П очти всяка втора африканка става жертва на насилие поне веднъж в живота си. Извършителите обаче използват ефикасно оръжие: твърдят, че виновна е жената, тъй като се била държала провокативно. Възможно ли е това да се промени?
Катрин се е подстригала късо - без съгласието на нейния приятел. Затова той я набил. Нещо, което той е правил многократно. "Не мога да си спомня колко пъти вече ме е удрял дори и за най-малки недоразумения", казва жената от Малави за "Дойче веле". На следващия ден насилникът поискал прошка. Дълго Катрин приемала неговите извинения, но накрая решила да го напусне.
Тормоз, бой, сексуално насилие
Подобно на много други потърпевши жени, и Катрин години наред понасяла мълчаливо мъките и страданията си. Насилието срещу жени се случва скришно, зад затворени врати, често у дома. Изследване от 2020 година показва, че 44 процента от африканските жени са се сблъсквали с насилие, основано на пола. Средно за света тази стойност е около 30 процента, сочат данните на ООН.
Този вид насилие включва най-различни форми на посегателства - от физическо, сексуално и емоционално насилие, чак до генитални осакатявания или търговия с хора. Към него спадат и заплахите с разправа, принуда и манипулации. Всичко това може да причини на засегнатите тежки душевни или телесни наранявания.
Голям проблем в битката срещу проявите на насилие, основано на пола, е това, че жертвите си мълчат. "В повечето африкански общества мълчанието е голям проблем", казва Джудичаел Иракоз от женската правозащитна организация Choose Yourself. "Жените трябва да си мълчат: да говорят по-малко, да са по-малко активни, да не се набиват много на очи. Колкото по-малко неща вършиш, толкова по-добра си като жена", казва активистката. По-активните жени биват наказани, дискредитирани, стигматизирани и сплашвани, добавя тя.
Срамът също играе важна роля, продължава Иракоз, която е израснала в Бурунди. В много от обществата сексуалността и интимните връзки са лична работа. "Жени, които се осмеляват да говорят, биват наказвани за това, че са дръзнали да обвиняват съпруга си, семейството или своя насилник", казва правозащитничката.
Да обвиниш жертвата
А ако жертвите решат да говорят, всичко се обръща срещу тях. Този феномен се нарича "Victim blaming", казва активистката от Уганда Сафина Вирани. Дори правителства участват в такива порочни практики, казва тя и дава пример със забраната за носене на къси поли в родината ѝ, чието правителството оправдало мярката с това, че късите поли провокирали мъжете да изнасилват жени.
"Обществото се е докарало дотам да пита жената какво лошо е направила. Може би е ядосала мъжа си", иронично казва Вирани. Тя дава и още един пример от Уганда: неотдавна една жена обвинила в социалните медии мъжа си за посегателства срещу нея, но негови приятели веднага споделили снимки, на които двамата изглеждали като щастлива двойка. "Те заклеймиха жената като лъжкиня и ѝ потърсиха сметка за това, че е обвинила мъжа си", казва активистката.
"Всичко се върти около мъжа"
Бавните промени в тези общества се дължат и на стереотипите по отношение на половете, казва Иракоз. "Всичко се върти около личността на мъжа, включително жената. Част от това е и разбирането, че жената не разполага дори със собственото си тяло, което е място за забавление на мъжете".
Това потвърждава и угандийката Вирани. "Обществото те учи, че ти трябва да правиш мъжа си щастлив. Може всичко да си постигнала като жена, но нямаш ли мъж, ти си пълен провал", казва тя. Много жени не могат да избягат от това промиване на мозъци: "Жени ти казват, че сама си си виновна. Причината за това е в обществото и в образованието: така много жени наистина вярват, че те самите са причината за насилието, което преживяват - заради поведението си, облеклото си или това, че не си мълчат. А когато остареят, вече им е трудно да избият от себе си този начин на мислене", допълва Вирани.
Решения на проблема с тази култура на мълчанието има, но политиците и обществата трябва да искат да ги приложат. Експерти призовават за приемането на закони срещу насилието, основано на пола. Те настояват и за назначаването на повече жени на политически длъжности. Но промяната в главите на мъжете и момчетата е само първата стъпка, както казва генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Тази битка трябва да се води и в семействата, убедена е Иракоз. "Ако искаме да изкореним тази отровна мъжественост, трябва да започнем с нашите бащи, братя, чичовци и партньори. Това е революция, която трябва да ни избави от патриархата в собствения ни дом", казва още активистката.
Катрин от Малави се е освободила от нейната отровна връзка. Било е трудно, но напълно правилно. Нейният съвет към други жени, жертва на насилие, гласи: Напуснете го, преди да е станало прекалено късно! Обикновено насилниците след това страдат и са готови на другия ден да ти предложат дори подарък за извинение. "Но заради такива подаръци не си струва да умреш!", казва още Катрин.
