Politico: Кибервойните променят правилата на играта за бъдещата отбрана на НАТО

П овечето войни - от Троя през Ватерло до Йемен - се основават на всяване на смут. И пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна също беше съпроводено - дори предшествано - от кибернетичен "смут" по целия свят, като Кремъл прилага тактики на кибервойна чрез и срещу правителствени и частни участници, за да постигне своите военни и политически цели.

Кибератаките и кибероперациите на Москва служат за постигане на множество цели - като например увреждане на инфраструктурата, демонтиране на софтуера на правителството и извършване на разрушителен шпионаж и нападения, насочени срещу частни лица както в Украйна, така и по целия свят. В неотдавнашен доклад се отбелязва, че 90% от руските атаки, засечени през изминалата година, са насочени към държави - членки на НАТО, а 48% от тези атаки са насочени към ИТ компании, базирани в държавите-членки.

Мрачната битка на Русия за Бахмут: Пирова победа в най-добрия случай

Този метод на водене на война на свой ред повдига нови въпроси: В кой момент една кибератака става достатъчно значима, за да представлява обявяване на война? И при какви обстоятелства кибератака срещу член на НАТО би представлявала акт на война, оправдаващ колективната отбрана? И какво, ако изобщо има нещо, трябва да се разбира в нежеланието на НАТО да обсъжда ролята си в киберзащитата?

Тъй като войната продължава, можем да очакваме, че руската държава и хакерите ще продължат да провеждат кибероперации, за да парализират тези, които ѝ се противопоставят, и да изключват енергийните, транспортните и цифровите инфраструктури на Украйна. Кибервойната ще бъде все по-важно оръжие при липсата на решение на конфликта - а в момента няма конвенционално решение на една ръка разстояние. Президентският говорител Дмитрий Песков наскоро заяви, че Русия няма да се изтегли от Украйна и че отказът на Съединените щати да признаят нейните "нови територии" осуетява всеки потенциален компромис.

Трудно е да се повярва, че ще са намери дипломатическо решение, тъй като интересите на Русия и Украйна са фундаментално несъвместими.

Как Западът сгреши напълно за Украйна

Непоколебимата цел на Украйна е освобождаването на нейните територии и признаването на границите ѝ отпреди 2014 г. В същото време целта на Русия не е нищо друго, освен елиминирането на украинския режим, русифицирането на населението и постоянната окупация на поне завладените в момента територии - ако не и на цялата страна.

Въпреки че победата на Русия изглежда практически невъзможна, няма признаци, че този конфликт ще приключи. И единствената позиция, която Западът може да заеме, е да продължи да подкрепя Украйна с повече военна помощ и финансиране на възстановяването, докато Русия продължава да сее смут.

Всяването на смут е добре изпитан инструмент и тактика на войната, а кибервойната представлява новата граница на тази арена. Тя започва да размива разликата между мир и конфликт и все повече придобива цветовете на последния. Като такава кибервойната рискува скоро да се превърне в легитимна област на операциите на НАТО, сравнима с конвенционалните методи за водене на война на сушата, в морето, във въздуха и в космоса.

Дуда: НАТО няма да се отнася с Русия така, както Москва със съседите си

Нейната нарастваща роля във войната в Украйна се приближава до точката, в която скоро може да оправдае задействането на ангажимента по член 5 от Договора за колективна отбрана - което би променило правилата на играта. Политическото решение на 30-те държави - членки на НАТО, ясно да определят конкретната кибервойна като изискваща колективен отговор, е поле за обстойно обмисляне. Сегашната ситуация обаче ще остане неясна и неопределена, докато няма точност или консенсус относно прага за определяне на нападението.

Оптимистичната гледна точка би била, че несигурността остава достатъчно възпираща за кибергрупите да не предприемат по-разрушителни действия - дори и да признават военните предимства на кибервойната като подкрепа на конвенционалната война. Според тази теза типът кибератаки, разгърнати в настоящата война - като оръжие на авторитарни държави - рискува да създаде все по-негативна пропаганда за руския режим и да продължи да ерозира обществената подкрепа за неговите военни и политически цели.

Това означава, че войната в Украйна реално може да постави началото на нов световен ред, основан на отворено международно киберпространство, променяйки гледната точка за националния суверенитет, докато държавите намират нови начини да реагират на кибератаки.