неделя вечерта стана ясно, че 63 процента от французите не искат Макрон и неговата партия да спечелят парламентарните избори през юни, според допитване на агенция "Опинионуей".

Доказателство, че Макрон си остава недолюбван въпреки изборната победа беше и инцидентът от вчера. По време на посещение в Сержи в департамента Вал д’Оаз, където в качеството си на държавен глава той трябваше да се срещне с граждани и предприемачи, Макрон беше замерен с домати и охраната му трябваше да разпъне голям чадър, за да го предпази. В интерес на истината не за първи път му се случва подобен инцидент. Още преди да бъде избран за президент, през 2016 г.,  когато беше само министър на икономиката, Макрон бе засипан с яйца и зеленчуци от синдикалисти в Монтрой. Тогава той се пошегува, че би предпочел да си направи този яйчен шампоан сам. По време на първата си кандидат президентска кампания в Париж през март 2017 ч. Макрон бе отново замерен с яйца, когато посети международното селскостопанско изложение. Тогава той пак се пошегува, че това явно е част от пейзажа на предизборната кампания.  През юни 2021 г. във Валанс след визита в местна гимназия Макрон беше зашлевен от недоволен мъж, който бе задържан и осъден на четири месеца затвор.  През септември  2021 г. в Лион по време на гастрономическо изложение Макрон отново бе замерен с яйца, а мъжът, който го атакува беше бързо задържан.

Избягването на подобни инциденти е най-малкото от вътрешнополитическите предизвикателствата пред Макрон в идните пет години. Като начало той трябва да избере нов премиер, тъй като, както е обичаят след всеки президентски вот, досегашният премиер трябва да се оттегли от поста. Заедно с премиера Макрон трябва да назначи нов кабинет. Очаква се това да стане до няколко дни. А водещи министри от досегашното правителство би трябвало да запазят постовете си. Но не и премиерът Жан Кастекс. Твърди се, че той може да бъде заменен от жена и това да е Елизабет Борн, досегашната министърка на социалните въпроси, а преди това министър на екологичния преход и на транспорта. Изборът на премиер между впрочем ще се гледа под лупа във Франция, но и в цяла Европа.  Защото този премиер може да бъде приемник на Макрон след края на петгодишния му мандат, отбелязва „Политико”.

Иначе останалите предизвикателства пред Макрон са доста. Първо са парламентарните избори през юни. Очаква се партията на Макрон отново да победи, но не се знае какви изненади може да поднесат лагерите на радикалната левица, чийто кандидат Жан-Люк Меланшон се класира на трето място на първия тур на президентските избори и който сега се опитва да сплоти левите в единен фронт. Очаква се и мобилизация на привържениците на Льо Пен, както и на всички онези, за които на тези президентски избори, тя изглеждаше като по-умерен и позициониран в центъра на десницата кандидат в сравнение например с по-радикалния Ерик Земур. А след катастрофалното поражение и на консерваторите и на социалистите на първия тур на президентския вот, се очаква разочаровани привърженици на двата лагера да се ориентират към Льо Пен и Меланшон на парламентарните избори.

Други вътрешни предизвикателства пред Макрон са да увеличи покупателната способност на сънародниците си, да запази без промяна енергийните цени до края на годината, да се справи с недостига на персонал в здравеопазването, да започне да извършва планираната пенсионна реформа, против която са 70 процента от французите и която предвижда поетапно покачване на възрастта за пенсиониране на 65 години. Макрон освен това ще трябва да ускори и темпото за намаляване на парниковите емисии с 40 процента до 2030 г. спрямо стойностите им от 1990 г.  Той ще трябва да започне да прилага програмата си за декарбонизиране на френската енергетика, разчитайки на ядрената енергия, на вятърната и соларната енергия, на намаляване до 2050 г. с 40 процента на консумацията на енергия, на санирането на 700 000 жилища на година, на поощряване на използването на електромобилите и хибридни превозни средства. Макрон ще трябва да вземе мерки с цел намаляване на замърсяването на въздуха, смятано за отговорно за преждевременната смърт на 40 000 души в страната, посочва „Франс 24”.

През идните пет години във външнополитически план Макрон ще трябва да затвърди ролята си на сплотяващ лидер в ЕС, за която изглежда предопределен след оттеглянето след 16 години на власт на Ангела Меркел, посочват Асошиейтед прес и „Политико”. Но тук той също ще има не малко проблеми. В ЕС има и други национални лидери, които също бяха преизбрани и които не се впечатляват особено от преизбирането на Макрон, като например унгарският премиер Виктор Орбан, спечелил пети мандат на изборите по-рано този месец, или нидерланския премиер Марк Рюте, преизбран за четвърти път още през пролетта на миналата година, посочва „Политико”.

Още на 9 май в Страсбург Макрон планира да произнесе голяма реч за Европа. През юни Франция ще е домакин в рамките на френското ротационно председателство на среща за Западните Балкани, която ще бъде възможност за начало на преосмисляне на политиката по разширяването на ЕС, смята Тара Варма от Европейския съвет за външни отношения, цитирана от Асошиейтед прес.

Макрон бе приветстван от другите лидери в ЕС за преизбирането си, но може да се сблъска с проблеми при опитите си да приложи амбициозната си програма за една по-силна и суверенна Европа.  Тя включва енергийна независимост, независимост в областта на отбраната и технологиите. Макрон иска и регулиране на европейско ниво на дигиталните гиганти. Той иска и  промяна на политиката за предоставяне на убежище, която сега води до непосилно бреме за страните на първа линия на миграционните вълни, но по този въпрос той може да се сблъска с нежеланието на страни от Вишеградската група за споделена отговорност за миграцията. Насърчаването на развитието на ядрената енергетика пък може да го конфронтира с германския канцлер Олаф Шолц, чието правителство има планове да закрие последните национални ядрени централи тази година, отбелязва Асошиейтед прес.

По въпроса за въвеждане на минимална заплата на ниво ЕС, за въглероден данък върху вноса и за фискална реформа в съюза, Макрон пак ще има нужда също от консенсус. Същото се касае и за френското предложение да се използва споделения дълг на ЕС за инвестиционен план с цел справяне с последиците от войната в Украйна.

Според „Политико” голямо препятствие, пред което Макрон може да се озове в идните пет години, е  колективната съпротива в ЕС срещу онова, което се възприема като френска хегемония в блока. Макрон е възприеман като националния лидер, допринесъл най-много за избирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия. Известно е, че той е в изключително близки връзки  и с председателя на Европейския съвет, белгиеца Шарл Мишел. А след Брекзит Франция е единствената страна от ЕС, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и всичко това дава на Париж несъизмерим глас в дипломатическите дискусии, но в ЕС се долавя умора от тази френска хегемония. Според неназован  европейски дипломат начинът, по който се прилага сега в действие тази хегемония на европейско ниво, е следният - първо френски представител се оплаква от някои политически или  проблем в ЕС. Малко след това се появява предложение от ЕК за промяна във връзка с проблема, по който е имало оплакване от френска страна и след това се стига до приемане на европейски регламент в тази насока. Според друг неназован европейски представител Макрон ще трябва да осъзнае, че ЕС не е силно централизирана република, че в ЕС има и различаващи се гласове, че в ЕС Франция се нуждае от партньори. Ако той не прояви разбиране и смиреност към  онези, които мислят различно в ЕС, ще бъде трудно за Макрон да реализира своите големи планове за Европа, допълва „Политико”.

А що се касае до украинската криза и отношенията с Русия на Путин, не бива да се забравя, че докато по време на предизборната кампания Макрон упрекваше опонентката си Льо Пен, че е зависима от Русия заради това, че нейната партия е взела заем от руска банка, то мнозина припомниха какви отношения е поддържал Макрон с Путин през първия си президентски мандат. През 2017 г. във Версайския дворец Макрон устрои тържествено посрещане на Путин, като това бе възприето като първа стъпка в усилията за диалог с руския лидер, припомня „Политико”. Освен срещата във Версай Макрон прие още три пъти Путин през първия си мандат, пътува до Русия два пъти през 2018 г., но първата му визита в Украйна бе едва през настоящата година. През 2019 г. Макрон заяви на Путин, че гледа на Русия като на една „дълбоко европейска нация” с важно място в една Европа на споделените ценности. Според бивш сътрудник на Макрон, чието име не се споменава, френският президент е правел всичко това, воден от визията, че трябва да предложи на Русия алтернатива на Китай, тоест да не се стигне до създаване на алианс Русия-Китай. Според неназован бивш френски дипломат, участвал в преговорите за Минските споразумения за Украйна през 2014 г., още тогава е станало ясно, че за Путин пък гледната точка на другите няма значение.  А според Мари Дюмулен, директор на Европейския съвет за външни отношения, през всичките тези години несъмнено Франция е  подценила до каква степен руснаците са искали да поемат контрол върху  Украйна и във Франция  е имало виждане, че инвазията на Украйна би довела до плащането на прекалено висока цена за Русия и следователно  не би била рационално решение за Москва, но в Русия е имало различно виждане кое е рационално и кое не по този въпрос. Според Никола Танзер, експерт по руско-френски отношения в  университета за политически науки в Париж, през годините на разговори с Русия за Украйна Макрон е пропуснал да начертае червени линии, които не трябва да се прекрачват. А Франция заедно с  Германия са оставили впечатлението, че тласкат Украйна да приеме отстъпки по време на предоговарянето на Минските споразумения през 2019 г.

В последно време Макрон продължи с телефонните разговори с Путин, дори и след началото на руската инвазия в Украйна, а информации за съдържанието на разговорите беше съобщавано регулярно от Елисейския дворец. След пътуването на Макрон до Москва по-рано тази година, когато той не успя да накара Путин да не започва инвазия на Украйна, френският президент е заявил, че е открил в лицето на Путин един променен човек, който го е засипал с дълги монолози и исторически ревизионизъм, казват представители на Елисейския дворец, но според наблюдатели на Русия и на  руската политика Путин винаги се е държал така и Макрон просто не е искал да приеме досега това, отбелязва „Политико”. С началото на инвазията в Украйна Макрон възприе твърд тон спрямо Москва, настоя за по-строги санкции и сега поддържа постоянен контакт със съюзниците си относно кризата, припомня изданието. Малко вероятно е обаче преизбраният Макрон да преустанови разговорите с Путин. Въпреки че в навечерието на първия тур на президентските избори в отговор на въпроси на читатели на „Паризиен” Макрон заяви, че тези разговори не са били нещо приятно за него, че ролята му в тях е била неблагодарна и че всеки път той е долавял цинизъм от руска страна.  Относно украинската криза освен продължаване на разговорите с Москва сега се очаква Макрон да посети отново Киев, след като беше приканен от украински лидери да го направи, а негови колеги от ЕС вече имаха подобна визита.