В крайна сметка надделяха по-разумните гласове – поне засега. В 18:32 ч. вашингтонско време президентът Доналд Тръмп публикува в своята социална мрежа, че САЩ и Иран са „много напреднали“ към „окончателно“ мирно споразумение и че е съгласен на двуседмично примирие, за да могат преговорите да продължат.
Това не беше точно в последната минута, но беше доста близо с наближаващия краен срок на Тръмп – 20:00 ч. източно време (00:00 GMT в сряда) – за постигане на сделка, или в противен случай САЩ да започнат масирани удари срещу иранската енергийна и транспортна инфраструктура.
Всичко зависи от това Иран също да прекрати военните действия и напълно да отвори Ормузкия проток за търговско корабоплаване, което режимът твърди, че ще направи, като същевременно настоява, че все още упражнява „доминация“ над водния път.
Сделката позволи на Тръмп да се измъкне от ситуация, която се оформяше като опасен избор – или да ескалира с обещанието си, че „цяла цивилизация ще умре тази нощ“, или да отстъпи и да подкопае своята достоверност. Американският президент обаче може да е спечелил само временно облекчение.
САЩ и иранците сега ще водят преговори през следващите две седмици, печелейки време, за да се опитат да постигнат трайно споразумение. Вероятно пътят ще бъде неравен, но в извънборсовата търговия цената на барел петрол падна под границата от 100 долара за първи път от дни, а фючърсите на американските акции скочиха. Изглежда има усещане за оптимизъм, че най-лошото е отминало.
Дори този напредък беше далеч от сигурен още във вторник сутринта, когато Тръмп заплаши със смъртта на иранската цивилизация, „която никога повече няма да бъде възстановена“.
Дали подобна шокираща заплаха от американски президент е оказала натиск върху Иран да се съгласи на примирие, което преди това е отхвърлял, не е ясно. Ясно е обаче, че поразителното, провокативно изявление на Тръмп, само два дни след подобно грубо изискване в Truth Social, е безпрецедентно за съвременен американски президент.
И дори ако двуседмичното примирие доведе до траен мир, войната с Иран – и последните думи на Тръмп – може да са променили фундаментално начина, по който останалият свят гледа на САЩ.
Държава, която някога се представяше като сила за стабилност по света, сега разклаща основите на международния ред. Президент, който очевидно изпитва удоволствие от разрушаването на норми и традиции във вътрешната политика, сега прави същото и на световната сцена.
Демократите побързаха да осъдят думите на Тръмп във вторник, като някои дори призоваха за отстраняването му. „Ясно е, че президентът продължава да се влошава и не е годен да ръководи,“ написа конгресменът Хоакин Кастро в X.
Чък Шумър, водещият демократ в Сената на САЩ, заяви, че всеки републиканец, който не се присъедини към гласуването за прекратяване на войната с Иран, „ще носи отговорност за всички последствия от каквото и да е това“.
Макар много от съпартийците на Тръмп да го подкрепиха, това далеч не беше почти единодушната подкрепа, на която той често се радва. Остин Скот, републикански конгресмен от Джорджия и старши член на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, остро разкритикува заплахите на Тръмп за умираща цивилизация. „Коментарите на президента са контрапродуктивни,“ каза той пред BBC, „и не съм съгласен с тях“.
Сенаторът от Уисконсин Рон Джонсън, обикновено лоялен към Тръмп, заяви, че би било „огромна грешка“, ако Тръмп изпълни бомбардировъчната си кампания. Конгресменът Нейтаниъл Моран от Тексас написа в социалните мрежи, че не подкрепя „унищожаването на „цяла цивилизация“. „Това не сме ние,“ написа той, „и това не съответства на принципите, които отдавна ръководят Америка“.
Сенаторът Лиза Мъркауски от Аляска, която често се разминава с президента, беше също толкова директна, като написа, че заплахата на президента „не може да бъде оправдана като опит за постигане на предимство в преговорите с Иран“.
Белият дом вероятно ще отвърне, че този натиск е подействал. А за президент, който се сблъсква със спад в рейтингите, нарастващ брой критици в собствената си партия и икономика, страдаща от високи енергийни цени, всяко излизане от конфликта вероятно ще бъде облекчение.
В публикацията си в Truth Social, с която обяви примирието, Тръмп заяви, че САЩ са „постигнали и надминали“ всички свои военни цели. Иранската армия е значително отслабена. Макар ислямисткият фундаменталистки режим все още да е на власт, много от неговите висши лидери са убити при бомбардировки.
В момента обаче много от обявените американски цели все още са под въпрос. Разположението на обогатения уран на Иран – основата на неговата ядрена програма – е неизвестно. Страната все още има влияние върху регионални проксита, като хутските бунтовници в Йемен.
И дори ако Иран напълно отвори Ормузкия проток – без да обвързва преминаването с такси или други плащания – способността му да контролира този ключов геополитически тесен участък е по-ясна от всякога.
В изявление след съобщението на Тръмп за примирието, иранският външен министър Сейед Абас Арагчи заяви, че Иран ще прекрати своите „отбранителни операции“ и ще позволи безопасно преминаване през Ормуз „чрез координация с въоръжените сили на Иран“. Той добави, че САЩ са приели „общата рамка“ на иранския план от 10 точки.
Този план включва САЩ да изтеглят военните си сили от региона, да премахнат икономическите санкции срещу Иран, да платят компенсации за щетите от войната и да позволят на Иран да запази контрола над Ормуз. Трудно е да си представим, че Тръмп действително ще се съгласи с някое от тези условия – знак, че следващите две седмици преговори може да бъдат изпълнени с опасности.
Засега обаче това е частична политическа победа за Тръмп. Той отправи драматична заплаха и постигна желания резултат. Но примирието е временно облекчение, а не трайно решение.
Дългосрочната цена на думите и действията на президента, както и на самата война, тепърва предстои да бъде напълно оценена.
