Н ай-лошият кошмар на Украйна е, че президентът на Съединените щати Доналд Тръмп ще използва срещата си в петък с руския си колега Владимир Путин, за да се представи като кандидат за Нобелова награда за мир, като наложи мирно споразумение, което ще предаде интересите на Киев, пише Politico.
Затова украинският президент Володимир Зеленски и ключови европейски съюзници ще използват предварителна среща с Тръмп в сряда, за да очертаят "червени линии", които се надяват да възпрат Путин от това да използва евентуално споразумение с Тръмп като възможност да се прегрупира и да продължи с основната си цел, не просто завземане на част от източна Украйна, а унищожаване на независимата, демократична украинска държава.
"Разбираме намерението на руснаците да се опитат да измамят Америка, няма да позволим това", заяви Зеленски по-рано тази седмица.
Освен очакваните остри дебати относно продължаващата незаконна окупация на украински земи от руските войски, Киев ще настоява Москва да плати за стотиците милиарди долари щети, които е нанесла, и да върне 20 000 отвлечени деца, както и военнопленници.
Най-вече Украйна иска споразумение с реални гаранции за сигурност, а не просто такова, което да позволи на Тръмп и Путин да работят за реинтегрирането на Русия в глобалната икономика. Това е нещо, което би позволило на Путин да укрепи позициите си за нови офанзиви.
В Киев обаче настроението е скептично към резултатите от Аляска.
"Не очаквам никакъв пробив от тази среща на върха. Путин не се е отказал от крайната си цел да унищожи Украйна. Той може да се съгласи само на примирие, което ще създаде условия за нашето унищожение", казва Олександър Мережко, председател на комисията по външни отношения в украинския парламент.
"В случая с Тръмп и неговата дипломация всичко е заради картината. Спектакъл за медиите, както срещата с Ким Чен Ун. Но за Путин тази среща означава много, защото го представя като лидер на велика държава с политически интереси, а не като международен парий, какъвто трябваше да бъде, след като не се е отказал от желанието си да унищожи украинската държавност", добавя Мережко.
Ако има да има мир, Русия трябва да отстъпи, подчерта Зеленски в публикация в "Телеграм".
"Тази война трябва да бъде приключена, Русия трябва да я прекрати", заяви той, като добави, че всяко прекратяване на бойните действия трябва да включва Украйна. "Всяко решение против нас, всяко решение без Украйна, е едновременно решение против мира."
Ето основните стратегически интереси на Украйна, които тя иска да бъдат защитени във всякакви преговори с Русия:
- Трайно примирие преди всякакви териториални отстъпки
В речта си от 2022 г., с която обяви нахлуването в Украйна, Путин заяви, че една от основните му цели е "освобождаването на Донбас от киевския режим", както и "демилитаризацията и денацификацията" на страната. Американската страна обсъжда идеята Украйна да се откаже от източния регион Донбас в замяна на обещание от Путин да спре по-нататъшна окупация на южната част на страната.
Самият Тръмп намеква, че мирът изисква "размяна на територии".
Позицията на Украйна е, че няма да прави никакви отстъпки по отношение на своите граници, гарантирани от международното право и собствената ѝ конституция.
"Подкрепяме това, което президентът Тръмп искаше: примирие, а след това да седнем на масата за преговори и да говорим за всичко останало", каза Зеленски пред журналисти във вторник.
Той обаче подчерта, че страната му няма да се изтегли от фронтовата линия.
"Няма да напуснем Донбас. Не можем да го направим", заяви Зеленски. "Донбас за руснаците е трамплин за бъдеща нова офанзива. Ако напуснем Донбас по собствена воля или под натиск, ще отворим пътя за трета война."
"Путин не иска окупация на нашата държава само от гледна точка на територия. Той не иска да съществува суверенна Украйна. И това е крайната цел", добави той.
Ако Киев в крайна сметка бъде принуден да направи компромис, това ще стане само след като Русия се съгласи на примирие и го спазва, твърди запознат източник, цитиран от Politico.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предполага, че крайният компромис може да бъде част от териториите да останат под фактически руски контрол, но юридически да останат украински.
"Когато става дума за този въпрос за териториите, за признаването, например, в бъдеща сделка, че Русия де факто контролира част от украинската територия, това трябва да е само фактическо признаване, а не политическо - de jure признаване", каза той в интервю за ABC в неделя.
NATO ‘Chief’ Mark Rutte received his orders from Washington and announced that Russia’s control of previously Ukrainian territories can be recognised de facto, but not de jure.
— Afshin Rattansi (@afshinrattansi) August 12, 2025
Washington calls the shots, the European vassals instantly change tune. https://t.co/3Vd7zO3IUr pic.twitter.com/728Gf84iQz
Това бе осъдено от някои като капитулация пред руския империализъм.
Бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис нарече условията на генералния секретар на НАТО "отвратителни".
"Рюте разкрива, че последният гениален ход от типа "5D шахмат", за да се спаси Украйна, е небрежно да хвърлим милиони хора в черна дупка на потисничество, изтезания, изнасилвания, отвличания, убийства и унищожаване на националната идентичност -"де факто, но не de jure", каза той.
If Ukraine has no choice but to accept “de facto” occupation — that’s because WE failed.
— Gabrielius Landsbergis🇱🇹 (@GLandsbergis) August 11, 2025
Not because Ukrainians failed, not because some mysterious “shit happened”, but because for years we ignored all the warnings, repeated all the mistakes of history, kicked the can down the… pic.twitter.com/9uE7VDVanM
Подобни решения могат да се окажат политически фатални за администрацията на Зеленски. Промяна на границите би изисквала конституционно одобрение, трудно постижимо, и би разгневила население, което е жертвано кръв и ресурси, за да спре Русия, както и би довела до ново масово разселване.
"Украинците няма да подарят земята си на окупатора", каза Зеленски в "Телеграм".
Освен това частите от Донецка област, които все още са под украински контрол, разполагат със силни отбранителни позиции, предаването им може да отслаби способността на Украйна да отблъсква бъдещи руски атаки.
"Ако днес напуснем Донбас, от нашите укрепления, от височините, които контролираме, ще отворим плацдарм за бъдещо настъпление на руснаците. След няколко години Путин ще има открит път както към Запорожка и Днепропетровска област, така и към Харков", предупреди Зеленски.
- Русия трябва да плати
Щетите, нанесени на Украйна, са колосални, оценките варират между 500 милиарда и 1 трилион долара.
Украйна е категорична, че Москва трябва да плати за престъпленията си, като разполага с известен лост, значителна част от руските активи са замразени в страни съюзници, включително близо 200 милиарда евро в Белгия.
"Русия трябва да плати за приблизително 500 милиарда евро щети. Докато това не се случи, Москва не бива да получава достъп до своите замразени активи", заяви германският канцлер Фридрих Мерц на Конференцията за възстановяване на Украйна миналия месец.
- Гаранции за сигурност
Украйна вижда членството си в НАТО и Европейския съюз като единствения дългосрочен начин да предотврати ново руско нападение.
"Ще бъдем ли в НАТО? В ЕС? Не съм чул нищо - нито едно предложение, което да гарантира, че нова война няма да започне утре", каза Зеленски. "Имаме нужда от гаранции за сигурност, които да запазят преди всичко нашата държава, суверенна държава, нашата независимост."
Тръмп обаче изключва членството на Украйна в НАТО (тихо подкрепян от няколко скептични членки на алианса), а Москва иска категоричен ангажимент никога да не я приема. Зеленски се оплаква, че Киев непрекъснато е блокиран и по пътя към ЕС от столици, които се страхуват от икономическите последици от присъединяването на голяма и бедна държава с огромен земеделски сектор.
Украйна също отхвърля исканията на Москва да намали числеността на своята армия от 900 000 души, най-голямата в Европа след руската, и да спре доставките на оръжия от съюзниците си.
Европейските партньори, които финансират украинските военни и купуват оръжия от Киев, включително от САЩ, в момента осигуряват единствената реална гаранция за сигурност. САЩ предлагат единствено посредничество във войната, като дори намекват, че може да се откажат от тази роля.
Балансът вече се е изместил в полза на Европа, тъй като Тръмп намалява военната подкрепа за Украйна. От началото на войната Европа е предоставила поне 73,9 милиарда евро военна помощ, докато САЩ – 64 милиарда евро, а новите американски ангажименти са замръзнали, сочат данните на Ukraine Support Tracker на Килския институт.
- Децата и военнопленниците трябва да се върнат у дома
Почти 20 000 украински деца са отвлечени от Русия. Украйна е успяла да върне 1453 от тях с посредничеството на Катар и други страни.
Москва твърди, че ги извежда на безопасно място, но отказва да ги върне на роднините им, поставяйки ги в системата за осиновяване като сираци и подлагайки ги на руска пропаганда. Наскоро администрацията на Тръмп затрудни проследяването на тези деца, след като закри работната група на Хуманитарната изследователска лаборатория на Йейлския университет, която помагаше за тяхното откриване и за разобличаване на съучастващи руски и беларуски официални лица.
Съкращаването на американската външна помощ и санкциите на администрацията на Тръмп срещу Международния наказателен съд също възпрепятстват работата на организации, които издирват хиляди отвлечени украински деца, заяви високопоставен европейски служител пред Politico миналия месец.
През 2023 г. МНС издаде заповед за арест на Путин за военно престъпление, незаконна депортация на деца от окупираните украински територии в Руската федерация.
Може ли Путин да бъде арестуван в Аляска по време на срещата с Тръмп
Обменът на военнопленници върви по-добре, а и се смята за рядък успех на Тръмп като посредник. От началото на усилията му двете страни са разменили над 2000 пленници, но хиляди остават в руски плен, като Москва не допуска международни правозащитни организации до всички места, където държи украински войници и цивилни.
- Тръмп не трябва да спасява Русия
Русия усеща болката от войната, която започна. Тя вече е загубила над един милион убити и ранени войници, а икономиката ѝ започва да изпитва реалното въздействие на западните санкции. Анализаторът Тимъти Аш изчислява, че войната е струвала на Русия около 2 трилиона долара, почти колкото годишния ѝ икономически обем.
Киев и европейските му съюзници искат този натиск да се запази, предупреждавайки, че вдигането на санкциите и възстановяването на търговията биха дали на Москва време да се подготви за ново настъпление. Те ще се опитат да убедят Тръмп, че заплахата от нови американски санкции ще накара Путин да преговаря по-сериозно.
"Най-опасният сценарий за нас е евентуалното премахване на американските санкции и възстановяване на търговията с Русия. Това изисква нашето мълчаливо съгласие или легитимация, което никога не трябва да се допуска", пише във "Фейсбук" Иля Несходовски, ръководител на аналитичния отдел на мозъчния тръст ANTS.
"Нашата задача е да не позволим на Тръмп или на когото и да било да има шанс да спаси Русия. Трябва да поддържаме и засилваме санкциите, както и да удряме индустриалните, енергийните и логистичните обекти на врага. Това унищожава неговия производствен потенциал и допълнително отслабва икономиката."
За Киев зaлогът на разговорите в Аляска е въпрос на оцеляване.
"Реалността е, че Украйна може да оцелее във войната, но да не оцелее в мира", предупреждава Аш. "Мирът може да се окаже толкова лош, че да разклати самата социална, икономическа и политическа тъкан на страната, водейки до фактически провал на държавата."
