Л идерите на държавите от Европейския съюз се събират днес на последния за годината Европейски съвет, изправени пред ключов избор – дали Украйна да получи финансиране от десетки милиарди евро, осигурени чрез замразени руски активи. По-голямата част от тези средства, възлизащи на около 210 млрд. евро, се съхраняват в белгийската финансова компания Euroclear. За да се стигне до реалното им използване, държавите членки трябва да дадат гаранции на Белгия, че няма да понесе сама правните последици, ако Русия оспори решението в международни съдилища и спечели делото.
(Във видеото: ЕК представи три варианта за финансиране на Украйна до 2027 г.)
Белгия, където се намира по-голямата част от замразените руски активи, заявява, че не подкрепя подобен ход.
Подкрепата на Белгия е от решаващо значение, тъй като по-голямата част от замразените активи се намират в брюкселския финансов депозитар Euroclear, а правителството ѝ се опасява, че ще бъде отговорно за значителни щети или ответни мерки от Москва.
Въпреки седмици на убеждаване, белгийският министър-председател Барт Де Вевер - фламандски десен политик с репутация на непреклонен - не се е оттеглил и продължава да се ползва със силна вътрешна подкрепа. По-малко от 24 часа преди решаващия момент белгийският посланик заяви пред своите колеги по време на закрити разговори, че „вървим назад“.
Италия, България и Малта също са дали сигнал за своето несъгласие, твърди Politico.
Рискът е огромен.
Ако ЕС не предостави финансова подкрепа, Украйна рискува да изчерпи средствата си през второто тримесечие на следващата година и вероятно да загуби конфликта с Русия.
Шведският премиер Улф Кристершон заяви при пристигането си, че този Европейски съвет е най-важният от началото на войната в Украйна преди четири години.
Въпросът за използването на замразените руски активи за Украйна остава напълно открит.
„Ще има дълги дискусии. Ще седя тук цяла нощ, ако се наложи. Трябва да вземем решение“, каза Кристершон.
Германският канцлер Фридрих Мерц изрази оптимизъм в началото на срещата за постигане на споразумение относно бъдещото финансиране на Украйна.
„Имам усещането, че можем да намерим решение. Изправени сме пред избор: европейски дълг или руски активи за Украйна“, заяви Мерц и добави, че не вижда „по-добра алтернатива“ от използването на активите.
От гледна точка на Германия това е единственият реалистичен вариант, тъй като Берлин не желае общо европейско задлъжняване.
Върховният дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че използването на замразените руски активи за мащабен финансов пакет за Украйна е въпрос на изпращане на силен сигнал.
„Това изпраща ясно послание към Русия, че няма да ни надживеят. Изпраща и сигнал към всички останали, че Европа взема решения и е силна“, каза Калас.
Тя добави, че руската икономика не е в добро състояние и Москва разчита Европа да се провали.
Белгийският премиер Барт де Вевер заяви пред парламента, че ако Европа иска да продължи с плана за репарации, рисковете трябва да бъдат напълно споделени и да има гаранции за ликвидност.
„До момента не съм видял нито един текст, който да отговаря на тези условия“, подчерта той.
Кипърският президент Никос Христодулидис заяви, че предстоящото кипърско председателство на Съвета на ЕС ще постави силен фокус върху разширяването.
„Хората в Молдова си свършиха работата. Време е ние да изпълним своята част“, каза той.
Кая Калас предупреди, че Русия разчита европейските лидери да не успеят да постигнат единство.
„Путин разчита на нашия провал. Не можем да си го позволим“, заяви тя.
Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че планът на ЕС да използва замразените руски активи е „убит“ поради липса на достатъчна подкрепа.
„Цялата идея е глупава“, добави той.
Съдбата на търговското споразумение ЕС–Меркоср зависи от срещата на върха, като някои страни от Латинска Америка губят търпение.
„Провалът ще изпрати много лош сигнал към други партньори“, заяви дипломат от Меркосур.
Барт де Вевер заяви, че Германия, Полша, балтийските и северните държави формират силен блок в подкрепа на плана.
„Колкото по-близо живееш до Русия, толкова по-мотивиран си“, каза той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че няма да напусне сградата на Европейския съвет без договорка за финансирането на Украйна през следващите две години.
Де Вевер отново изрази опасения, че използването на активите е проблематично от гледна точка на международното право и може да навреди на финансовите пазари.
Полският премиер Доналд Туск предупреди за сериозни последици, ако лидерите от ЕС не успеят да намерят днес решение за финансовата подкрепа на Украйна.
„Имаме прост избор - или пари днес или кръв утре“, каза Туск на пристигане за срещата на върха на ЕС в Брюксел.
„Не говоря само за Украйна. Говоря за Европа. Това е наше решение и само наше“, добави той.
Барт де Вевер заяви, че документите, които ще се обсъждат на срещата, все още не са окончателни.
Зеленски: Без това ще има сериозен проблем за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Брюксел, където се надява да направи последен опит да убеди европейските лидери да отпуснат на Украйна репарационния заем от над 200 милиарда евро, обезпечен със замразени руски активи.
„Без това ще има сериозен проблем за Украйна“, заяви Зеленски пред журналисти чрез чат в WhatsApp в четвъртък.
„Днес говорим за репарационни пари не само в смисъла на възстановяване. Ако това е война, тогава ни трябват тези пари, ни трябва такова решение, за да подкрепим нашата армия и нашето военно производство. Разбира се, както европейско, така и ракетите за противовъздушна отбрана от Съединените щати. Ние сме готови да използваме тези пари, ако решението бъде положително взето“, каза Зеленски.
„Но ако войната свърши – ние правим абсолютно всичко дипломатически за това – ако можем да се съгласим на план за прекратяване на войната, тогава такова решение за използването на тези пари ще бъде насочено изцяло към възстановяването“, добави той.
Макрон: „Ще успеем“ в подкрепа на военните усилия на Украйна
Френският президент Еманюел Макрон подчерта важността на сътрудничеството в подкрепа на Украйна във военните ѝ усилия по пътя си към срещата на върха.
„Най-важното е, че всички ние споделяме една и съща цел: да помогнем на Украйна да финансира военните си усилия и да се съпротивлява. И заедно ще успеем“, каза Макрон.
„Не трябва да бъдем разделени по технически подробности. С нашия белгийски колега и всички наши колеги съм уверен, че можем да намерим правилния път“, добави той.
Белгийски премиер: Липсата на сделка би била „окончателен геополитически провал на Европа “
Белгия не харесва идеята за заем за репарации, но ако рисковете бъдат споделени и Белгия бъде защитена, „тогава всички ще скочим от тази скала заедно с всички европейци и ще се надяваме, че парашутът ще ни държи“, каза Барт де Вевер пред депутатите минути преди да се отправи към срещата на върха на ЕС.
„Ще го направим, защото алтернативата – без решение, без финансиране за Украйна, страната се срива – е крайният геополитически провал на Европа, който ще усещаме десетилетия наред“, подчерта белгийският премиер. „От този момент нататък ние вече няма да играем никаква роля в света“.
Други политически сили биха били щастливи, ако „Европа бъде напълно разкъсана“ и оставена „в пълен хаос, без решение за Украйна и с извадени ножове“, добави Де Вевер. „Това би било катастрофално“.
Позицията на България
България е сред държавите членки от ЕС, които са против използването на замразените руски активи в ЕС в помощ на Украйна, съобщава Plitico.
На срещата в Брюксел България ще бъде представена от министър-председателят Росен Желязков, който ще присъства на редовното заседание на Европейския съвет на 18 и 19 декември в Брюксел.
Европейската комисия представи план за отпускане на голям репарационен заем за Украйна, обезпечен със стойността на замразените руски държавни активи, задържани в ЕС. Схемата предвижда заем в размер до 165 млрд. евро, като част от по-широк финансов пакет, който може да достигне 210 милиарда.
От тази сума около 140 млрд. евро идват от активи, държани в централното депозитарно учреждение Euroclear в Белгия, а останалите около 25 милиарда са в частни банки из целия ЕС.
Стартовите позиции на европейките лидери
Германия, заедно с северните и източните държави от ЕС, настояват за използване на активите като единствена реалистична опция, докато Белгия и Италия предлагат План Б – помощ чрез заем, гарантиран от общия бюджет на блока. България, Малта, Унгария и Словакия също са против използването на замразените средства.
Италианският премиер Джорджа Мелони поиска на срещата на Съвета ясни отговори за възможните рискове от използване на активите, а германският канцлер Фридрих Мерц подчерта необходимостта от тяхното прилагане, за да се сложи край на войната възможно най-бързо.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отвори възможността за съвместен дълг, но все още предстои да се уточни кои държави ще участват в схемата, като Унгария и Словакия вероятно ще бъдат изключени.
Проблемът не е Белгия, а Тръмп
Докато лидерите на ЕС се събират в Брюксел, те са под огромен натиск от САЩ да решат финансирането на Украйна чрез замразените руски активи на стойност 210 млрд. евро.
Администрацията на Доналд Тръмп е убедила „приятелски настроените“ европейски страни да отхвърлят този план, пише Politico.
Неуспехът на ЕС би застрашил неговата репутация и единство на фона на конфликта в Украйна и натиска от Русия и САЩ.
Белгия, където се държат повечето активи чрез Euroclear, изисква гаранции, че няма да носи сама риска при евентуално международно дело.
Други страни като Италия, България, Малта и Чехия също се противопоставят на използването на активите за заем.
Германия, заедно с няколко северни и източни държави, настояват, че няма реална алтернатива на този план.
Украйна отчаяно се нуждае от средства, като бюджетният дефицит за следващата година е 71,7 млрд. евро и без помощ страната ще трябва да намали публичните разходи.
Белгийският премиер Барт Де Вевер и Европейската комисия преговарят за компромис, включително възможността за ограничен съвместен заем без участието на Унгария и Словакия.
Администрацията на САЩ също оказва натиск върху президента Зеленски да отстъпи части от Донбас, докато Франция настоява средствата да се използват за европейски военни разходи.
ЕС обмисля варианти като квалифицирано мнозинство или ограничени двустранни заеми, за да се осигури финансова подкрепа на Украйна, като всички страни се стремят да покажат единство и решителност.
