Н овото споразумение между Съединените щати и Иран предизвика остри критики заради предполагаемите отстъпки към Техеран, но според анализатори президентът Доналд Тръмп постига основната си цел, да сложи край на войната и да избегне икономически сътресения у дома. Това посочва Стивън Колинсън в свой анализ за CNN.
Само преди месец Доналд Тръмп настояваше, че не мисли за финансите на американците, когато води преговори с Иран.
Очевидно обаче е променил мнението си.
„Не исках да видя икономическа катастрофа. Ако това продължаваше, тя можеше да се случи“, заяви Тръмп в сряда, опитвайки се да обясни споразумението за прекратяване на войната, което критиците му определят като дълбоко проблематично.
Sky News: Празни приказки от Тръмп - президент без план
Коментарът на американския президент, направен във Франция, бе показателен. Той демонстрира как под политически натиск Тръмп често предпочита краткосрочната изгода пред дългосрочните стратегически цели. Изказването подчертава и доверието му в пазарите, които според него са били „по-блестящи“ от всички негови съветници, „освен мен самия, разбира се“.
Подкрепата на Тръмп за мирен план, за който един републикански сенатор предупреди, че би накарал Роналд Рейгън „да се обърне в гроба си“, обаче рискува да отслаби позициите на САЩ преди ключовите 60-дневни преговори, които могат да определят бъдещето на иранската ядрена програма.
Споразумението, което трябва да подготви почвата за тези разговори, изглежда отстъпва почти всички лостове за натиск на Вашингтон и предоставя на Иран милиарди долари приходи чрез облекчаване на санкциите още в самото начало.
Това може да навреди и на внимателно изградения от Тръмп имидж на велик майстор на сделките, образ, който му помогна да премине от риалити телевизията до Белия дом.
Trump’s Iran agreement may be a dud, but he’s getting what he wants https://t.co/JFN2Hjev8M
— Derek Gendvil (@dgendvil) June 18, 2026
- Защо Тръмп сключи сделката?
В продължение на седмици президентът се опитваше да принуди Иран към отстъпки чрез военен натиск. Той отправяше сериозни заплахи за унищожаване на иранската цивилизация. Когато дипломацията се провали, миналата седмица отново изпрати американски бомбардировачи и ракети към цели в региона.
Но осъзнаването на икономическата цена на войната вероятно му е помогнало да намери онова, което търси още от началото на конфликта през февруари, изход от него.
Понякога, сред хаотичните си изявления, Тръмп демонстрира необичайна за президент откровеност.
След срещата на Г-7 в сряда той призна, че е наблюдавал как фондовият пазар „излита като ракета“ всеки път, когато е говорил за възможен мир с Иран, и как се срива значително при новини, които поставят под съмнение постигането на споразумение.
„Единственият президент, който не исках да бъда, беше покойният велик Хърбърт Хувър“, заяви той, визирайки държавния глава, когото мнозина обвиняват за Голямата депресия, унищожила спестяванията на инвеститорите и хвърлила милиони американци в бедност.
Последиците от войната с Иран не са били толкова драматични, а американската икономика остава стабилна. Конфликтът обаче доведе до рязко покачване на цените на горивата и засили инфлацията, като перспективите бяха негативните ефекти да се задълбочат.
Междувременно рейтингът на Тръмп спадна до около 30 процента, а икономическите последствия от войната засилиха впечатлението, че той не разбира кризата с нарастващите разходи за живот, която тревожи много американски избиратели. В сряда президентът отново нарече подобни критики „клеветническа кампания“ на демократите.
Trump says 'fools who think I haven't been tough enough on Iran' are 'jealous or stupid' after signing widely-criticised deal https://t.co/GE84xxQ9cW
— Daily Mail (@DailyMail) June 18, 2026
- Потенциално сериозни стратегически последици
Аргументите на Тръмп за прекратяване на войната са забележителни по много причини.
Те ще окуражат критиците, които смятат, че президентът е оформял публичните си изявления за конфликта така, че да влияят върху фондовите пазари и цените на петрола.
По-сериозното е, че признанието му сякаш потвърждава стратегическата преценка на Иран, че цената на конфликта ще стане непоносима за американците, след като първоначалната въздушна офанзива на САЩ и Израел навлезе в задънена улица.
Това означава, че новият коз на Техеран, способността да блокира петролните доставки през Ормузкия проток, става още по-мощен инструмент.
В сряда Тръмп предупреди, че ако Иран не изпълни ангажиментите си по споразумението, ще „изсипе бомби върху главите им“.
Но седмици на интензивна въздушна кампания не доведоха нито до смяна на режима, нито до споразумение, изцяло благоприятно за Вашингтон. Затова Иран може логично да заключи, че Тръмп няма да рискува сривове на фондовите пазари и ново поскъпване на петрола, за да наложи исканията си.
Освен това заплахата за нови удари изглежда противоречи на първата клауза от меморандума за разбирателство, която забранява на двете страни „да използват или да заплашват с употреба на сила една срещу друга“.
Примирие, но на каква цена: Светът вече гледа на САЩ по друг начин
В началото на конфликта президентът изглеждаше чувствителен към критиките на републикански сенатори, според които проявява прекалена мекота към Иран. След подписването на меморандума обаче за него ще бъде много по-трудно да се откаже от сделката или да промени условията ѝ.
Проблемът не е в това, че Тръмп прекратява войната. Ако бойните действия спрат сега, може да бъдат спасени много американски и ирански животи. Намаляването на икономическите последици също би имало реален положителен ефект за милиони работещи американци.
Но има сериозна причина някои републиканци да са толкова критични, включително бившият вицепрезидент Майк Пенс, който заяви пред CNN, че споразумението му напомня на „политика на умиротворяване“.
Според критиците, плащайки толкова висока цена за прекратяване на конфликта, Тръмп изпраща сигнал не само към Иран, но и към други противници на САЩ, че американската решителност във военни конфликти може да бъде подкопана чрез икономически натиск и политически последствия.
Президентът изглежда също така е изоставил иранците, след като в началото на войната им заяви, че конфликтът им дава „единствения шанс от поколения насам“ да свалят управляващия режим.
В значителна отстъпка към Техеран меморандумът задължава и САЩ, и Иран да „се въздържат от намеса във вътрешните работи един на друг“.
Тръмп може да е ограничил не само собствените си възможности за действие, но и тези на бъдещите американски президенти.
🚨WATCH: Trump repeats his admission that he had “no choice” but to cave to the Iranian blackmail https://t.co/HDLFdVAEvI pic.twitter.com/fNkhF3Ujm0
— Raylan Givens (@JewishWarrior13) June 17, 2026
- Дълга и объркана пресконференция
След срещата на Г-7 във Франция в сряда Тръмп настоя, че споразумението ще сложи край на конфликта и ще отвори отново Ормузкия проток. Той прави сериозен залог върху познатото уверение на Иран, че няма да се стреми към създаване на ядрено оръжие, обещание, което в миналото беше поставяно под съмнение от обогатяването на уран до нива, близки до необходимите за създаване на ядрена бомба.
Президентът също така твърди, че политиката му към Иран трябва да се разглежда в рамките на двата му мандата. Според него решението за ликвидирането на иранския генерал Касем Солеймани в Багдад през януари 2020 г. е променило историята. Той също така заяви, че американските въздушни удари срещу ирански ядрени обекти миналата година са елиминирали опасността от създаване на атомна бомба.
Тръмп има основания да посочва стратегическото значение на предишната си политика към Иран. Но ако проблемът вече е бил решен, защо тогава започна нова война?
И не за първи път президентът изглежда загуби последователност в собствената си версия на събитията по време на продължителната пресконференция.
Най-объркващо беше, че след като преди това настояваше за „безусловна капитулация“, той намекна, че Техеран има право да поддържа ракетна програма, подобно на своите регионални съперници.
Тръмп защити споразумението с Иран
Освен това Тръмп даде допълнително успокоение на Иран, заявявайки, че не възприема 60-дневния срок за преговори като „твърд краен срок“.
В още един необичаен момент президентът подписа копие от меморандума във Версайския дворец и изпрати снимка на документа на иранската страна.
„Подписано е“, заяви Тръмп. „Подписах го във Версай. Току-що го подписах“, допълни той.
Този театрален жест само засилва впечатлението, че за него външният образ на една сделка е поне толкова важен, колкото и нейното реално съдържание.
И това поражда въпроса: какво ще стане, ако подписаният меморандум не доведе до по-интензивната дипломация, която всички очакват, а вместо това бъде възприет от Тръмп като ново статукво, което му позволява окончателно да се измъкне от цялото иранско приключение?
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
