П ървият път, когато Александър Хаврилюк се завръща във фермата си, след като тя е щурмувана и окупирана от руските войски, сълзите се търкалят по лицето му, след като вижда последствията, разкрива в CNN.
Фермерските му постройки са почти напълно унищожени, тежки машини на стойност милиони долари са оставени в руини, а миналогодишната му реколта от пшеница е изпепелена.
Но най-неотложният проблем за Хаврилук се оказват противопехотните мини, които са заровени в неговите 12 квадратни мили ниви.
Сега 69-годишният мъж ги изкопава с голи ръце в отчаян опит да разчисти някои от полетата си преди сезонът на засаждане да започне в началото на април.
„Страхувах се“, каза Хаврилюк. — Но трябва да сея.
Досега Хаврилюк казва, че е премахнал около 20 мини от полетата си във Валика Комишуваха, близо до град Изиум, използвайки само металотърсач, който сам е закупил.
„Отиваш, намираш го, вземаш пръчка, почукваш го, за да определиш размера, и след това го изкопаваш“, каза той. „И след това го вдигате внимателно и го изваждате.“
Работата е опасна, признава той, но добавя: „Нямам друг избор.“
Фермерите в цяла Украйна са изправени пред тежък избор: да почистят полетата от експлозиви, за да се подготвят за сезона на засаждане, или да посрещнат още една година без приходи.
Руската инвазия вече задуши износа на зърно от Украйна – една от големите житници в света – и допринесе за рязкото покачване на цените на основни продукти като хляб и зърнени храни, дори със сделка с посредничеството на ООН, която позволи преминаването на украински кораби през Черно море.
Украинските военни изчисляват, че около една трета от страната в момента е замърсена с неексплодирали боеприпаси, застрашавайки тазгодишната реколта, оставяйки пусти огромни площи плодородна земя поради смъртоносните останки от война, която все още се води.
През последните месеци няколко селскостопански работници бяха ранени или убити, работейки на нивите си, включително 65-годишен мъж, който почина на място, след като стъпва върху експлозив близо до село Червоне в Южна Украйна, съобщават местните власти.
Вече се провеждат операции по разминиране на полетата, но това е бавна и скъпа работа.
Сапьорите от украинските въоръжени сили са обезвредили 45 000 взривни устройства през годината, съобщи пресцентърът на армията.
HALO Trust, най-голямата организация за разминиране в света, в момента наема 700 служители в Украйна, брой, който те планират почти да удвоят до края на годината.
„Мащабът на замърсяването е огромен и се разпространява в цялата страна“, казва пред CNN Майри Кънингам, която ръководи работната група за разминиране на HALO Trust в Украйна.
„Мащабът на проблема не е за една организация, това е национално усилие.“
Освен че се гарантира безопасността на хората, земеделската земя се превръща в приоритет, за да се „гарантира, че Украйна може да си стъпи на краката“, каза Кънингам.
„Най-голямото предизвикателство“ е липсата на модел, каза Кънингам, с различни видове боеприпаси, разпръснати в огромната географска област на Украйна – втората по големина страна в Европа след Русия.
„Виждаме противотранспортни мини, метални и пластмасови. Виждаме противопехотни мини“, каза Кънингам. „Виждаме противопехотни завързващи и осколъчни мини на въжета, гранати на въжета и също така виждаме касетъчни боеприпаси.“
Той каза, че няма подход „универсален за всички“ към усилията по разминиране, които изискват „специализирани методи“, така че става въпрос за „способност да обучим персонала по подходящ начин“.
Премахването им ще отнеме години, каза Кънингам, тъй като те обикновено смятат, че един ден война се равнява на няколко месеца разчистваща работа.
А при активен конфликт, който все още бушува, операциите могат да се извършват само далеч от фронтовите линии на войната, за да се защити безопасността на сапьорите и другия персонал.
Експертите обаче призовават фермерите да не вземат нещата в свои ръце.
„Вдигането на противотанкови мини е изключително опасно“, каза Кънингам. „Често има устройства против повдигане, предназначени специално да убиват и нараняват хора, които се опитват да направят това.“
Предупрежденията за безопасност обаче няма да спрат Александър Хаврилюк от мисията му.
Той казва, че е изградил фермата си от нулата през последните 25 години и ще възстанови отново, за да гарантира бъдещето на семейството си.
„Най-важното е да изчистя полетата си“, каза той.
