"Аз не съм човек, а демон от най-горещия ад": Загадката на серийния убиец Секирата

"Аз не съм човек, а дух и демон от най-горещия ад. Аз съм това, което вие и вашата глупава полиция наричате Секирата".

Тези зловещи думи са написани в писмо до полицията от човек, за който се предполага, че стои зад масови убийства, сковали от страх жителите на град Ню Орлиънс, щата Луизиана, САЩ.

Първото нападение, приписвано на Секирата, се случва в нощта на 22 май 1918 г. Италианският бакалин Джоузеф Маджо и съпругата му Катрин са открити с прерязани гърла от неизвестен нападател, който след това продължил да удря главите им с брадва, която е намерил в къщата им. Джоузеф издъхва минути, след като той и съпругата му са открити от братята му Джейк и Андрю Маджио. Полицията открива окървавените дрехи на убиеца в къщата, като се предполага, че се е преоблякъл преди да избяга. Андрю Маджио, който работел като бръснар и чийто бръснач се оказал оръжието на убийството, станал главният заподозрян, но в крайна сметка бил освободен.

На няколко пресечки от мястото на убийството полицаите откриват загадъчно съобщение, изписано с тебешир на тротоара. Той гласи:

„Г-жа Маджо ще седне тази вечер точно като г-жа Тони“.

По-късно това е изтълкувано като препратка към предполагаемата атака на друга двойка италиански бакалии през юни 1911 г.: Антъни и Йохана Скиамбра (последната често била наричана „г-жа Тони“ от клиентите си).

На 27 юни друга двойка е нападната през нощта. Бакалинът Луис Бесумер и любовницата му Хариет Анна Лоу са открити с тъпи наранявания по главата от шофьор на пекарна. И двамата оцеляват. След ареста и последващото освобождаване на тъмнокож американец, заподозрян по случая, Хариет твърди, че Луис е германски шпионин и че той е отговорен и за нападението от 27 юни. Бесумер е арестуван, но поради липса на доказателства по-късно е освободен. 

Пресата превръща цялата история в сензация. 

В ранните часове на 5 август Мери Шнайдер, бременна жена, е намерена тежко ранена от удар с тъп предмет. Нападателят задига и няколко долара от портфейла на жертвата си. Мери твърди, че си спомня брадва да спуска върху нея и след това нищо повече. В крайна сметка полицията стига до заключението, че оръжието на убийството може да е лампа, намерена в къщата ѝ (използването на предмети, собственост на жертвите му като оръжия за убийство, било като запазена марка на Секирата). Друг заподозрян е задържан, но по-късно освободен.

На 10 август през нощта е нападнат възрастен мъж на име Джоузеф Романо. Той е открит с кръв по главата от двете му племенници. Те успели да забележат нападателя да бяга, описвайки го като "мургав, едър мъж, който носеше тъмен костюм и нахлупена шапка". Джоузеф издъхва два дни по-късно от раните си. Тази атака предизвиква масова истерия в Ню Орлиънс, като всички се страхуват, че Секирата ще ги навести.

На 13 септември Секирата опитал да нахлуе в пореден дом, но не е успял, защото предмети са препречвали пътя му. Методът на влизане бил същият като при другите атаки, както и набелязаните жертви: бакалинът Пол Дюрел младши и семейството му.

Първата атака от 1919 г. е извършена на 10 март същата година в Гретна (предградие на Ню Орлиънс). Жертвите били бакалинът Чарлз Кортимиля, съпругата му Роузи и дъщеря им Мери. Момичето било убито, но родителите ѝ оцеляват. Първоначално Йорландо Джордано и синът му са обвинени от Роузи Кортимилия и арестувани по обвинения в нападението. По-късно Роузи се отрича от показанията си и те са освободени.

На 13 март е получено писмо от медията Times-Picayune , което гласи:

По дяволите, 13 март 1919 г

Уважаеми смъртни:

Никога не са ме хващали и никога няма да ме хванат. Те никога не са ме виждали, защото съм невидим. Аз не съм човек, а дух и демон от най-горещия ад. Аз съм това, което вие, орлеанците и вашата глупава полиция наричате Секирата.

Когато намеря за добре, ще дойда и ще взема други жертви. Само аз знам кои ще бъдат те. Няма да оставя никаква следа, освен моята окървавена брадва, изцапана с кръв и мозъци на онзи, когото изпратих долу да ми прави компания.

Ако желаете, можете да кажете на полицията да внимава да не ме раздразни. Разбира се, аз съм разумен дух. Не се обиждам от начина, по който са провеждали разследванията си в миналото. Всъщност те бяха толкова глупави, че не само забавляваха мен, но и Негово сатанинско величество Франсис Йозеф и т.н. Но им кажете да се пазят. Нека не се опитват да открият какъв съм, защото по-добре никога да не са се раждали, отколкото да си навлекат гнева на Секирата. Не мисля, че има нужда от такова предупреждение, защото съм сигурен, че полицията винаги ще ме избягва, както е правила в миналото. Те са мъдри и знаят как да се пазят от всякаква вреда.

Несъмнено вие, орлеанците, ме мислите за най-ужасния убиец, какъвто съм, но можех да съм много по-лош, ако исках. Ако исках, бих могъл да посещавам града ви всяка вечер. По желание бих могъл да убия хиляди от най-добрите ви граждани, защото съм в близки отношения с Ангела на смъртта.

Сега, за да бъда точен, в 12:15 (земно време) следващия вторник вечер ще мина над Ню Орлиънс. В моята безкрайна милост, ще направя малко предложение към вас, хора. Ето го:

Много обичам джаз музиката и се кълна във всички дяволи, че всеки човек ще бъде пощаден, в чийто дом джаз оркестър свири по времето, което току-що споменах. Ако всеки има джаз банда, тогава, толкова по-добре за вас хора. Едно нещо е сигурно и то е, че някои от вашите хора, които не джазират във вторник вечер (ако има такива), ще получат брадвата.

Е, тъй като ми е студено и жадувам за топлината на моя роден Тартар и е крайно време да напусна земния ви дом, ще прекратя разговора си. Надявайки се, че ще публикуваш това, за да ви върви добре, аз съм бил, съм и ще бъда най-лошият дух, който някога е съществувал, в действителност или в царството на фантазията.

Брадвата

Публикуваният текст на писмото предизвиква масова паника. В нощта на Свети Йосиф (19 март) всички зали за танци в Ню Орлиънс били пълни до краен предел, а професионални и аматьорски групи свирели джаз на партита в стотици къщи из града. Тази нощ нямало нито едно убийство.

Финални атаки

На 10 август Стив Бока, друг италиански бакалин, е нападнат с брадва от влязъл с взлом в дома му непознат мъж. Окървавеното оръжие на убийството е оставено в кухнята му.

На 3 септември Сара Лауман е нападната или от Секирата, или от имитатор, докато спи. Точно като Бока, тя не можеше да си спомни нищо от атаката. Отново окървавената брадва, използвана при покушението, е оставена на местопроизшествието.

Последното нападение, приписвано на Секирата, се случва в нощта на 27 октомври. Майк Пепитоун, бакалин, е убит от натрапник, който е забелязан от съпругата на Пепитоне.

Начин на действие

Секирата е нападал главно италиански имигранти, които са работили в бакалии, вероятно ги е дебнел преди атаките за неопределен период от време. Той обикновено убивал жертвите си със собствените им остри или тъпи предмети, като брадви, с които разбивал главите и лицата им многократно, понякога счупвайки черепите им. Винаги оставял окървавените брадви, които е използвал, на местопрестъпленията след нападенията. Той също е прерязвал гърлата на жертвите си и ги е мушкал. Няколко предполагаеми атаки, приписвани на Секирата, са извършени и  чрез стрелба.

Профил

Според разкази на очевидци и оцелели, Секирата е бял мъж от работническата класа на около 30 години, когато са започнали атаките. От лекотата, с която той влизал с взлом в бакалията и използването на "кози крак", обичаен инструмент за кражба, полицията предполага, че той е опитен крадец.

Криминални анализатори предполагат, че Секирата може да е бил сексуален садист, който специално е търсил жени жертви, както се подкрепя от някои от случаите, в които мъжът е ранен, докато жената е убита. Писателят Колин Уилсън предполага, че Секирата е убивал мъжа в домакинството, само когато се е опитал да осуети атаката му срещу жената. Джон Дантонио, пенсиониран детектив, пък е убеден, че Секирата е с „личност на Джекил и Хайд, като Джак Изкормвача [...] внезапно го обзема импулсът да убива и той трябва да му се подчини.“

По-малко правдоподобна теория е, че Секирата е извършвал убийствата в опит да бъде популяризирана джаз музиката, както предполага писмото, което му се приписва.

Заподозрени

Главен заподозрян

Джоузеф Мумфре (1875 - 1921)

Криминалният писател Колин Уилсън, въз основа на разказ на писателя Робърт Талант, подозира, че Джоузеф Мумфре (също изписван Монфре, Момфре или Манфре) е Секирата. Твърди се, че е бил застрелян в Лос Анджелис от вдовицата на Майк Пепитоун. Уилсън спекулира, че г-жа Пепитоун е убила убиеца на съпруга си за отмъщение.

Подозренията срещу него се засилват, тъй като доклади сочат, че е бил в затвора по време на прекъсване на убийствата на Секирата между август 1918 г. и март 1919 г. Други съобщават, че той е бил в затвора от 1911 до 1918 г.

Писателят на истински криминални истории Майкъл Нютън не намерил никакви доказателства за „Джозеф Мумфре“ или вдовицата на Пепитоне. Днес теорията на Уилсън се смята за градска легенда.

От друга страна, източници от архивите разкриват, че може да е имало мъж на име Джоузеф Мумфре, Момфре, Монфре или Манфре (което е общоприето име по онова време), в Ню Орлиънс, свързан с организираната престъпност и обвинен в извършване на бомбен атентат през 1907 г. Въпреки това, местните записи за периода не са достатъчно обширни, за да идентифицират лицето.

Авторът Джей Робърт Неш смята, че Мумфре е наемен убиец, работещ за мафията, който е изнудвал пари от италиански бакалници. Въпреки това, не всички жертви на Секирата са били италианци или бакалии.

Според учения Ричард Уорнър главният заподозрян за престъпленията е Франк „Док“ Мумфри (1875–1921), който използва псевдонима Леон Джоузеф Монфри/Манфре.

Други заподозрени

Андрю Маджио

Братът на една от първите съобщени жертви на Секирата е работил като бръснар.

За кратко е смятан за заподозрян по случая, тъй като бръсначът, използван за убийството на брат му и снаха му, е негов. В крайна сметка е освободен, тъй като властите не успяват да опровергаят неговите показания, както и разказа му за неизвестен мъж, за когото се предполага, че е видян да дебне близо до дома им преди убийствата.

Луис Обикон

Той е чернокож, който за кратко е заподозрян за атаката на Бесумер. По-късно е освободен поради липса на доказателства.

Луис Бесюмер

Нарочен за Секирата е и Луис Бесюмер, който е обвинен в нападение на любовницата си Ани Хариет Лоу, поради нейните собствени показания (по-рано тя е обвинила Луис, че е немски шпионин, факт, който се твърди, че е потвърден и от поредица от писма). По-късно мъжът е оправдан.

Емет Даниелс

Ветеран от Първата световна война. Обвинен през 1917 г. в убийството на две жени в Белгия през 1915 г., заподозрян в много повече, но оправдан по всички останали обвинения. Един от членовете на неговия батальон твърди, че Даниелс е убил жена с брадва и е продължил да я бие с тъпия ѝ край.

Джеймс Глисън

Бивш затворник. Задържан е за кратко по обвинения в нападение над Анна Шнайдер. По-късно е освободен.

Неидентифициран вампир

Една теория, макар и малко вероятна, предложена от следователите, е, че поради факта, че убиецът е успял да влезе в къщи без следа, те вярват, че той има свръхестествени способности. Кървавият характер на местопрестъпленията кара полицията да подозира неидентифициран вампир като виновник. Логично, тази теория е отхвърлена.

"Черната ръка"

„Черната ръка“ и мафията за кратко са заподозрени, тъй като по-голямата част от жертвите са от италиански произход. Според тази версия Секирата е работел като наемен убиец от името на една от тези организации. Това се смята за малко вероятно, главно защото, ако те били замесени, не биха оставили оцелели след атаките, както Секирата. Поради липсата на доказателства, тази версия е отхвърлена.