Н абела Шейх започнала да носи хиджаб, когато станала на 30 години. Тя е последната от три сестри, които започнали да го носят. За нейната история и още други разказват от BBC.
Най-голямата, Музна, го сложила за първи път, когато станала на осем, вдъхновена от своя братовчедка. След това започнала да го носи в зависимост от компанията около нея - докато, казва тя, не осъзнала, че не може да "угоди на всички".
Най-малката от трите сестри - Сара, започнала да носи хиджаб, когато достигнала до "най-ниската точка" в живота си - когато мечтата ѝ да стане хирург не се сбъднала заради ниски оценки от изпити. „Тогава започнах да се моля“, казва тя. "Започнах да нося хиджаб след това, нещата станаха естествено."
Сестрите са израснали в Мумбай в Индия в семейство на двама лекари. Майка им не носи хиджаб. Но когато те го правят, хората приемат, че го правят по принуда.
Миналия месец ученички в щата Карнатака в Южна Индия протестирали срещу забраната да носят хиджаб в клас и обърнали внимание на носенето на забрадка така, както никога досега.
Въпросът - дали мюсюлманките имат право да носят хиджаб в час - сега е в съда. Спорът предизвикал насилие, разделил кампусите в училищата и спря редица мюсюлманки в Карнатака да посещават училище.
От BBC разговаряли с мюсюлманки в цяла Индия.
„Постоянно ни се напомня, че за да бъдем приети от обществото, трябва да се откажем от религията си“, казва една жена от Делхи.
Тези, които избират да носят хиджаб, казват, че това не е само религиозно решение, а е родено от размисъл. А онези, които решат да не го носят, казват, че косата им не показва колко вярващи са те.
„Не съм потисната“
„Хората не разбират как човек може да се чувства добре, ако носи забрадка“, казва Набила, смеейки се. "Това ги обърква, затова те ни съдят."
„Потиснати“ е дума, която често се използва за жените, носещи хиджаб.
„Младите мюсюлманки излизат по улиците на Индия и протестират за правата си. И все още ми казвате, че тези жени не могат да мислят сами?“ казва 27-годишната Нак от южния град Бангалор.
Когато Нак започнала да носи хиджаб преди пет години, получила най-странните реакции от хора – питали я дали е потисната, дали ѝ е горещо, дали има коса.
„Хората смятат, че хиджабът ми е в противоречие с модерните ми дрехи и грим. Но не е“, казва тя.
Други мюсюлманки - като Вафа Хатиджа Рахман, адвокат в южния град Мангалор - казват, че това, че не носят хиджаб, не ги прави по-малко мюсюлманки.
Не го нося, защото не отговаря на това коя съм – и никой не може да ми каже да го нося“, казва тя.
„Какво лошо има в това да си мюсюлманин?“
Имало е време, когато Фалак Абас мразила мисълта за това да покрие косата си - необичаен избор във Варанаси, консервативен северен град в Индия.
Но когато била на 16 години, видяла Малала Юсафзаи, носителката на Нобелова награда от Пакистан, по телевизията и променила решението си.
"Главата ѝ беше покрита, но тя изглеждаше толкова силна. Вдъхнових се от нея и реших и аз да покрия главата си".
От нейното килийно училище били против хиджаба, защото според тях той не си отивал с униформата, която представлява дълга туника и панталони.
Фалак твърди, че е била отстранена от час за три дни - дори е пропуснала изпит по биология. Когато тя протестирала, училището се обадило на родителите ѝ и я обвини в лошо поведение.
„Казаха, че ако нося хиджаб, това ще създаде проблеми не само на мен, но и на училището, тъй като всички ще разберат, че съм мюсюлманка“, спомня си тя. „Какво лошо има в това да си мюсюлманин?“
Но тя отстъпила, след като родителите ѝ ѝ казали да „не застрашава образованието си заради хиджаба“.
„Начинът, по който хората те виждат, може да бъде наистина консумиращ“
Докато съдебното изслушване привидно е фокусирано върху носенето на хиджаб в класната стая, мюсюлманките в Индия са загрижени за това как ще се развие решението в силно поляризирана Индия на националистическо правителство на премиера Нарендра Моди.
Симин Ансар от южния град Хайдерабад казва, че хиджабът се превръща в символ на "политически печалби" в Индия.
