И зминаха 10 години от началото на въстанието, известно като Майдан или Революция на достойнството в Украйна. Voice of America се е срещнал с трима активисти от Майдана, чийто живот - заедно със страната им - се е променил завинаги през ноември 2013 г.
Вълната от разпалени граждани е предизвикана от решението на подкрепяния от Русия президент Виктор Янукович да не подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз, което поставя началото на тримесечно съпротивително движение.
Тогава Юлиян Терехов е бил студент. Рано сутринта на 30 ноември 2013 г. той бил в центъра на площад "Майдан", когато украинската полиция за борба с безредиците брутално притиска протестиращите.
"Не мислех, че ще имам толкова много последствия от побоя. Но когато се погледнах в огледалото, половината ми гръб беше в синини", разказва Юлиян Терехов.
Насилственото разпръскване на протестиращите предизвиква още повече демонстрации, които продължават три месеца, а жертвите са стотици.
"Това е мястото, на което получих едно от мозъчните си сътресения заради полицията за борба с безредиците", посочва Юлиян Терехов.
Той е бил на площад "Майдан" през цялото време и революцията го е белязала завинаги.
Протестиращите обявяват победата на своята революция, когато Янукович бяга от града. Но триумфът им е последван от анексирането на Крим от Русия, а по-късно и от началото на руско-украинската война в източната част на страната. Всичко това променя плановете на Юлиян.
"Исках да бъда известен диджей и да пиша електронна танцова музика, но виждате как се разви животът. Започна войната на изток и аз, както всички мои другари, се присъединих към армията", разказва Юлиян Терехов.
Сега Юлиян е капитан в украинските въоръжени сили.
Майданът променя живота и на Оксана Сивак. По това време тя работила като гинеколог, затова отишла на Майдана да лекува болни и ранени протестиращи.
"С приятелите ми сложихме бели тениски отгоре [на дрехите си] и нарисувахме кръст с червило върху тях, и отидохме на първата барикада, където получих първите си ранени", спомня си Оксана Сивак.
Оксана описва това като "контролиран хаос". Всички, казва тя, някак си ясно разбирали кой какво трябва да прави.
"Дори имахме график: Лекарите от Киев обикновено идваха на Майдана през нощта. Лекарите от други градове си вземаха отпуск, за да бъдат на Майдана, и бяха там през деня", разказва Оксана Сивак.
След Майдана Оксана напуска лекарската си практика и сега се занимава повече с популяризиране на медицинското законодателство.
"В началото на пълномащабната инвазия срещнахме същата компания от приятели, която имахме на Майдана, и си казах: "Боже мой, все същите хора! Но моята приятелка ми отговори, "Не, имаше повече от нас. Децата ни са пораснали", разказва Оксана Сивак.
Активистите казват, че революцията на Майдана все още продължава за тях, тъй като те се борят с руското посегателство върху суверенитета на Украйна и продължават борбата си за демократични реформи от западен тип в страната си.
