П резидентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган от години подкопава демокрацията, потиска несъгласието и прочиства армията и държавната администрация. Сега изглежда, че е избрал този геополитически момент, за да заличи наследството на Мустафа Кемал Ататюрк – светския основател на Република Турция. Това посочва Джейми Детмър за Politico.
Как иначе да се тълкуват ходовете на ислямисткия популист срещу светската Републиканска народна партия (CHP), основана от Ататюрк, и затварянето на популярния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу – опонент, който има реален шанс да спечели следващите президентски избори?
Политическите съперници на Ердоган нямат съмнения, че именно това е неговата цел – да се отърве от остатъците на турската демокрация, като неутрализира основната опозиция, и да премине към пълна автокрация, категоричен е Детмър.
Докато стотици полицаи се събираха пред дома му миналата седмица, Имамоглу изпрати видео съобщение до своите поддръжници: „Изправени сме пред тирания, но няма да се обезкуража“, заяви той.
Задържането му дойде само ден след като властите произволно отмениха университетската му диплома – ход, целящ да го дисквалифицира като кандидат за президент, тъй като турското законодателство изисква от кандидатите да имат завършено висше образование. Въпреки че формално беше отстранен от поста си, Имамоглу изглежда е на път да спечели вътрешнопартийните избори в CHP, за да стане основен претендент срещу Ердоган на следващите избори, пише авторът на Politico.
Erdoğan seizes geopolitical moment to snuff out democratic opposition https://t.co/ulvaUhOsjm
— Jamie Dettmer (@jamiewrit) March 23, 2025
От една гледна точка, моментът на ареста му е любопитен – отнемането на дипломата му би било достатъчно, за да бъде изключен от надпреварата, а президентските избори не са насрочени преди 2028 г. (въпреки че се носят слухове, че може да бъдат изтеглени по-рано), посочва Джейми Детмър.
Тогава защо Ердоган действа срещу него точно сега и нарежда арестите на още 106 души, включително официални лица от CHP?
Някои твърдят, че Ердоган не е искал да чака и да даде възможност на кандидатурата на Имамоглу да набере още повече инерция. Но Гьонюл Тол, автор на книгата „Войната на Ердоган: Борбата на един автократ у дома и в Сирия“, смята, че обяснението се крие в случващото се извън границите на Турция – турският лидер вероятно се е почувствал окуражен от разгръщащата се глобална геополитическа тенденция към автокрация и е решил, че това е удобният момент да нанесе удар.
„Антидемократичните действия на американския президент Доналд Тръмп у дома създадоха глобален климат, в който автократите другаде се чувстват насърчени да смажат несъгласието още повече“, казва тя.
Тръмп, който редовно призовава за затваряне на политическите си противници, едва ли ще поучава Ердоган – нито публично, нито насаме – заради ареста на Имамоглу. А в интервю с лоялния на MAGA (Make America Great Again) Тъкър Карлсън миналата седмица, специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф описа скорошен телефонен разговор между двамата лидери като „страхотен“ и „трансформационен“, припомня Джейми Детмър.
Разбира се, това беше преди ареста на Имамоглу, но самият Тръмп продължава без прекъсване атаките си срещу политическите си противници. При посещението си в Министерството на правосъдието на САЩ миналата седмица той нарече опонентите си „измет“, „диваци“ и „марксисти“, а след това добави и „побъркани“ и „гангстери“ за всеки случай. Всичко това е в унисон с клетвата му за мъст, която направи на първия си официален предизборен митинг в Тексас, посочва авторът на Politico.
Затова Ердоган няма никакви притеснения от неодобрението на Тръмп. Двамата си разменят комплименти от години, а турският лидер вече заяви, че подкрепя мирната инициатива на американския си колега за Украйна – без съмнение, новина, която Тръмп е приел с удоволствие, смята Детмър.
Но Ердоган не е единственият от някога застрашените автократи – и бъдещи автократи – които долавят промяната в геополитическия въздух и усещат, че са на прага на нова ера, в която могат да заличат старите правила и норми и да ги заменят с такива, по техен вкус. Това влияе върху поведението им, докато търсят вдъхновение един от друг и обменят идеи как да управляват своите страни – било то чрез използване на политики срещу сексуалните малцинства, демонизиране на мигрантите, засилване на атаките срещу независимите медии, превръщане на обществените телевизии в правителствени рупори или просто чрез закриването им, посочва още Джейми Детмър.
А те сякаш са готови и да си помагат взаимно. Докато турските власти забраняваха публичните събирания и ограничаваха достъпа до социалните мрежи, „най-добрият приятел“ на Тръмп – Илон Мъск – спря акаунти на турската опозиция в платформата си, припомня авторът.
Четвърта нощ на протести в Турция, полицията стреля с гумени куршуми
Организиращите принципи отново изглеждат като „правото на силния“ и „великите“ лидери знаят най-добре, докато ерата на либералните технократи – която, разбира се, имаше своите собствени проблеми – отстъпва място на нова ера на автократи, които съвсем безсрамно отхвърлят всякакви ограничения, анализира ситуацията Детмър.
Понякога тези автократи изглеждат като част от приятелско съревнование – кой може да бъде най-безочливо нелиберален. И в тази надпревара тази седмица победителят е ясен – Ердоган, категоричен е Джейми Детмър.
На последната Мюнхенска конференция по сигурността имаше отчаяни опити да се запази доброто лице пред наближаващата буря. След първоначалния шок от речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който недвусмислено заяви, че Европа трябва да следва нелибералния идеологически курс на своя лидер, отвън се демонстрираше привидно спокойствие, посочва авторът.
Но зад кулисите опонентите на нелиберализма не криеха тревогата си. А на едно от страничните събития либерални скандинавски дипломати обсъждаха един наистина тревожен въпрос: Коя страна ще бъде на печелившата страна на историята?
Те нямаха отговор – но изглежда, че Ердоган смята, че той го има, заключва Детмър.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Politico и на Vesti.bg като цяло.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Граймс разкри, че е диагностицирана с аутизъм
Внучката на Виолета Донева - Ивет: Не съм убила баба, искам да се подложа на детектор на лъжата
