П рез 1836 г. три момчета, ловуващи зайци в Единбург, Шотландия, се натъкват на находка, която и до днес остава една от най-мрачните и неразгадани мистерии на Острова. В малка скална ниша близо до хълма Артърс Сийт те откриват 17 миниатюрни дървени ковчега, подредени грижливо на три нива. Във всеки от тях лежи детайлно изработена кукла, облечена в погребални дрехи.
Децата, без да си дават сметка за стойността на откритието, започват да се замерват с миниатюрните предмети и унищожават по-голямата част от тях. До наши дни оцеляват едва 8 от мистериозните ковчези. Малко след откриването им в Шотландия плъзва зловеща теория – че тези фигурки са свързани с бруталните престъпления на Уилям Бърк и Уилям Хеър, най-известните серийни убийци в историята на Единбург.
Кървавият бизнес на Бърк и Хеър
За да се разбере връзката, трябва да се върнем в края на 20-те години на XIX век. Медицинските факултети в Единбург изпитват остър недостиг на трупове за дисекция (по закон тогава им се разрешава да ползват само тела на екзекутирани престъпници). Анатомите започват тайно да плащат огромни суми на „хищници за трупове“.
Ирландските емигранти Уилям Бърк и Уилям Хеър откриват златна мина – вместо да разкопават гробове, те започват сами да произвеждат „пресни кадаври“. В продължение на десет месеца двамата задушават общо 17 жертви и продават телата им на известния анатом д-р Робърт Нокс.
След като са разкрити, Хеър предава съучастника си срещу свобода, а Бърк е обесен през 1829 г. В ироничен обрат на съдбата, съдията осъжда тялото на Бърк на публична дисекция, а от кожата му дори са изработени портфейли.
„Лилипутските ковчези“ под лупа
Съвпадението е стряскащо: жертвите на убийците са точно 17, а намерените ковчези – също 17. Още по-любопитно е откритието на писателя Чарлз Форт, че ковчезите са поставяни един по един в продължение на години. На най-долния ред дървото било силно изгнило, средният бил в по-добро състояние, а на най-горния имало само един ковчег – съвсем нов, сякаш поставен наскоро.
Анализът на вестник The Scotsman от онова време описва детайлите:
„Ковчезите са с дължина около 8–10 сантиметра, изрязани от цяло парче шотландски бор. Капаците им са заковани с фини месингови карфици, а страните са богато украсени с парченца тенекия. Фигурките вътре са облечени от глава до пети в памучни дрехи, пресъздаващи традиционните за онова време погребални одежди“.
Изследванията показват, че куклите първоначално са били обикновени дървени играчки (всички са с отворени очи и с нарисувани черни ботуши), но впоследствие някой съзнателно ги е трансформирал в „мъртъвци“ – на една от тях дори са били отрязани ръцете, за да се събере в кутията.
Теориите: Кой е авторът?
Кой и защо е криел тези зловещи фигурки в скалите? Днес съществуват няколко основни хипотези:
- Гузна съвест: Възможно е един от убийците (или съпругите им) да е изпитвал такъв силен религиозен ужас и вина, че да е направил символично погребение на жертвите, които така и не получават истински християнски погребения.
- Трофеи на убиеца: Някои криминалисти смятат, че ковчезите са били мрачни сувенири, които Хеър или Бърк са криели като спомен от всяко убийство.
- Келтска магия или Вуду: Съществува теория, че куклите са правени с магьосническа цел, за да донесат смърт или защита.
- Почит към паднали революционери: Историкът Джеф Нисбет предлага различна теория – според него фигурките нямат общо с убийствата, а са направени в памет на загиналите в Радикалната война (въстанието в Шотландия) през 1820 г.
Големият пропуск в теорията за убийствата
Въпреки перфектното съвпадение в бройката (17), учените откриват сериозен дефект в теорията за Бърк и Хеър. Поне 12 от жертвите на дуото са били жени. Куклите в ковчезите обаче са моделирани изцяло като мъже и са облечени в мъжки дрехи.
Въпреки опитите да се извлече ДНК от фигурките и да се сравни с тази на скелета на Бърк, съвременната наука не дава категоричен отговор.
Днес осемте оцелели „приказни ковчези“ се съхраняват в Националния музей на Шотландия в Единбург, където продължават да привличат хиляди туристи, пазейки тайната за това дали са паметник на гузната съвест, или зловещ занаятчийски проект на масов убиец.
