Т ази седмица крал Чарлз III и неговият министър-председател Киър Стармър ще бъдат домакини на 55 държави в Самоа за Срещата на правителствените ръководители на страните от Британската общност (Commonwealth Heads of Government Meeting - CHOGM) - среща, която се провежда веднъж на две години и на която присъстват държавни лидери, свързани с разпадащите се краища на Британската империя.
The end of the British Empire.https://t.co/C4WYtbmWc8
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) October 23, 2024
Но един поглед към тазгодишния списък с гостите показва, че силата на британския монарх да свиква срещи не е това, което беше.
Индийският министър-председател Нарендра Моди и южноафриканският президент Сирил Рамафоса, двама от най-влиятелните правителствени ръководители на страните от Британската общност, които обикновено биха присъствали, планират да пропуснат тазгодишната среща на върха в полза на БРИКС - отделна среща на най-големите развиващи се страни, организирана от руския президент Владимир Путин в Казан, където присъства и китайският президент Си Дзинпин.
Шри Ланка, която подаде молба за присъединяване към БРИКС тази седмица, не изпраща нито министър-председателя си, нито външния си министър в Самоа, заяви служител във Върховната комисия в Лондон.
Дори Канада, близък съюзник на Обединеното кралство и член на мощната мрежа за обмен на разузнавателна информация „Пет очи“, няма да изпрати своя министър-председател или външен министър на CHOGM. Ръководител на нейната делегация ще бъде върховният комисар на Отава в Обединеното кралство, потвърди канадски служител.
Защо всички отказаха на крал Чарлз III
Дори собственото пътуване на Стармър - първото му в бившите британски колонии в южното полукълбо - беше съкратено. Служител на британското правителство потвърди, че премиерът се е отказал от плановете си да направи спирка в Австралия, тъй като помощниците му се опасявали, че това ще го задържи в чужбина твърде дълго преди представянето на ключов пакет от правителствени разходи в Лондон следващата седмица.
В разговор с журналисти на борда на 28-часовия си полет до Самоа във вторник вечерта Стармър изглеждаше в добро настроение. Но в разговорите си с колеги депутати, двама от които споделиха пред Politico, той е споменал за изтощителния полет по време на срещата на върха. Пътуването от 15 000 км в двете посоки е най-дългото от встъпването му в длъжност през юли.
"Върнете ни нашата земя!": Австралийски депутат се нахвърли върху Чарлз III
- „Не е моят крал“
75-годишният крал Чарлз, който все още се възстановява от рак, също се бори с епичното време за полет, но поне успя да стигне до Австралия преди срещата на върха тази седмица.
Чарлз, който официално е глава на Британската общност, остава крал на 14 държави, освен на Обединеното кралство.
Но и тук посоката на движение не изглежда толкова обещаваща за меката сила на Великобритания. Барбадос стана република през 2021 г.; Ямайка планира да последва примера през следващата година.
Дебатът избухна отново в понеделник, когато сенатор от коренното население на Австралия се закани на Чарлз, като многократно крещеше „Не е моят крал“ и изискваше: „Дайте ни това, което ни откраднахте - нашите кости, нашите черепи, нашите бебета, нашите хора“.
Засега амбициите на повечето кралства да се превърнат в републики „често се обсъждат, но рядко се осъществяват“, казва Харшан Кумарасингам, старши научен сътрудник в Института за изследвания на Британската общност.
Австралия отложи гласуването по-рано тази година, въпреки че по време на посещението на краля се говореше много и републиканците продаваха стоки, обозначаващи пътуването като „прощалната обиколка“ на Чарлз. Неотдавнашно проучване на NewsCorp показа, че само 33% от австралийците искат да живеят в република.
Конституцията на Австралия изисква двойно мнозинство на национално и щатско ниво на референдум, за да се активира промяна. Джордж Брандис, бивш върховен комисар на Австралия във Великобритания и монархист, твърди, че апетитът е бил потиснат миналата година, когато референдумът не успя да промени конституцията по отношение на правата на коренното население, въпреки че „да“ първоначално имаше голяма преднина в допитванията.
„Когато Елизабет II почина, мисля, че естествено беше зададен въпросът „сега ли е моментът Австралия да стане република?“. Тази дискусия в общи линии отпадна в рамките на няколко месеца“, добавя Брандис. „Вятърът наистина изчезна от платната на австралийския републиканизъм.“
- Репарации на срещата на върха
Създадената преди 75 години Австралийска общност не показва признаци на разпадане. На теория тя остава висш мрежови клуб за малки държави, които се срещат редовно с Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Индия.
Поразително е, че Барбадос остана в клуба през 2021 г., въпреки че се отказа от монарха си, а две държави, които се присъединиха през 2022 г. - Габон и Того - нямат исторически връзки с Обединеното кралство.
И тази година по-малките членове на Британската общност искат нещо повече от добра воля от своите домакини.
Няколко карибски държави използваха подготовката за срещата на върха, за да призоват Великобритания да изплати обезщетения за наследството от робството, а министър-председателят на Бахамските острови Филип Дейвис нарече CHOGM идеалния форум за „постигане на напредък“. Нациите водят разговори дали да отразят репаративното правосъдие в своето комюнике, което ще бъде финализирано от лидерите в събота: „В момента се водят разговори за това, дали да се отрази репаративното правосъдие."
Народите водят преговори дали да отразят репаративното правосъдие в комюникето си, което лидерите трябва да финализират в събота.
И тримата африкански лидери, които се борят за поста на нов генерален секретар на Общността на нациите - избор, който лидерите ще направят в събота - заявиха миналия месец, че въпросът трябва да бъде поставен като цяло на дневен ред. Това е част от „дългата история на използване на срещите на върха на Общността като форум за изразяване на по-широки оплаквания, в които често е замесена Великобритания“, каза Харшан Кумарасингам.
Никой не вярва, че Великобритания ще предаде репарации на стойност 200 млрд. паунда (според един от водещите учени) или 18 трилиона паунда (според съдия от ООН). Всъщност разговорът се отдалечава от призивите за „чисти“ репарации и се насочва към помощ в борбата с по-широки проблеми като изменението на климата, което засяга най-силно развиващите се, малките и островните държави. Въпросът е категорично включен в дневния ред на CHOGM, заедно с декларация за „устойчив и издръжлив океан“.
Един от тримата кандидати за генерален секретар, външният министър на Гана Шърли Бочвей, заяви миналия месец:
„Говорител на № 10 настоя, че Обединеното кралство не плаща репарации и че въпросът просто „не е на дневен ред“: „Всички ние преминахме от финансовите репарации ... към това, което можем да получим по отношение на нашето развитие, по отношение на изграждането на нашата устойчивост."
Те заявиха, че няма да има извинение за ролята на Великобритания в робството по време на CHOGM.
- Борбата за значимост
Споровете за репарациите поне придават на Британската общност някаква значимост в съвременната епоха. Иначе резултатите от тези големи срещи са известни с това, че трудно могат да бъдат определени.
Неясно звучащата тема на тазгодишното събитие „Едно устойчиво общо бъдеще: Трансформиране на нашето общо богатство“, няма да успее да разсее критиците, които представят CHOGM като банална говорилня на все по-незаинтересовани членове.
Всъщност следващото издание на Игрите на Британската общност, своеобразна постколониална Олимпиада, вече беше отхвърлено като албатрос от австралийския щат Виктория, който се отказа от плановете си да бъде домакин на спортното първенство през 2026 г. (В крайна сметка щафетата пое Глазгоу.)
Но някои в Обединеното кралство все още поддържат по-позитивна визия за Британската общност.
Групировката съдържа почти една трета от населението на света и освен Организацията на обединените нации е може би най-разнообразната от всички групи държави - по богатство, големина, география и религиозен състав.
Това разнообразие може да помогне на Великобритания да „съживи“ връзките с по-малките икономики след Брекзит, твърди Кумарасингам. Той добави: „Тя безспорно е продукт на империята, но в същото време не е нейна друга версия“.
- Силата на Китай
Трудно е обаче да се избегне усещането за залязващо слънце над останките от Британската империя.
По-рано този месец Обединеното кралство обяви сделка за връщане на суверенитета на островите Чагос - архипелаг в Индийския океан, където има военна база на Обединеното кралство и САЩ, на Мавриций, член на Британската общност. Макар че базата „Диего Гарсия“ ще остане под юрисдикцията на САЩ/Кралство за поне 99 години, решението предизвика яростта на торите заради търговските връзки на Китай с Мавриций и военните му мускули.
Това не е само Мавриций. Миналата година Соломоновите острови, друг член на Британската общност, подписаха споразумение за полицейско сътрудничество с Китай. „Соломоновите острови съвсем очевидно се преориентираха към Китай и това предизвика огромна паника сред австралийците и американците“, каза Пури.
Служителите на Обединеното кралство осъзнават необходимостта да предпазят по-малките държави, много от които се намират в Африка, от прекалена зависимост от Китай. Миналата седмица министърът на развитието на Обединеното кралство Анелизе Додс обеща да „ускори“ реформата на банките за развитие, за да помогне на уязвимите държави „да излязат от капана на неустойчивия дълг“. Пури добави: „Тази загриженост наистина е в основата на това, защо Британската общност е ценна мрежа за Обединеното кралство.“
Великобритания трябва да се възползва от срещата на върха като шанс да укрепи отношенията си с тези страни и да им предостави алтернативи на китайските инвестиции, заяви бившият британски министър на търговията Пени Мордаунт, която присъства на срещата на върха през 2018 г.
Тя заяви пред „Политико“: „Има огромни възможности за всички: за търговия и просперитет, за климатичните предизвикателства, пред които всички сме изправени, за сигурност срещу и автократични режими, включително Китай. Необходима е визия и обща кауза, за да защитим колективния си интерес в дългосрочен план“.
И все пак всички кандидати за генерален секретар твърдо заявиха, че не е работа на Секретариата на Британската общност да помага за „сдържането“ на Китай. Бочвей заяви по време на неотдавнашен дебат в Чатъм Хаус: „Това би било нарушаване на суверенитета и пъхане на нос там, където не е необходимо.“
Стармър, който пристига на срещата на върха на Общността на нациите тази седмица с няколко свои колеги, които вече са примамени от Си и Путин, ще е разбрал посланието.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
