Епидемията, за която Русия не иска да говори

П рез 1986 г., година преди Русия да регистрира официално първия си случай на ХИВ, служител от съветското здравеопазване на име Владимир Трофимов говори по държавната телевизия за тревожната нова инфекция, която дава заглавия в международните медии. „Това е западна болест“, казва той. „Но тук няма основа за разпространението на това заболяване, тъй като в СССР няма наркомания и проституция.“

Днес почти не се отрича, че СПИН е и руска болест . Повече от 340 000 руснаци са умрели от СПИН, две трети от тях през последното десетилетие. Само през 2018 г., последната година, за която са налични пълни данни, СПИН отне живота на 37 000 души в цяла Русия, като делът на новозаразаните нараства с между 10 и 15 процента годишно, посочва Световната здравна организация, цитирана от „Политико“.

Заради COVID-19: Милиони ще умрат от рак и други лечими заболявания

Трофимов греши също и за пристрастяването към наркотиците и проституцията в Русия - традиционните рискови групи вече не съставляват по-голямата част от новозаразените.

Въпреки че споделянето на една и съща спринцовка сред наркоманите да е била една от основните причини болестта да се разпространи толкова бързо, повечето заразявания с ХИВ в Русия - 57 процента - сега са резултат от хетеросексуален секс. Употребата на наркотици е отговорна за 40 процента, докато хомосексуалният секс – за около 3 процента, твърди руският Федерален изследователски център за превенция и контрол на СПИН.

„В момента няма такова нещо като рискова група - има само рисковано поведение“, казва Мария Годлевская, координатор на проект в базираната в Санкт Петербург организация EVA, която помага на жени, живеещи с ХИВ. „Това може да засяга всеки, от спортисти през балерини до свещеници.“

Годлевская, която е ХИВ-позитивна повече от 20 години, казва, че ниските нива на тестване в миналото са били една от причините епидемията да се разрастне толкова бързо в Русия.

ООН: Смъртните случаи от СПИН могат да се увеличат поради COVID-19

„Тази липса на тестове означава, че съпружеските двойки се заразяват взаимно, защото единият от тях не знае, че другият е бил ХИВ-позитивен от години“. Много жени, добавя Годлевская, откриват едва по време на бременност, че са ХИВ-позитивни, когато са подложени на проверка за заболяването. Дори пенсионерите в провинцията са все по-застрашени.

Броят на хората, живеещи с ХИВ в Русия, сега надхвърля милион според официалната статистика. Повечето експерти считат, че реалният вероятно е най-малко 1,5 милиона - около 1% от руското население от 146 милиона, - защото много хора не са наясно със своя ХИВ-позитивен статус.

В пет руски града в Сибир и Уралския регион - Челябинск, Иркутск, Самара, Толиати и Екатеринбург - над 1,5 процента от населението е ХИВ-позитивно.

Въпреки че президентът на Русия Владимир Путин никога не е описвал ХИВ като „западна болест“, той показва забележително нежелание да обсъжда темата. Освен няколко кратки коментара, руският президент не е говорил по никакъв начин за ХИВ от 2006 г., когато призова за спешни действия за справяне с вируса. Въпреки това през последните години Русия се противопостави на призивите за въвеждане на сексуално образование в училищата.

Проф. Иво Петров: COVID-19 ще остане между нас завинаги, както СПИН и ебола

Критиците твърдят, че нежеланието на Русия да приема изпитани средства за намаляване на нови ХИВ инфекции е резултат от ултраконсервативните правителствени политики , насърчавани от мощната Руска православна църква след завръщането на Путин в президентството за трети мандат през 2012 г.

През 2013 г. Павел Астахов, по онова време висш служител в Русия в областта на правата на децата, посочва, че романите на руски автори като Лев Толстой съдържат всичко, което детето трябва да знае за любовта и секса. Астахов напусна поста си през 2016 г., но отношението към проблема се променя бавно.

През 2017 г. плановете за провеждане на онлайн уроци за ХИВ и СПИН за руски студенти бяха отхвърлени, след като образователното министерство настоя да се избягват „деликатните теми“ и употребата на думата „презерватив“.

Вторият човек, успял да се пребори с ХИВ, разкри самоличността си

Политиките в областта на наркотиците в Русия също са пречка за намаляване на новите случаи на заразяване с ХИВ. Метадонът, за който международните изследователи твърдят, че може да намали риска от предаване на вируса чрез ограничаване на интравенозна употреба на наркотици, е забранен в Русия и всеки, който го доставя, е изправен пред до 20 години затвор.

Неправителствените организации, които работят с употребяващите наркотици, също попаднаха под удари в Русия. Фондация „Андрей Рилков“, която има около 25 членове, е единственият източник на безплатни, чисти игли и презервативи за зависими от наркотични вещества в Москва -  град с повече от 12 милиона души.

През 2016 г. руското правителство задейства списък на така наречените чуждестранни агенти, които получават задгранично финансиране. През април организацията беше принудена да ограничи достъпа до своя уебсайт, след като Василий Пискарьов, ръководителят на комисията по сигурност на руския парламент, я обвини в насърчаване на употребата на наркотици.

Шокиращи данни за здравеопазването в Русия

„Правителството вярва, че всяка работа, извършена в съответствие с международните препоръки на СЗО, е работа, насочена към въвеждане на западно корупционно влияние върху руската младеж“, коментира Аня Саранг, директор на фондацията.

Вадим Покровски, откровен ръководител на Федералния изследователски център за превенция и контрол на СПИН в Москва, често обвинява социалния консерватизъм и влиянието на религиозните групи за нарастването на новите ХИВ инфекции.

Въпреки че Русия отделя около 29 милиарда рубли (360 милиона евро) годишно за лечение на ХИВ, Покровски казва, че голяма част от парите се изразходват за неефективни лекарства с много странични ефекти.

Има проблеми и с получаването на антиретровирусни лекарства за тези, които се нуждаят от тях. Само около половината от регистрираните носители на ХИВ, в момента получават необходимото лечение, отчита Покровски.