С траните от Европейския съюз трябва да увеличат усилията си за по-бързо намаляване на вредните емисии, отделени от редица сектори като за първи път сред тях се включват строителството и сградния фонд, селското стопанство, транспорта и третирането на отпадъци.
Съгласно споразумението, постигнато късно снощи между страните от Съюза и Европейския парламент, националните климатични цели за 2030 г. стават по-високи в зависимост, наред с други фактори, от икономическата сила на отделните страни, предаде БТА.
ООН: Ако този пакт не се осъществи, сме обречени
Така целта за намаляване на вредните емисии на Германия, най-голямата икономика в ЕС, ще бъде повишена от 38 до 50 процента, докато България, най-бедната страна в Общността, ще трябва да редуцира емисиите с 10 процента. Законодателството е част от план на ЕС за намаляване на нетните емисии с 55 процента до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и за постигане на климатична неутралност до средата на века.
"Тази вечер споразумението внася яснота относно националните усилия на страните членки, гарантира солидарност и показва на (продължаващата международна климатична конференция на ООН) COP27, че ЕС е на път да изпълни ангажиментите си в областта на климата", каза зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за Зелената сделка.
Екстремно топене на ледници: Появи се скала, затрупана от хилядолетия
Индустриите, обхванати от така наречения Регламент за споделяне на усилията (ESR), са отговорни за 60 процента от емисиите на парникови газове в ЕС, добави той.
Решението все още трябва да бъде официално одобрено, преди законодателството да влезе в сила, макар това да е по-скоро формалност.
