Д окато Русия изпитва източните граници на НАТО с дронове и самолети, Кремъл пренаписва реалността за обществеността, изтощена от войната.
(Във видеото: Москва за предупреждението на НАТО: Говорителят на Путин отказа да коментира въпроса)
Войната в Украйна скоро може да надживее дори съдбовната съветска борба срещу Адолф Хитлер, а има признаци, че руското общество просто иска тя да приключи. Затова пропагандната машина удвоява усилията си в посока, че Русия е жертвата, а крехките западни държави треперят пред руската мощ.
През последните седмици Полша, Литва и Естония съобщиха за нарушения на въздушното си пространство от руски дронове или самолети - нещо, което НАТО определи като "модел на все по-безотговорно поведение".
Но според версията на Москва агресор е именно Европа, която тласка региона към по-широк конфликт, намеквайки, че може да сваля бъдещи руски самолети.
Както и в предишни епизоди, когато Москва се оказва в отбранителна позиция, като свалянето на малайзийския самолет MH17 или пълномащабната инвазия в Украйна, руският външен министър Сергей Лавров бе изпратен да представи на международната общност паралелна реалност. Припомняме, че именно Лавров през януари 2022 г. гневно отрече Москва да търси предлог за нахлуване в Украйна.
В изказване пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в събота той обвини Запада в ескалираща реторика срещу Русия, включително в "открити разговори за подготовка за атака срещу нашия Калининградски регион и други руски територии".
Той очевидно имаше предвид пресконференция през юли, на която генерал от НАТО спекулира за възможна, чисто хипотетична реакция на Алианса при руска атака. Лавров обаче пропусна този уточняващ елемент.
"Русия никога не е имала и няма намерение да атакува НАТО или ЕС", каза Лавров, добавяйки: "Всяка агресия срещу моята страна ще срещне решителен отговор."
Двойната стратегия на Лавров, съчетаваща отрицание със завоалирани заплахи, отекна думите на президента Владимир Путин на заседание на руския Съвет за сигурност миналата седмица.
Обвинявайки Запада в "деструктивни действия", Путин обеща Русия да отговори на всяка ескалация "не с думи, а с конкретни военно-технически мерки".
Държавната информационна агенция РИА Новости улови войнствения тон на Кремъл в дръзко заглавие: "НАТО се готви да сваля руски самолети. Путин прие предизвикателството."
#Thread Putin’s propaganda flips reality on flights over NATO nations, as Russian public tires of war.
— Roman Adamczyk (@RomanAdamczyk5) October 1, 2025
As support for continuing the war drops to an all-time low, the Kremlin pushes a “Russia vs. the West” narrative to boost public moral. @POLITICOEurope https://t.co/INLnIWZHDV
- Тактики на сплашване
По-ниско по командната верига, пропагандните звена на Кремъл, които доставят новини за повечето руснаци и разполагат със значителна свобода в рамките на наложените от властта граници, бяха най-експлицитни в нападките си срещу НАТО и ЕС.
Водещите новинарски програми на руската държавна телевизия и панелите им от експерти представят реакциите на Запада на поредицата нарушения като "истерични" и изтъкват вътрешните му разделения.
"Реакциите на ЕС изглеждат изключително фрагментирани, веднага се разбира от коя партия е всеки човек", каза пред зрителите си Олга Скабеева, водеща на водещото всекидневно предаване "60 минути". "Партията на войната е най-видна и най-агресивна."
След това тя посочи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховния представител по външната политика Кая Калас и френския президент Еманюел Макрон.
Предсказуемо, руските медии насочиха атаките си и към украинския президент, когото обвиниха в заговор за въвличане на Съединените щати по-дълбоко в конфликта.
"Главният бенефициент от този шум в глобален мащаб е Володимир Зеленски", написа прокремълският таблоид "Московский комсомолец".
Докато светът наблюдава Иран, Путин напредва в Украйна
Само президентът на САЩ Доналд Тръмп бе пощаден от щателни нападки, като журналистите го похвалиха за неговата според тях умерена реакция, тъй като се въздържа от незабавно осъждане на Русия след навлизането на дрон в Полша.
Алексей Журавльов, гост в "60 минути", резюмира ситуацията така: "Ние руснаците спокойно напредваме, Европа продължава да действа агресивно, а Тръмп е все същият или чака да говори с Путин, или вече говори с Путин, или казва колко добре е протекъл разговорът с Путин."
"Цяла Европа пищи", продължи Журавльов, който е заместник-председател на Комисията по отбрана в Държавната дума. "Прелетяха някакви дронове, никой не знае откъде. Не представляваха никаква заплаха, но те пищят."
Докато представяха Европа като извън контрол, държавните медии същевременно се опитаха да омаловажат опасността.
Руслан Осташко, водещ на предаването "Время покажет", заяви, че е попитал изкуствен интелект за прогноза доколко сериозно да се приемат "заплашителните изявления" на Европа.
"В най-добрия случай ще изстрелят самолети да ескортират нашите изтребители", предаде той. "20 процента вероятност да направят нещо - това е най-положителният сценарий за тях."
Москва подкрепя нов кръг от преговори с Киев
В ултранационалистическите среди дискурсът бе откровено войнствен.
"Какви безделници. Все се събират, но не искат да работят", подигра се Владимир Соловьов, един от най-воинствените руски пропагандисти, визирайки решението на Полша да задейства чл. 4 от договора на НАТО за консултации, вместо чл. 5, който би означавал колективен военен отговор.
По-късно в същото предаване той стигна дотам да заяви, че Русия трябва да "обстреля цялата зона" с "Орешници" - руски балистични ракети със среден обсег, способни да носят ядрени бойни глави.
Подобна твърда риторика се откри и сред прорежимните военни блогъри.
"Вие още не сте воювали с Русия. Всичко, което сте направили, е да намерите няколко странно изглеждащи дрона на своя територия (никой не знае как са попаднали там). И вече сте се напишкали", написа Юрий Подоляка, популярен военен блогър с около 3 милиона последователи в Telegram.
"Освен това изстреляхте десетки милиони долари ракети и накрая улучихте няколко полски къщи. А сега тези безполезни бойци ни заплашват."
- "Психологическа мобилизация"
Скорошните инциденти, при които бе тествано въздушното пространство на НАТО, са част от по-широка "психологическа война" срещу Европа, смята независимият анализатор Андрей Колесников. Но основната цел на пропагандната офанзива е собственото население, добавя той.
Приближавайки края на четвъртата си година, войната на Русия срещу Украйна през януари ще надмине по продължителност съветската борба срещу нацистка Германия във Втората световна война, ключов психологически етап.
Това, комбинирано с икономическия натиск на конфликта, миналата седмица руското министерство на финансите обяви планове за повишаване на ДДС, означава, че Путин е подложен на натиск да даде някакво обяснение.
"Къде е победата?", пита Колесников. "Ами, отговорът е, че сме под заплаха от Финландия, Полша и когото още посочат. Затова сме в състояние на постоянна война и затова са нужни още пари за отбрана."
Той описа пропагандата като форма на "психологическа мобилизация".
Русия отправи ядрено предупреждение
Наскоро Русия отбеляза и третата годишнина от военната мобилизация.
Обявлението на Путин през септември 2022 г., че ще бъдат набрани около 300 000 мъже, предизвика безпрецедентен отлив на млади хора и рекордни нива на социална тревожност.
Оттогава Кремъл промени тактиката си. Докато предлага изключително високи заплати за привличане на доброволци, той държи в тайна всякаква информация за човешката цена, включително за съдбата на мобилизираните.
Освен ареста на майката на мобилизиран войник, която протестира пред руското министерство на отбраната, датата на трета годишнина от мобилизацията мина почти незабелязано, предизвиквайки недоволство сред военните блогъри.
Но обикновените руснаци изглежда имат малко желание за нови сътресения или ескалация. Последно проучване на независимия център "Левада" показа, че 66 процента от анкетираните подкрепят мирни преговори за разрешаване на конфликта в Украйна, най-високото ниво от началото на пълномащабното нахлуване на Русия.
Проруски блогър разкрива: Самоубийства и манипулации на фронта
Междувременно броят на хората, които искат военните действия да продължат на всяка цена, е паднал до най-ниското си ниво.
"Затова усилват пропагандата, за да убедят хората, че уж воюваме с целия свят, за да разпалят някак си емоциите им", каза пред POLITICO известният опозиционен политик Иля Яшин.
"Ако войната свършеше утре по сегашните фронтови линии, повечето хора щяха да избухнат в аплодисменти", добави той.
Риториката на Кремъл обаче подсказва, че плановете са други.
"Режимът на Путин не може да съществува без конфронтация", каза анализаторът Колесников. "Това е неговата същност."
