М иналата седмица китайски официални лица направиха две много важни изявления. Китайският президент Си Дзинпин остро разкритикува политиката на Съединените щати за цялостно сдържане, обкръжаване и потискане на Китай.
Това беше последвано от изявлението на китайския външен министър, че Пекин и Вашингтон вървят към неизбежен конфликт.
В китайската дипломация е прието да се избягва директното споменаване на Америка и наистина ми беше трудно да открия такива изявления в китайските дипломатически архиви.
Путин: Русия и Китай не създават военен съюз
Някои анализатори смятат, че тези изявления са отчасти свързани с вътрешната ситуация в Китай. Икономиката му е подложена на натиск от забавянето на растежа, а причината не е само пандемията от коронавирус, а множество вътрешни и външни фактори. Китайските власти добре осъзнават това. Те са загрижени за бъдещето на средната класа, която вече е изправена пред спад на жизнения стандарт. В същото време Съединените щати се опитват да подкопаят икономическата мощ на Китай чрез политика на сдържане.
Но този обрат в китайско-американските отношения не може да бъде обяснен единствено с вътрешните нужди. Може би най-важното е изтеглянето на технологична, научна и индустриална инфраструктура от Китай. Администрацията на Байдън даде на американските инженери, работещи в страната, две възможности: да останат в Китай и да загубят американското си гражданство или да се върнат в родината си.
Вашингтон ограничава достъпа на Пекин до модерни технологии с американски произход. Съединените щати, Япония, Нидерландия и Тайван решиха да ограничат доставките на технологии за Китай за производство на чипове и високотехнологични полупроводници. В отговор Си Дзинпин призова за продължаване на усилията за преодоляване на технологичното изоставане и постигане на технологична самодостатъчност.
От друга страна, Китай отбеляза със загриженост промените в региона и дори в цялостната международна среда.
Байдън: Китай засега не оказва военна помощ на Русия
Съединените щати ускориха възстановяването на съюзите в Източна Азия. Те работят активно за преодоляване на пропастта между Южна Корея и Япония, предоговарят отношенията с Индия, за да се превърнат в основен доставчик на гражданско, военно и медицинско оборудване, изграждат мостове с Филипините и Индонезия, да не говорим за Виетнам и Сингапур.
Китай, от своя страна, възнамерява да построи 340 военни кораба, в това число 60-70 подводници и 12 атомни подводници, половината от които могат да носят ядрени ракети. Пекин също така планира да увеличи четирикратно запасите си от ядрени оръжия и средствата за тяхното доставяне.
Политиката на Китай изключва използването на ядрени оръжия, освен в отговор на съответна агресия. Нарушаването на координацията и комуникацията между Пекин и Вашингтон засилва глобалното усещане за тревога и несигурност и променя цялостната стратегическа ситуация в Азия.
През последните четири века руско-китайските отношения се колебаят между погранични войни, принципа "врагът на моя враг е мой приятел", недоверие и периоди на относително спокойствие. Китай поддържа 19 военни дивизии на границата си с Русия в Източен Сибир. Въпреки че сега Пекин трябва да увеличи влиянието си по море, за да се противопостави на САЩ, той все още се нуждае от Русия.
Китай го устройват два варианта:
- Русия да бъде силна и приятелски настроена към Китай страна. Да играе ролята на "младши партньор" по въпросите на енергетиката, селското стопанство и водите, да не говорим за воденето на стратегически войни и отвличането на вниманието на Запада (Сирия и Украйна).
- Русия да бъде слаба. Тогава Китай ще може да запълни демографската празнина в Източен Сибир и да се възползва от огромните му енергийни, селскостопански и водни ресурси. Границата на Китай с Русия и централноазиатските републики е гъсто населена и страда от липса на прясна вода, бедност и ниско социално-икономическо развитие, а езерото Байкал, разположено в Източен Сибир, притежава половината от световните запаси от прясна вода. То може да се превърне в панацея за китайското население, живеещо в необлагодетелстваните и сухи райони на Източен Китай.
Пентагонът: Армията трябва да е готова за конфронтация с Китай
След като Китай най-накрая застана на страната на Русия в конфликта ѝ с Украйна, тази възможност изглежда се увеличава.
Понастоящем отношенията между Вашингтон и Пекин могат да се характеризират като конфронтационни. Около двата полюса бързо се формират коалиции от съюзници, което води до нарушаване на веригите за доставки и на банковата и финансовата структура.
Светът навлиза в напълно нов етап от своето развитие. Настоящата международна ситуация напомня на периода непосредствено преди избухването на Втората световна война.
Изтеглянето от Афганистан, конфликтът за "Северен поток", взаимните санкции между тихоокеанските държави, съюзите между тях, увеличението на военни бюджети, нарастването на производството на ракети и технологичният "развод" са само признаци на промяната от глобализация към фрагментиран свят.
Това, което виждаме, е само върхът на айсберга. Арената е много по-голяма от описаната по-горе, а Тайван не е нищо повече от капка в океана.
Неизбежна ли е конфронтацията, както твърди китайският външен министър? Става въпрос не само за възможността от пряка конфронтация. Всъщност такъв конфликт може да превърне редица региони на света в открита арена на безмилостна конфронтация. Не е необходимо голямо въображение, за да си го представим.
Светът се движи към ръба на пропастта. В интерес на всички разумни сили е да работят за установяване на диалог, засилване на ролята на международните институции, създаване на двустранни механизми за комуникация и правила за стратегическо съревнование, за да се избегнат кризи и глобална конфронтация.
След събитията от Кубинската ракетна криза нито руската, нито американската страна се осмелиха отново да се доближат до ръба, нищо че всичко прилича на руска рулетка.
