„А сега чуйте! Театърът може би умира. Може би този очарователен болнав старец пълзи в пустинята само с един дроб в немощните си гърди, но той все още диша и е единственото нещо, което имаме. Той е спасителното ни въже, той е живата ни връзка с хората и човещината.“ (откъс от „Лунатици“)
А сега чуйте! Театърът не умира! Този очарователен старец носи мъдрост и блага усмивка, той е спасението, което можем да имаме, дори след като си е тръгнал от нас. Вече имаме причина да заживеем поне за два часа в театъра, да се насладим на радостта от емоцията, която носят истински големите актьори и да преживеем изкуството като щастие. Ключът - „Лунатици“ на сцената на Народния театър.
Този спектакъл е не просто празник, отбелязващ два юбилея – рубиновия брак на Михаил Петров с театъра и завръщането в Народния на голямата Виолета Гиндева след 20-годишно прекъсване. Този спектакъл е празник за сетивата на публиката – от първата до последната минута.
Всички герои в динамичната и очарователно-забавна комедия на Кен Лудвиг са лунатици. Всеки живее в свой собствен свят, режисира и играе главната роля в свой си филм, опитвайки се да привлече гост-“актьори“, но невинаги с успех.
Джордж и Шарлът Хей (Михаил Петров и Аня Пенчева) са в ролите на двойка прочути навремето актьори, които сега са принудени да играят в градчета, на малки бедни сцени. За тях обаче най-важно е да са в театъра, което е истинският им живот - постоянно разиграват сцени от прочути пиеси, разговарят с реплики от тях, изливайки душите си в христоматийни монолози.
Именно текстът е разковничето, в който се крие магията на това представление – актьори играят актьори, които правят театър в театъра. И всичко това е истинско, живо и доказано от таланта, но и от умението да изиграеш живота си - при това до самия му край. Запазвайки достойнство и страст - и в живота, и на сцената, големият актьор може да каже убедително и „Аз съм парцал!“, и „Аз съм светец!“, не може да се обиди от диагнозата „Климактерично халюциониране“, нито да рухне от етикета „Най-старата Жулиета на света“. А искреността е най-големият коз на едно представление и гаранция за неговото дълголетие.
Екипът:
Постановка - Росица Обрешкова;
Превод - Светлана Панчева;
Сценична редакция - Михаил Петров;
Сценография и костюми - Елена Иванова;
Фотограф – Елена Ненкова;
Художник на плаката – Мария Тодорова;
Участват актьорите - Михаил Петров, Аня Пенчева, Виолета Гиндева, Анна Петрова, Христо Чешмеджиев, Васил Драганов, София Бобчева, Павел Иванов, Владислава Николова.
За автора - светлия лъч на комедията
Кен Лудвиг е определян като „светлия лъч на комедията, без който не може да мине нито един театър в Америка". Той всъщност е многостранен талант – музикант, учил в Харвардския университет при Ленард Бърнстейн, театрал, обучавал се в Кембридж по ,,История на театъра", а също и актьор, режисьор, продуцент и автор на пиеси, преведени на повече от 30 езика и играни в 20 страни.
Един истински ,,лунатик", влюбен в театъра и посветил му цялото си вдъхновение, защото в повечето от пиесите на Кен Лудвиг или поне в най-често поставяните, действието се развива на и зад театралната сцена; в тях главни действащи лица са актьорите, а самите пиеси представляват истински романтично и искрено обяснение в любов към Театъра.
За Михаил Петров – сладкодумецът
В творческия му афиш има над 70 роли в театъра и киното, над 500 озвучени в БНТ и повече от 2000 записа в БНР. Още се помни майсторското му „изпълнение” на всички мъжки роли в пиесите на Шекспир при озвучаването на пиесите на барда по БНТ или блестящото изпълнение на Жулиен Сорел в постановката на радиотеатъра по романа на Стендал “Червено и черно”.
„Трябва да работим, да бъдем посредници между великите образци на хуманизма и онази част от човешкия род, която има необходимост от театър и изобщо от изкуство”, убеден е Михаил Петров.
През 2000 г. прави режисьорския си дебют в Народния с „Пуканки" от Бен Елтън, следват авторския спектакъл „Зимата на нашето недоволство" по Джон Стайнбек, както и 'Времетръс" от Андрей Филипов по Кърт Вонегът. А поради изключителния зрителски интерес, пиесата „Аз плащам”, в който Михаил Петров си партнира с Аня Пенчева, вече пети сезон е шампион по посещаемост.
За Виолета Гиндева – нежността е сила!
Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в сливенския квартал „Клуцохор“, като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва ВИТИЗ през 1968 г. Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ (режисьор Въло Радев, 1970). През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев.
От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик, от квотата на БСП, а след това ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски.
Изключително фин и талантлив артист, с характерно присъствие и харизма, Виолета Гиндева е призната за една от иконите на българското кино.
Автор: Даниел Димитров
