И ндийският космически апарат "Чандраян-3" е изпратил снимки на Луната, които е направил по време на подготовката си за кацане, предаде Ройтерс, позовавайки се на Индийската организация за космически изследвания (ISRO).
Изображенията са публикувани на страницата ѝ в социалната мрежа X.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 21, 2023
Here are the images of
Lunar far side area
captured by the
Lander Hazard Detection and Avoidance Camera (LHDAC).
This camera that assists in locating a safe landing area -- without boulders or deep trenches -- during the descent is developed by ISRO… pic.twitter.com/rwWhrNFhHB
"Това са изображения на далечната страна на Луната, направени от камерата на спускаемия апарат за откриване и избягване на опасности. Тя помага да се определи безопасна зона за кацане - без камъни или дълбоки кратери", се посочва в публикацията.
Според Индийската космическа агенция на снимките се виждат Хумболтово море и кратерите Хейн и Белкович.
Автоматичната междупланетна станция "Чандраян-3" се подготвя за кацане на Луната
Спускаемият модул на станцията трябва да извърши меко кацане на спътника на Земята на 23 август. Апаратът трябва да кацне в района на Южния полюс на Луната - на същото място, където планираше да се позиционира претърпялата авария руска станция "Луна-25".
"Чандраян-3" е третият апарат за изследване на естествения спътник на Земята, който Индия изстрелва. Началото на индийската лунна програма беше поставено с орбиталния апарат "Чандраян-1", който беше изпратен към Луната през 2008 г. Втората лунна мисия на Индия "Чандраян-2" стартира през 2019 г. и освен извеждането на апарат в орбита включваше и кацане на модула "Викрам". Тя завърши с неуспех - спускаемият модул се разби при сблъсъка с лунната повърхност, но орбиталната станция "Чандраян-2" продължава да обикаля около естествения спътник на Земята.
Ако мисията "Чандраян-3" е успешна, Индия ще стане четвъртата страна след СССР, САЩ и Китай, осъществила меко кацане на Луната. Мисията включва и доставянето на малък луноход на повърхността на земния спътник.
Лунният полюс като цел на експедицията е избран от специалистите на ISRO, тъй като все още никой не се е опитвал да го изследва задълбочено - мисиите, организирани от различни държави в миналото, са изследвали основно района в близост до лунния екватор.
Както съобщават индийските учени, в района на лунния южен полюс са открити оголени скали, които могат да разкажат много за формирането на Луната. Освен това експедицията трябва да продължи работата на индийската орбитална станция "Чандраян-1" за търсене на вода на естествения спътник на Земята. През 2008 г. индийският космически апарат първи откри доказателства за наличието на вода на Луната.
Откритията предполагат, че в някои кратери има замръзнала вода. Ако бъде открит лед, учените ще имат уникалната възможност да анализират и разберат историята на водата в Слънчевата система.
По план индийският луноход, който ще се захранва от слънчева батерия, трябва да работи поне един лунен ден (14 земни дни).
