П овечето войни - от Троя през Ватерло до Йемен - се основават на всяване на смут. И пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна също беше съпроводено - дори предшествано - от кибернетичен "смут" по целия свят, като Кремъл прилага тактики на кибервойна чрез и срещу правителствени и частни участници, за да постигне своите военни и политически цели.
Кибератаките и кибероперациите на Москва служат за постигане на множество цели - като например увреждане на инфраструктурата, демонтиране на софтуера на правителството и извършване на разрушителен шпионаж и нападения, насочени срещу частни лица както в Украйна, така и по целия свят. В неотдавнашен доклад се отбелязва, че 90% от руските атаки, засечени през изминалата година, са насочени към държави - членки на НАТО, а 48% от тези атаки са насочени към ИТ компании, базирани в държавите-членки.
Мрачната битка на Русия за Бахмут: Пирова победа в най-добрия случай
Този метод на водене на война на свой ред повдига нови въпроси: В кой момент една кибератака става достатъчно значима, за да представлява обявяване на война? И при какви обстоятелства кибератака срещу член на НАТО би представлявала акт на война, оправдаващ колективната отбрана? И какво, ако изобщо има нещо, трябва да се разбира в нежеланието на НАТО да обсъжда ролята си в киберзащитата?
Тъй като войната продължава, можем да очакваме, че руската държава и хакерите ще продължат да провеждат кибероперации, за да парализират тези, които ѝ се противопоставят, и да изключват енергийните, транспортните и цифровите инфраструктури на Украйна. Кибервойната ще бъде все по-важно оръжие при липсата на решение на конфликта - а в момента няма конвенционално решение на една ръка разстояние. Президентският говорител Дмитрий Песков наскоро заяви, че Русия няма да се изтегли от Украйна и че отказът на Съединените щати да признаят нейните "нови територии" осуетява всеки потенциален компромис.
Трудно е да се повярва, че ще са намери дипломатическо решение, тъй като интересите на Русия и Украйна са фундаментално несъвместими.
Как Западът сгреши напълно за Украйна
Непоколебимата цел на Украйна е освобождаването на нейните територии и признаването на границите ѝ отпреди 2014 г. В същото време целта на Русия не е нищо друго, освен елиминирането на украинския режим, русифицирането на населението и постоянната окупация на поне завладените в момента територии - ако не и на цялата страна.
Въпреки че победата на Русия изглежда практически невъзможна, няма признаци, че този конфликт ще приключи. И единствената позиция, която Западът може да заеме, е да продължи да подкрепя Украйна с повече военна помощ и финансиране на възстановяването, докато Русия продължава да сее смут.
Всяването на смут е добре изпитан инструмент и тактика на войната, а кибервойната представлява новата граница на тази арена. Тя започва да размива разликата между мир и конфликт и все повече придобива цветовете на последния. Като такава кибервойната рискува скоро да се превърне в легитимна област на операциите на НАТО, сравнима с конвенционалните методи за водене на война на сушата, в морето, във въздуха и в космоса.
Дуда: НАТО няма да се отнася с Русия така, както Москва със съседите си
Нейната нарастваща роля във войната в Украйна се приближава до точката, в която скоро може да оправдае задействането на ангажимента по член 5 от Договора за колективна отбрана - което би променило правилата на играта. Политическото решение на 30-те държави - членки на НАТО, ясно да определят конкретната кибервойна като изискваща колективен отговор, е поле за обстойно обмисляне. Сегашната ситуация обаче ще остане неясна и неопределена, докато няма точност или консенсус относно прага за определяне на нападението.
Оптимистичната гледна точка би била, че несигурността остава достатъчно възпираща за кибергрупите да не предприемат по-разрушителни действия - дори и да признават военните предимства на кибервойната като подкрепа на конвенционалната война. Според тази теза типът кибератаки, разгърнати в настоящата война - като оръжие на авторитарни държави - рискува да създаде все по-негативна пропаганда за руския режим и да продължи да ерозира обществената подкрепа за неговите военни и политически цели.
Това означава, че войната в Украйна реално може да постави началото на нов световен ред, основан на отворено международно киберпространство, променяйки гледната точка за националния суверенитет, докато държавите намират нови начини да реагират на кибератаки.
криза, която тихо расте" />
