И зкуственият интелект обещава революция в почти всяка сфера на живота – от медицината и образованието до бизнеса и ежедневните услуги. Но зад впечатляващите възможности на технологията се крие и друга страна, която все по-често тревожи учените – огромната ѝ екологична цена.
Нов доклад на Организацията на обединените нации, цитиран от уебсайта Science Alert, предупреждава, че ако развитието на AI продължи със сегашните темпове, до края на това десетилетие той може да се превърне в сериозно предизвикателство за околната среда.
- AI ще потребява все повече енергия
Според авторите на анализа до 2030 г. системите с изкуствен интелект ще използват около 3% от цялото световно производство на електроенергия. Това е приблизително двойно повече спрямо сегашните нива.
Увеличеното потребление ще доведе и до ръст на въглеродните емисии. Експертите изчисляват, че те могат да достигнат обем, сравним с годишните емисии на цялото Обединено кралство.
Тези прогнози поставят въпроса дали светът е подготвен да посрещне енергийните нужди на една технология, която вече се превръща в неизменна част от икономиката.
- Огромната "жажда" на изкуствения интелект
Още по-тревожни се оказват прогнозите за потреблението на вода.
Центровете за данни, които осигуряват работата на AI моделите, се нуждаят от постоянно охлаждане, за да предотвратят прегряване на сървърите. Според доклада до 2030 г. те могат да използват около 9,3 трилиона литра вода.
Това количество надвишава годишните нужди от питейна вода на цялото население на планетата.
Макар голяма част от потребителите да възприемат чатботовете и AI инструментите като "невидими" дигитални услуги, всяко генерирано изображение, всяка заявка и всяка обработена информация изискват физическа инфраструктура, която консумира огромни ресурси.
- Защо по-ефективният AI не означава по-малко потребление
Докладът оспорва едно широко разпространено схващане – че по-ефективните модели автоматично ще намалят натиска върху околната среда.
Изследователите посочват т.нар. "парадокс на Джевънс" – икономическа теория от XIX век, според която повишаването на ефективността често води до обратния ефект.
Когато една технология стане по-достъпна и по-евтина за използване, тя започва да се използва много по-масово. В резултат общото потребление на ресурси не намалява, а нараства.
Според учените именно това може да се случи и с изкуствения интелект.
- Центровете за данни вече са енергиен гигант
Още през 2025 г. центровете за данни по света са консумирали толкова електроенергия, колкото използва цяла Саудитска Арабия.
Ако сегашните тенденции се запазят, компенсирането на бъдещия въглероден отпечатък на AI би изисквало засаждането на около 6,7 милиарда дървета в рамките на десет години.
Тези изчисления показват мащаба на предизвикателството пред правителствата и технологичния сектор.
- Неравенството в света на AI
Докладът обръща внимание и на друг проблем – глобалното неравенство в развитието на технологията.
Само 32 държави разполагат със специализирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект. Близо 90% от световния капацитет е концентриран в Съединените щати и Китай.
В същото време много развиващи се държави понасят екологичните последици от добива на суровини, необходими за производството на електронно оборудване, както и тежестта от нарастващите количества електронни отпадъци, без реално да участват в създаването и икономическите ползи от AI технологиите.
- Какво препоръчват експертите
Авторите на доклада призовават правителствата и технологичните компании да бъдат значително по-прозрачни относно реалната цена на изкуствения интелект.
Сред препоръките им са:
- публикуване на данни за енергийното потребление на AI системите;
- по-ясна информация за използваните водни ресурси;
- отчитане на въглеродните емисии, свързани с обучението и работата на моделите;
- включване на бъдещото търсене на AI в националните енергийни и климатични стратегии.
Само за няколко години изкуственият интелект се превърна от нишова технология в двигател на глобална надпревара между държави и компании. Инвестициите в сектора достигат стотици милиарди долари, а все повече услуги и продукти разчитат на AI.
Тази трансформация обаче поставя нов въпрос: може ли светът да развива технологиите на бъдещето, без да подкопава усилията за справяне с климатичните промени?
Заключението на доклада е категорично – иновациите и устойчивото развитие не трябва да се разглеждат като противоположности. Ако липсват ясни правила и дългосрочно планиране, изкуственият интелект рискува да се превърне в нов източник на глобален екологичен натиск именно в момент, когато светът се опитва да намали зависимостта си от ресурсоемки модели на развитие.
