Р усия и Иран, а също и "Ислямска държава" от Сирия и Ирак през Либия до Йемен, направиха важни стъпки през последните години в полза на целите си. Това допринесе за различни кризи, в това число сирийската, която е най-мащабната, която регионът наблюдава от десетилетия.
Оставащото все още американско военно присъствие в региона е фокусирано най-вече върху контратероризъм и Вашингтон няма намерение да се меси осезаемо в съдбините на Близкия Изток поне за известно време. Теориите на конспирациите и техните поддръжници винаги водят до влиянието на САЩ в този район на света, но реално то е в упадък от поне десет години, ако не броим все пак имиджът на САЩ и страхът (и недоверието), което американските военни бази всяват.
На фона на тази нова ситуация в Близкия изток, излиза нов играч с интереси от Персийския залив и Техеран до Дамаск и Анкара - Китай. През последните няколко седмици се наблюдават сигнали за все по-усилени действия на Пекин за установяване на влияние.
Китай стъпва в Близкия изток с база и инвестиции
През юли, точно за отбелязването на 90-годишнината на китайската армия, Китай отвори първата си отвъдморска база – в Джибути, Източна Африка. Този ход, невиждан от Средновековието, когато китайските кораби се връщат и Поднебесната империя се затваря до 19 век, ще подсили амбициите на китайските военноморски сили в мисии срещу пирати и участие в хуманитарни мисии. Базата се намира на стратегическо място, точно на входа на Червено мора, водещ към Суецкия канал.
Китай откри първата си военна база в чужбина, мястото не е случайно
Изненадваща демонстрация на военна мощ от Китай
Този месец, китайски банки отпуснаха 3,5 милиарда на Оман, които се явяват спасяващи за закърпването на бюджета на султаната, който силно пострада от лошите цени на петрола.
Китай и друг път участва финансово – заедно със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Пекин повлия на Международния валутен фонд за отпускането на заем за Египет миналия ноември. През 2016 г. Китай стана най-големият инвеститор в арабския свят с 32% директни инвестиции или казано в долари – 30 милиарда. САЩ се явяват трети по големина инвеститор с 6,9 милиарда долара.
Също през август и според иранската преса, Китай избра Али Акбар Велаяти за специален пратеник в Сирия. Велаяти е главен съветник по външните въпроси на аятолах Хаменей. Иранецът е натоварен със задачата да планира директно участие на Пекин в Сирия. Както може би ще се окаже, китайското влияние в Близкия Изток се засилва видимо, но то може би не е съвместимо с целите на иранската външна политика.
Китайският президент Си Дзинпин на съвместна пресконференция с палестинския президент Махмуд Абаз в края на юли обеща подкрепата си за независимостта на Палестина "независимо от това как се променя ситуацията" - вижте във видеото.
През март тази година, малък контингент от китайски войници и съветници пристигна в Сирия, за да подпомагат сирийските власти. Засега този контингент е активен най-вече по тема, която причинява множество главоболия на Китай: джихадистите от Западен Китай, които се сражават в Сирия и представляват директна заплаха за сигурността на Пекин. Туркестанската ислямска партия, както е известно радикалното движение на джихадистите, идващи в Близкия Изток от уйгурските области на Китай, вече няколко пъти заплашва китайските сили за сигурност посредством видео обръщения и пропаганда.
Участието на Китай в Сирия може да срещне несъгласието на Иран
Докато оцеляването на сирийския режим се удължи заради намесата на Русия и Иран, ролята на Китай за реконструкцията на Сирия се увеличава. Проблемът на Русия и Иран е, че те самите са много силно въвлечени в сирийската криза, а тя е далеч от разрешаване. Москва и Техеран не могат (и не искат, както подчерта Лавров) да участват във възстановяването на сирийската икономика и тук участието на Китай се явява спасително. Още по-добре е за иранците и руснаците, тъй като китайското лидерство не изглежда притеснено от извършването на военни престъпления от страна на режима и би си затворило очите в името на инвестициите.
И тук идва едно предположение, споделяно и от китайски експерти, че ролята на Пекин в стабилизирането на Сирия не се връзва с визията на Иран за арабската страна.
Китай винаги е гледала на Иран като инструмент срещу американското влияние в Близкия Иток. След това, Иран стана важна част от китайската инициатива „Един пояс, един път“ и ядрената сделка даде нови възможности – Китай ще подкрепи членството на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество, която е еквивалент на НАТО. През февруари 2016 първият китайски товарен влак пристигна в Техеран през Казахстан и Туркменистан само за две седмици.
Докато китайското влияние се увеличава в Близкия Изток, трябва да разглеждаме региона извън познатата призма на съперничество със САЩ. Трябва да се разбере може ли Китай да съчетае амбициите си с тези на Иран, чиито местни планове са един от основните източници за нестабилност от Ирак до Ливан.
През изминалата година Китай публикува документ, отнасящ се за арабските държави и политиката на Пекин към тях. В него се прославя старото приятелство и какви инициативи могат да бъдат предприети, за да се подсилят връзките. Сред целите са запазване на суверенитета и териториалното единство, борбата срещу екстремизма и тероризма.
От своя страна пък, революционната доктрина на Ирак след 1979 година, се базира на премахването на съседни правителства, изграждането на милиции и подкрепа за войнствени групи – всичко, което е срещу китайската външна политика.
