С тремежът на кралица Елизабет I към непреходна красота в крайна сметка води до трагична и преждевременна смърт. Нейното управление, продължило 45 години, е белязано от просперитет и власт, но зад фасадата на царственото спокойствие се крие сложна и бурна история.
В края на XVI в. светлата кожа е почитана като признак на благородство и Елизабет, в непрестанния си стремеж да запази младежкия си вид, прибягва до опасни разкрасителни процедури. За да скрие белезите от едра шарка, тя покрива кожата си с пластове от опасна отвара, известна като венецианска церуза - смес от бяло олово и оцет. Както вече знаем, токсичното олово в този грим може да доведе до редица здравословни проблеми, включително анемия и дори смърт.
Елизабет не спира дотук. Тя използва смес от яйчени черупки, алуминий и живак, за да премахне дебелия слой грим, което допълнително застрашава здравето ѝ. Излагането на живак може да доведе до загуба на паметта и умствена нестабилност, което потенциално допринася за влошаването на психичното ѝ здраве.
Към края на 90-те години на XV в. здравето на Елизабет започва да се влошава, което се изразява в гниене на зъбите, пълни с гной жлези и подуване на ръцете. Суетата ѝ, непрестанният ѝ стремеж да поддържа имиджа си, само ускоряват влошаването на състоянието ѝ. Токсичният грим, макар и в комбинация с други здравословни проблеми, може би окончателно ускорява смъртта ѝ през 1603 г.
* Вижте и това видео от архива ни: 8-километрови опашки за последно сбогом с кралица Елизабет II
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
