- Boeing KC-135 Stratotanker и Ил-78 „Мидас“ изпълняват една и съща стратегическа задача – въздушно дозареждане, което позволява на изтребители, бомбардировачи и други самолети да летят по-далеч и по-дълго без кацане.
- Двата самолета се различават по конструкция и система за зареждане – американският KC-135 използва телескопична „летяща стрела“ (boom), докато руският Ил-78 е базиран на транспортния Ил-76 и основно използва система с маркуч и конус.
- KC-135 ще бъде разположен в авиобаза „Безмер“ - Народното събрание разреши пребиваването на до осем американски самолета танкери с екипажи и техника в България от 24 юли до 1 октомври 2026 г. за подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток.
Boeing KC-135 Stratotanker и Ил-78: две различни машини с една обща мисия, да удължават ръката на авиацията
Когато става дума за съвременна военна авиация, изтребителите и бомбардировачите често са най-забележимите самолети. Но зад тях стоят машини, без които много от далечните мисии биха били невъзможни - самолетите танкери.
Сред най-известните представители на този клас са американският Boeing KC-135 Stratotanker и руският Ил-78 „Мидас“. Създадени в различни държави и по различни концепции, те имат една и съща стратегическа задача -да зареждат други самолети във въздуха и така да увеличават техния радиус на действие.
Именно тази роля прави тези самолети своеобразни „летящи бензиностанции“, които превръщат бойната авиация в по-гъвкава и далекобойна сила.
- Основни разлики
| Характеристика | Boeing KC-135 Stratotanker | Ил-78 „Мидас“ |
| Държава на произход | САЩ | СССР/Русия |
| Първи полет | 1956 г. | 1978 г. |
| База за разработка | Boeing Model 367-80 / семейство 707 | Ил-76 |
| Двигатели | 4 реактивни двигателя | 4 реактивни двигателя |
| Основна система | Телескопична стрела (boom) | Маркуч и конус |
| Основен оператор | ВВС на САЩ и съюзници | Русия и държави, използващи съветска техника |
- Общата идея - гориво без кацане 5
KC-135 и Ил-78 са създадени в епоха, когато развитието на реактивната авиация поставя нов проблем - самолетите стават все по-бързи, но и по-големи консуматори на гориво.
Решението е въздушното дозареждане. Вместо изтребителят да се връща на база, той се среща с танкер във въздуха, свързва се със системата за прехвърляне на гориво и продължава мисията си.
Американският KC-135 изпълнява тази роля повече от шест десетилетия и остава основният самолет за въздушно дозареждане на Военновъздушните сили на САЩ и техните съюзници.
Руският Ил-78 изпълнява аналогична задача в руските ВВС и е разработен като вариант на транспортния самолет Ил-76, превърнат в стратегически въздушен танкер.
- Приликите: Защо двата самолета често се сравняват
- И двата са „множители на сила“
Нито KC-135, нито Ил-78 носят въоръжение за директен удар. Тяхната роля е друга, те увеличават възможностите на останалата авиация.
Един изтребител с ограничен запас от гориво може да изпълнява мисия само определено време. С помощта на танкер той може да остане във въздуха значително по-дълго, да достигне по-далечна зона или да извършва патрулиране продължително време.
Това превръща самолетите танкери в стратегически актив, те не атакуват сами, но позволяват на други самолети да действат по-ефективно.
- Разработени са върху доказани платформи
И двата самолета използват конструктивна база от успешни транспортни и граждански разработки.
KC-135 е разработен от Boeing в същия период, в който компанията създава ранните реактивни пътнически самолети. Основата му е свързана с проекта Boeing Model 367-80, който става основа и за гражданския Boeing 707.
Ил-78 от своя страна е военно развитие на транспортния Ил-76, самолет, създаден за превоз на големи товари и работа от различни летища.
Този подход позволява на конструкторите да използват вече изпитани решения, двигатели, крила и фюзелаж.
- Четири двигателя и голям радиус на действие
И двата самолета са оборудвани с четири реактивни двигателя и са проектирани за дълги полети.
KC-135 използва четири турбовентилаторни двигателя CFM56 при модернизираните версии KC-135R и KC-135T. Самолетът може да прехвърли до около 90 тона гориво в зависимост от конфигурацията.
Ил-78 също разполага с четири двигателя и е създаден за далечни мисии, като използва по-голямата товарна платформа на Ил-76.
- Най-голямата разлика - начинът на зареждане
Въпреки сходната мисия, двата самолета използват различни философии при дозареждането.
- Boeing KC-135 - системата с „летяща стрела“
Американският самолет е известен със своята телескопична стрела (flying boom), разположена в задната част.
Специално обучен оператор управлява системата и я насочва към приемащия самолет. Методът позволява бързо прехвърляне на големи количества гориво и е стандартен за много американски военни самолети.
- Ил-78 - система с маркуч и конус
Ил-78 използва основно система тип hose-and-drogue, гъвкав маркуч с конус, към който самолетът за дозареждане се приближава със специална сонда.
Тази система е широко използвана от много европейски и руски самолети и позволява едновременно обслужване на няколко летателни апарата при определени конфигурации.
- Външен вид - защо изглеждат толкова различно
Макар задачата им да е еднаква, двата самолета имат различен силует.
KC-135 изглежда като класически реактивен самолет от 50-те години, с тесен фюзелаж, стреловидни крила и сравнително елегантна линия. Неговата най-разпознаваема част е опашната зона с механизма за дозареждане.
Ил-78 е по-масивен и прилича повече на товарен самолет. Високият му фюзелаж, големите крила и конструкцията, наследена от Ил-76, му придават характерния „тежък“ вид.
- Кой е по-големият?
По размери Ил-78 е по-голям самолет. Това е логично, тъй като е базиран на транспортна машина.
KC-135 е по-компактен, но е създаден специално като танкер още от началото. Американската концепция е да се използва по-лека и специализирана платформа, докато съветската школа използва голям транспортен самолет като основа.
- История на две авиационни епохи
KC-135 прави първия си полет през 1956 г. и влиза в серийна експлоатация през 50-те години. Благодарение на модернизации той остава в активна служба и днес.
Един от запазените самолети KC-135E в Hill Aerospace Museum показва историята на машината, от службата ѝ в Стратегическото авиационно командване на САЩ до използването ѝ в различни части по света.
Ил-78 се появява по-късно, като развитие на Ил-76, и става основният стратегически танкер на съветската, а по-късно и руската авиация.
- Два самолета, една роля
Boeing KC-135 Stratotanker и Ил-78 „Мидас“ са пример как две различни авиационни школи стигат до едно и също решение.
Ако се сравняват визуално, KC-135 и Ил-78 са „роднини по предназначение“, но не и по конструкция.
Американският подход залага на специализиран танкер, оптимизиран за системата „летяща стрела“ и интеграция със съюзническата авиация. Съветският подход използва голяма транспортна платформа, превърната в многофункционален самолет за далечни операции.
Но независимо от различията, ролята им е една и съща, да дадат на бойната авиация нещо, което често е по-ценно от скоростта или въоръжението: време и далечина във въздуха.
- Народното събрание разреши пребиваването на до осем американски военни самолети-цистерни и до 250 военнослужещи в база “Безмер“
Припомняме, че в сряда (22.07) Народното събрание (НС) разреши пребиваването на територията на Република България на до осем военни въздухоплавателни средства, тип КC-135, с техните екипажи, до 250 военнослужещи с лично оръжие и боеприпаси и летищно оборудване от въоръжените сили на Съединените американски щати, които ще осигуряват подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток, и разполагането им в авиационна база “Безмер“ за периода от 24 юли до 1 октомври 2026 г. Вносител на предложението е Министерският съвет.
Министър-председателят да създаде организация по осигуряване разполагането на силите и средствата, гласува парламентът.
Проектът на решение подкрепиха 136 депутати - от парламентарните групи на “Прогресивна България“ (ПБ) - 121, и от ДПС - 15. Против бяха 13 депутати - групата на “Възраждане“ и един от ПБ. Въздържаха се двама народни представители - от ПБ. ГЕРБ-СДС, “Демократична България“ и “Продължаваме промяната“ не участваха в гласуването.
За изпълнението на проекта не са необходими допълнителни разходи, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на отбраната за 2026 г. за сметка на други бюджети по държавния бюджет, се посочва в доклада на Комисията по отбрана.