Иракски Кюрдистан прави последната и най-трудна крачка преди независимостта

Н ай-накрая има нещо, по което да намерят общо съгласие както правителствата в Близкия изток, така и международната общност. Докато Иракски Кюрдистан се готви за референдум за независимост следващата седмица, Турция, Иран, Ирак, ООН, Великобритания, ЕС и САЩ застанаха на една позиция, призовавайки Ербил да спре референдума. 

Референдумът, който касае пряко Турция, ще бъде обсъден от кабинета, заяви и турският президент Ердоган - във видеото горе

Напрежението рязко се покачи в региона, след като иракският парламент гласува срещу провеждането на гласуването за независимост и дори придвижи военни части към границите на Иракски Кюрдистан. Това по никакъв начин не спря кюрдските лидери и те заявиха твърдо, че референдум ще има и ще е на 25 септември, както беше обявено по-рано.

Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други държави в залива, както Йордания и Ливан, заявиха, че ще подкрепят референдума за независимост,

а ситуацията в Близкия изток заплашва да тръгне към нов регионален конфликт,

макар и засега не явен. Докато "Ислямска държава" губи все повече територии, едно съперничество и враждебност между участниците в международната коалиция срещу джихадистите, пък може да им даде нужната глътка въздух за прегрупиране.

Кюрдите решиха: Ще гласуват за независимост 

Един народ строи град-мечта в пустинята

Вижте как изглежда Ербил - столицата на Иракски Кюрдистан

Кюрдистан откри „посолство” в Русия

На фона на всичко това,

референдумът носи и множество въпроси, а също и скептицизъм сред иракските кюрди,

които търсят отговори от Масуд Барзани.

Когато посетих Ербил през 2014 година нямаше и идея за съставяне на международна коалиция срещу Ислямска държава, чиито сили току-що бяха превзели Мосул и достигнаха на 2 км от столицата на кюрдския иракски регион. Тогава видях устремени в каузата си за независимост войници, които се изправяха пред поредната пречка към изпълнението на мечтата им. Но както тогава, така и три години по-късно, те заявяват, че

не джихадистите са им основният проблем,

а боричканията във вътрешен план и заплахата от съседните държави.

US 'strongly opposes' #Kurdistan independence vote, stating 'Kurds should be proud already of previous achievements' https://t.co/b3HUujNE2J pic.twitter.com/lkos0N1e7I

— RT (@RT_com) 21 септември 2017 г.

Участието на силите на Иракски Кюрдистан в кампанията срещу "Ислямска държава" през последните три години, спечели на лидерите на автономната област безпрецедентен интерес отвън, който се изрази във военна подкрепа и разширяване на контрола на кюрдското регионално правителство върху оспорвани зони, за които претенции има и централното правителство в Багдад.

С кулминацията на кампанията за завземането на град Мосул това лято, може би международната подкрепа ще намалее. Така например, Щатите заявиха, че след битките, присъствието на американски сили в Ирак ще е осезаемо по-слабо, а някои от базите ще бъдат закрити. 

В този момент, лидерството на Иракски Кюрдистан изглежда смята, че има добра възможност да се организира референдум за независимост, който ще е вторият подобен опит от 2005 насам. След пет дни може би ще станем свидетели на нов Ирак с нова карта и нови политически играчи. На 25 септември, когато ще се проведе референдумът в териториите на Иракски Кюрдистан, може да се очаква всичко, включително война. 

Предложеният референдум провокира различни реакции сред иракските кюрди.

Последните направени обществени проучвания в Иракски Кюрдистан показват, че докато някои – особено сред старото поколение – вярват, че вотът ще възнагради усилията и борбата на кюрдите за независимост, други виждат циничен опит на управляващите да останат на власт. Мнозина се чувстват раздвоени между възможността да грабнат шанса, който дава референдума и личната си липса на доверие в лидерството.

Показателно е, че в Сюлеймания, който е един от главните градове на Иракски Кюрдистан, 40% от населението не подкрепя референдума. Известни представители на гражданското общество, включително журналисти и активисти, публично застанаха срещу гласуването по време на референдума, а някои от политическите сили остават все още мълчаливи или предоставят само ограничена подкрепа. 

Кюрдите в мнозинството си, разбира се мечтаят за независимост.

Гласуването за подобно нещо на референдум винаги

е смесица от идеология и политика. Независимостта „един ден“, обаче, не е като независимост „днес и сега“ и това е особено важно разграничение, което означава, че президентът на кюрдския регион, Масуд Барзани, е изправен пред неочаквана опозиция както отвън, така и отвътре.

Може би, коментират някои от местните анализатори, Барзани прекалено много бърза да проведе референдума и в крайна сметка може да доведе до ущърб на кюрдското движение за независимост. 

Причините на Барзани да иска референдум точно сега, са чисто стратегически.

Изправен пред сериозна опозиция в Кюрдистан, той без съмнение се надява да предизвика сключването на по-добра сделка с централното правителство в Багдад, използвайки резултатите от референдума. Но това действие представлява и значителен риск. Така например, напълно вероятно е други правителства, враждебни иначе едно на друго, да намерят консенсус по темата – като например Турция, Ирак и Иран – и да действат срещу кюрдите едновременно, страхувайки се, че независим Иракски Кюрдистан може да повлияе и на съседните кюрдски общности. 

Във видеото:  турски танкове дежурят на границата на Ирак и Турция преди референдума

Барзани може би прави и тактическа грешка, тъй като и да бъде проведен референдумът както трябва, политическата вражда между основните партии в Иракски Кюрдистан – Демократична партия на Кюрдистан (KDP) и Патриотичен съюз на Кюрдистан (PUK) – не дава гаранция, че ще успее.  Съперничеството между партията на Барзани и PUK е толкова ожесточено, че дори забави подготовката за реферндума в южните и източните райони на Иракски Кюрдистан, където има най-голямо влияние PUK. В този случай, гласуване с „Да“ не може да се счита за даденост. 

А ситуацията няма да стане по-розова. 

Референдум, който не е успешен или приет с малко мнозинство – особено след като туркмените, арабите, арменците и асирийците могат да не гласуват в подкрепа – ще укрепи позицията на Багдад и ще означава, че кюрдите нямат реален мандат, за да се отцепят. По този начин, походът към независимостта ще бъде ударен силно. 

Във всеки случай, независимостта сега няма да бъде лек за всички проблеми на Кюрдистан. В момента, районното правителство в Ербил обвинява за повечето неща кабинета в Багдад. След независимостта, кюрдите и останалите групи като арабите и асирийците, които ще бъдат тогава малцинство в състава на Кюрдистан, ще изискват повече прозрачност и отговорност. 

Това няма да е лесно, защото – както отбелязахме – кюрдското движение в Ирак отдавна е разделено между двете основни партийни структури, които функционират повече като местни владетели.

Така например, Масуд Барзани е президент на кюрдския регион и глава на основната партия а неговият племеник е премиер и заместник в партията. Синът на Барзани е шеф на разузнаването. Докато кюрдското население приема мълчаливо този монопол заради централната роля на клана Барзани не само в Ербил, но и в движението за съпротива по времето на Саддам Хюсеин, то това може да не трае още много.  

Особено важен проблем е, че въпреки

богатите залежи на петрол, правителството на Иракски Кюрдистан има милиарди долари дългове. Пешмерга – основните военни сили на района – се оплакват, че невинаги им се плаща. Държавните служители наблюдаваха досега постоянен спад в заплатите. Правителството е обвинявано в корупция и бюрокрация. Да, по тези параграфи ситуацията прилича и на тази в други държави в Близкия изток, но кюрдския въпрос е различен.

Iraqi forces launch #Hawija operation, Peshmerga troops will not participate, but will keep their defense lines strong. pic.twitter.com/EnBUVg5ao7

— Rudaw English (@RudawEnglish) 21 септември 2017 г.

Борбата за независимост е вече близо век, а от падането на Османската империя до днес, милиони кюрди очакват справедливост за жертвите, които са дали за сметка на всички останали страни в района. 

Не само "Ислямска държава", но и борбата срещу режима на Саддам Хюсеин, който обгазява няколко хиляди кюрди през 1980-те години, държат единството на кюрдското движение в Ирак.

Т.е. досега общите врагове държаха видимите несъвършенства на лидерството, но това няма да е така винаги. Напротив, днес повече от всякога, кюрдското общество е особено критично и наблюдава внимателно процесите около политиците му. 

Досега главна вина за намаляването на заплатите и нередовните плащания на войниците, носеше Багдад. Но след 25 септември готов ли е Барзани да понесе отговорността?

Пред обществеността, кампанията на Барзани показва образа на независимостта като леснопостижима цел. 

Но тя не е.

Анализатори посочват, че Турция и Иран биха имали много по-голямо влияние върху Иракски Кюрдистан като отделна държава, а не като част от Ирак. Основният петролопровод от региона преминава през Киркук в Турция. Но Киркук е смесен град и остава отворен въпросът дали ще стане част от Иракски Кюрдистан или правителството в Багдад ще защити сегашното положение със сила. Провинция Киркук се пада точно на границата между регионът Иракски Кюрдистан и централното правителство в Багдад, и вече две години поред спорадично избухват сблъсъци между шиитски про-правителствени милиции и пешмерга. След 25 септември може би ще прераснат в открит конфликт.

След обявяването на независимост, Кюрдистан ще се изправи и пред друг избор: дали да бъде напълно зависим от Турция, за да продава петрола си, който е основен източник на приходи, или – още по-лошо – Киркук да остане в състава на Ирак и новата държава да представлява чужда страна за собствения си източник на средства. 

Иран също ще създаде множество проблеми и вече загатна за това.

Техеран споделя дълга граница с Иракски Кюрдистан и след обявяването на независимостта, иранците ще имат влияние и върху новите граници. По-рано това лято, Иран за кратко спря потока на вода към един от кюрдските градове – Кала Диза – което послужи като предупреждение за Ербил. 

Независим Кюрдистан скоро ще се озове с Иран като важен съсед, който ще упражнява значителен натиск върху голяма част от граничната зона. Със Сирия на запад и Турция на север, които гледат на кюрдите като опасност, независим Кюрдистан рискува да се изолира още в началото. 

Независим Иракски Кюрдистан не е добра новина и за ПКК.

Докато Масуд Барзани трупа позитиви, макар и скептицизмът, Кюрдската работническа партия (ПКК) гледа с недоверие към референдума. Един такъв ход би лишил движението от част от подкрепата, с която се ползва в Турция, Иран и Сирия. Настроения на разделение между кюрдите отдавна има и единствено мечтата за независим Кюрдистан ги държи единни в периодите на враждебност между лидерите.

И все пак, има значение кой и как ще извърши крачката към независимост, а Масуд Барзани е критикуван от ПКК за връзките си със Запада и капитализма си, който уврежда каузата на Кюрдистан. Дали след обявяване на независимост в Иракски Кюрдистан ще има брожения в сирийските кюрдски територии, не се знае. Коментари, обаче, ще има със сигурност, а политически нещата могат да станат особено непредвидими. 

И все пак, извоюването на независимост в този момент, колкото и лоша идея да изглежда,

е нещо, което кюрдите заслужават и желаят. Това трябва да бъде взето на сериозно в Багдад, Техеран и Анкара. Барзани заяви, че ако съседните държави не желаят референдум, трябва да предложат алтернатива и това е справедливо. 

Барзани може и да бърза с отцепването, но Багдад трябва да даде добра причина на региона да остане. Няма връщане назад – нито за кюрдите, нито за иракчаните.

Още от времето на Саддам Хюсеин пропастта между тях се увеличи до такава степен, че 30 години по-късно, тя е почти непреодолима. Когато посетих Ербил и околните градове, аз видях един развиващ се град с добра инфраструктура, желание за просперитет, хора с независимо и гордо мислене и кауза, за която всеки от тях щеше да умре. 

Barzani: I kindly ask our neighbouring countries to not engage with us through the language of threats. We don't accept threats. #Kurdistan pic.twitter.com/Clks18BVZJ

— Yes for Independence (@Yes_Kurdistan) 20 септември 2017 г.

Множеството грешки на регионалните правителства, издевателствата, кампаниите за смазване на движенията, арестите и почти вековната борба за независимост, са достатъчни причини Иракски Кюрдистан да желае отцепване.