Г ероят на Брекзит Борис Джонсън мечтаеше да остане в историята като един от най-дълго управлявалите британски премиери, но съдбата реши друго и той отстъпва поста след особено бурен, продължил три години мандат, посочва Франс прес.
Скандали и лъжи съпътстваха управлението на този ексцентричен политик, вечен оптимист, който донесе на консерваторите през 2019 г. историческо мнозинство в Камарата на общините и направляваше реализацията на Брекзит.
През юни внесеният вот на недоверие срещу Джонсън демонстрира нарастващото разочарование на консервативните депутати от него.
С обичайния си оптимизъм 58-годишният Джонсън видя в този вот "възможност ... да се премине към други неща".
Социологическите проучвания и коментарите обаче от месеци показваха съвсем друга картина. Тя се оформи около скандала "Партигейт", неговите партита на "Даунинг стрийт" 10 по време на локдауна срещу КОВИД-19. Последваха обърканите му обяснения, полицейското разследване, установило, че е нарушил закона, административното разследване, осъдило културата на разпуснатост на "Даунинг стрийт". Към това се прибавиха спадащото обществено доверие на фона на най-високата инфлация от 40 години насам, социално напрежение и повишаване на данъците.
Последният скандал, този с неговия заместник-отговорник по партийната дисциплина в парламента, обвинен в сексуални посегателства, стана последен пирон в ковчега на Джонсън.
Борис Джонсън, който беше мощна машина за печелене на избори по време на бурята с Брекзит през 2019 г.,се превърна в машина за изборни загуби за консерваторите след няколко неуспеха на местните и частичните парламентарни избори.
Неговият рейтинг се срина от 66 процента през април 2020 г. до само 23 процента в края на юни.
Между 69 и 72 процента от британците подкрепят неговата оставка, показаха две анкети тази седмица.
Джонсън като политически въжеиграч с феноменална самонадеяност, за когото не представлява никакъв проблем да излъже, обаче отказваше упорито да подаде оставка.
С разрошената си коса и кипящ от енергия той защитаваше постиженията си, като най-ниската безработица, ефикасната имунизационна кампания срещу COVID-19 и решителната си подкрепа за украинския президент Володимир Зеленски.
Падението на този възпитаник на колежа "Итън" и Университета "Оксфорд", ковачници на британския политически елит, наистина е брутално. Но някои от неговите преподаватели споделят, че още навремето са отбелязали, че не е достатъчно сериозено и е склонен да нарушава правилата.
През 1987 г. Джонсън става стажант журналист във в. "Таймс", а през 1989 г. новият му вестник "Дейли телеграф" го изпраща като кореспондент в Брюксел.
След като се връща в Лондон той става водещ на рубрика за "Телеграф" и "Спектейтър". През този период за Джонсън се говори, че е натрупал 4000 британски паунда глоби за неправилно паркиране.
През 2001 г. става депутат, а по-късно една от основните фигури на кампанията за Брекзит и външен министър в правителството на Тереза Мей, която през юли 2019 г. заменя на премиерския пост.
"Той е изумителен актьор, но е неспособен да изпълнява национални функции, тъй като изглежда, че не се тревожи за нищо освен собствената си съдба и удоволствие", каза за него бившият му шеф в "Телеграф" Макс Хейстингс.
Личният живот на Джонсън също е отражение на неговия характер. Женен е три пъти и има най-малко седем деца. Последната му съпруга 34-годишната Кари Симъндс е с 24 години по-млада от него.
