Как президентските избори във Франция могат да повлияят на войната в Украйна

С толицата на Франция може да е на хиляди километри от бойните полета в Източна Украйна, но това, което се случва във френските избирателни секции този месец, може да има последици там, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Крайнодясната кандидатка за президент Марин льо Пен има тесни връзки с Русия и иска да отслаби Европейския съюз и НАТО,

което може да подкопае усилията на Запада да спре войната на Русия в Украйна. Льо Пен се опитва да отстрани центристкия президент Еманюел Макрон, който има малка преднина в социологическите проучвания преди втория тур на президентските избори във Франция на 24 април.

Ето някои от начините, по които изборите във Франция могат да повлияят на войната в Украйна.

Въоръжаване на Украйна

През последните седмици правителството на Макрон изпрати на Украйна оръжия на стойност 100 млн. евро, а в сряда заяви, че ще изпрати още като част от усилията на Запада да окаже военна помощ. Франция е основен източник на военна подкрепа за Украйна от 2014 г. насам, когато Русия анексира Крим и подкрепи сепаратистките бойци в Източна Украйна.

В сряда Льо Пен изрази резерви относно предоставянето на допълнителни оръжия на Украйна. Тя заяви, че ако бъде избрана за президент, ще продължи помощта за отбрана и разузнаване, но ще бъде "предпазлива" по отношение на изпращането на оръжия, защото смята, че доставките могат да въвлекат други държави във войната с Русия.

Смекчаване на санкциите

Кампанията на Льо Пен успешно се възползва от разочарованието на френските избиратели от нарастващата инфлация, която се задълбочи вследствие на решението на руския президент Владимир Путин да нахлуе в Украйна, както и на последвалите западни санкции срещу Русия, основен доставчик на газ и търговски партньор за Франция и Европа.

Европейският съюз е необичайно единен при договарянето на пет пакета все по-сурови санкции срещу Русия. Ако стане президент на Франция, Льо Пен би могла да се опита да осуети или ограничи допълнителни санкции на ЕС, тъй като за по-нататъшни действия е необходима единодушната подкрепа на 27-те държави в блока.

Франция е втората по големина икономика в ЕС след Германия и е ключова при вземането на решения в ЕС. Освен това Франция понастоящем е ротационен председател на ЕС, което дава на следващия лидер на страната значително влияние.

Льо Пен е особено против санкциите срещу руския газ и петрол. Преди тя е казвала също, че ще работи за отмяна на санкциите, наложени на Русия заради анексирането на Крим, и дори за признаването на Крим за част от Русия.

Ухажване на Путин

В началото на първия си мандат Макрон се опита да се свърже с Путин, като го покани във Версай и в президентската резиденция на Средиземно море с надеждата да върне политиката на Русия към по-голяма съгласуваност със Запада.

Френският президент се опита също да съживи мирните преговори между Москва и Киев за дългогодишния конфликт в Източна Украйна между правителството и подкрепяните от Русия сепаратисти. Макрон посети Путин в Кремъл седмици преди руската инвазия в Украйна на 24 февруари и продължи да разговаря с руския лидер по време на войната. В същото време Макрон подкрепи няколко пакета санкции на ЕС.

Партията на Льо Пен има дълбоки връзки с Русия. Тя се срещна с Путин като кандидат за президент на Франция през 2017 г. и в миналото го е хвалила. Тя е посрещана топло на събития в руското посолство в Париж, а нейната крайнодясна партия получи и заем от 9 милиона евро от руско-чешка банка, тъй като според нея френските банки отказали да отпуснат пари на партията.

Льо Пен казва, че войната в Украйна отчасти е променила мнението ѝ за Путин, но в сряда тя заяви, че Западът трябва да се опита да възстанови отношенията си с Русия след края на конфликта. Тя предложи "стратегическо сближаване" между НАТО и Русия, за да се попречи на Москва да се съюзи твърде тясно с Китай.

Отслабване на НАТО и ЕС

Докато Макрон е твърд защитник на ЕС и неотдавна засили участието на Франция в операциите на НАТО в Източна Европа, Льо Пен твърди, че Франция трябва да стои на разстояние от международни съюзи и да върви по свой собствен път.

Тя подкрепя изтеглянето на Франция от военното командване на НАТО, което ще извади френския военен персонал от органа, който планира операциите, и ще доведе до загуба на влияние на страната в западния военен съюз.

Франция се оттегли от командната структура на НАТО през 1966 г., когато френският президент Шарл дьо Гол искаше да отдалечи страната си от доминираната от САЩ организация, а през 2009 г., при управлението на президента консерватор Никола Саркози, се включи отново в нея.

Ако зависи от Льо Пен, тя би намалила френските разходи за ЕС и би опитала да ограничи влиянието на ЕС, раздробявайки блока отвътре, като наред с това не признава върховенство на европейското право над националното.