С ърбия провали газопровода „Южен поток“. Тя подкрепи само на думи този проект, но не направи нищо реално за неговото осъществяване. Изглежда, че сега ситуацията може да се повтори и с „Турски поток“, пише Сергей Правосудов, директор на руския Институт за национална енергетика в „Независимая газета“.
В момента активно се обсъжда удължаването на договора за транзит на руски природен газ през територията на Украйна. Не е тайна, че обемът на украинския транзит ще зависи от скоростта на строителството през територията на европейските страни на газопроводите, които ще станат продължение на „Северен поток-2“ и „Турски поток“. Продължението на „Северен поток-2“ ще премине през Германия и тук Москва не очаква никакви проблеми.
Друг въпрос е Южна Европа, където строителството още не е започнало. Тук е налице и негативният опит от провала на проекта „Южен поток“.
За провала на проекта „Южен поток“ е прието да се обвинява България,
която след визитата на американски сенатори оттегли разрешението за строителството на газопровода през своята територия. „Зад кадър“ остана фактът, че сърбите също провалиха сроковете за началото на строителството. Газопроводът трябваше да се строи едновременно на територията на двете държави. В България и Сърбия се състояха тържествени церемонии, свързани с началото на изграждането му, но на практика то така и не започна. В резултат на „Газпром“ му се наложи да преразгледа маршрута на газопровода и на бял свят се появи проектът „Турски поток“.
В края на миналата година строителството на морската част от газопровода „Турски поток“ - две тръби всяка с капацитет по 15,75 милиарда куб.м., завърши. Първата тръба ще доставя газ на Турция. В резултат на това ще се освободят газотранспортните мощности през територията на Украйна, Румъния и България, по които днес се транзитира руският газ за турския пазар. Този капацитет може да бъде натоварен в реверсен режим, за да може природният газ да потече в обратна посока, към Европа.
Проблеми могат да възникнат в Унгария и Сърбия, които в момента получават газ през Украйна. За да бъдат присъединени към „Турски поток“, трябва да изградят съединителен газопровод между България и Сърбия, а също така да се модернизират българската и сръбската газотранспортни системи до границата с Унгария.
Лидерите и правителството на Сърбия обичат да говорят колко им е скъпа Русия
и за подкрепата за проекта. Струва си да се припомни, че те на думи подкрепиха и „Южен поток“, но на практика не направиха нищо. В случая с „Турски поток“ ситуацията, изглежда се повтаря.
През януари миналата година сръбският президент Александър Вучич заяви, че строителството на продължението на „Турски поток“ на сръбска територия ще започне през лятото на 2018 г. На практика това не се случи. В края на януари 2019 г. той заяви, че строителството ще започне след „няколко дни или седмици“.
Тогава директорът на сръбската държавна компания „Сърбиягаз“ Душан Баятович уточни, че строителството ще започне през март. През февруари той вече започна да говори „за края на март-началото на април“. Строителството трябва да приключи, по думите на Душан Баятович, до 15 декември тази година, което напълно устройвало „Газпром“, чийто транзитен договор с Украйна изтича в края на 2019 г.
Въпросът се състои в това, дали сърбите ще изпълнят своите обещания?
Сърбия е много обичана в Русия. Достатъчно е да си припомним големите протести в Москва срещу бомбардировките на НАТО над Белград. Руски доброволци воюваха на страната на Милошевич срещу католиците хървати и босненските мюсюлмани по време на войните в бивша Югославия (1991-1995 г.)
Мнозина обаче забравят, че първата „цветна революция” избухна не в Киев през 2004 г., а в Белград през 2000 г. В резултат на власт в Сърбия дойдоха проамерикански сили. Официално Сърбия не е член на НАТО и ЕС, но Вучич постоянно говори за нейния стремеж да влезе в състава на Европейския съюз. Нещо повече, сръбското законодателство почти на 100% е хармонизирано с нормите на ЕС
Важна подробност е, че военнослужещите на НАТО имат дипломатически статут на територията на Сърбия. Русия вече няколко години моли Брлград да предостави същия статут на служителите в руския център на министерството на извънредните ситуации в Ниш, но безрезултатно. Руските спасители многократно са помагали в извънредни ситуации. По-конкретно, по време на наводненията през 2014 г. Но дипломатически статут не им се дава.
Сърбите постоянно говорят колко обичат Русия. Но много скоро всичко се свежда до: „Обичам Русия – дайте ми пари“.
Почти цялата сръбска власт по един или друг начин поддържа отношения с тайните служби на западните държави. И това не смущава никого. Нещо повече, с колкото по-голям брой служби контактува един или друг човек, толкова той е смятан за по-авторитетен.
Александър Вучич и неговото обкръжение прекрасно се вписват в шаблона, който постоянно се повтаря в различни страни. Групировката идва на власт с националистически лозунги. Новата власт обещава да се погрижи за националните интереси на своята страна. Обаче, тъй като тези хора идват на власт с помощта на силна външна подкрепа от други държави, на тях им е много трудно да защитават националните интереси. Новите власти са принудени да взимат решение в полза на своите чуждестранни покровители. Не е тайна, че в Сърбия много медии се намират под чужд контрол. Чужденците активно работят със сръбските обществени организации.
Александър Вучич се опитва да повтори стратегията на Тито, който основа движението на необвързаните и играеше с противоречията между САЩ и СССР. Но Сърбия не е Югославия. Тя е далеч по-малка и по-слаба. Днес няма противопоставяне между два блока, изповядващи различна идеология. В САЩ, Русия и Китай има един и същи капитализъм със своите местни особености.
В резултат Вучич бързо стигна до закономерния резултат. Населението на страната се разочарова от него. Още повече, че проблемите с корупцията в Сърбия са големи. Свидетелство за това са многобройните протести срещу управлението на Вучич в големите градове. В тези условия на чужденците им е далеч по-лесно да му стоварят всички грехове и да заложат на друг политик, за да повторят същия цикъл. Именно по тази причина Вучич започна да говори много за своите прекрасни отношения с лидерите на Русия и Китай. Той се надява да намери подкрепа от тях. Може ли да излезе победител от тази битка? Най-вероятно – не. Но очевидно едва ли може да се очаква бърза реализация на проекта „Турски поток“ през сръбска територия.
Сърбите много обичат да говорят за своето превъзходство над българите.
Истината, в случая със строителството на продължението на „Турски поток“ българската компания „Булгартрансгаз“ планира да се справи самостоятелно. А „Сърбиягаз“ създаде за тази цел съвместна компания с „Газпром“ - „Газтранс“.
Според Правосудов целта е да се измъкнат от „Газпром“ и Русия максимално количество пари за „ускоряването на този процес“. Едновременно с това сърбите ще искат пари от своите от САЩ, Великобритания и други държави, защото бавят строителството. В тези условия е невъзможно да се каже, кога точно природният газ от „Турски поток“ ще влезе в Унгария. Може да се окаже, че е по-лесно Унгария и Сърбия да бъдат снабдявани с газ от „Северен поток-2“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
