Д нес, 4 юни, се навършват 145 години от създаването на българския лев – символ на националната идентичност и финансовата стабилност на страната. Името му произхожда от "левъ" – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.
Случайно или не, се очаква да бъде публикуван и конвергентният доклад за еврото, който ще даде оценка на напредъка на България към присъединяване към еврозоната.
Какво означава конвергентен доклад и какво очаква България след него
- Исторически контекст
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България са били главно чуждестранни сребърни монети, най-често руски рубли, турски, румънски и сръбски монети. Създаването на българската национална валута става факт на 4 юни 1880 г., когато Второто Обикновено народно събрание приема Закона за правото на рязане на монети. С този закон се въвежда паричната единица „лев“, разделена на сто стотинки, като левът се приравнява към френския франк и се възприема биметалният (сребърен и златен) стандарт по модела на Латинския паричен съюз.
- Развитие на монетите и банкнотите
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. Година по-късно се появяват сребърните монети от 1 и 2 лева, а през 1894 г. – първите златни монети с номинал 10, 20 и 100 лева, носещи лика на княз Фердинанд. Тези златни емисии са едни от най-редките и ценени от колекционерите.
Любопитна е съдбата на сребърните монети от 1916 г., почти всички от които са иззети и претопени, за да се изработят монетите от 20 и 50 лева през 1930 г. Последната емисия сребърни монети е от 1937 г. След това се секат основно възпоменателни и тематични монети с колекционерска стойност.
Войните и кризите оказват влияние върху материалите, от които се изработват монетите – през 1917 г. се използва цинк, през 1923 г. алуминий, а през 40-те години – желязо. До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина, като едва тогава се създава българският Монетен двор.
Първата българска банкнота е с номинал от 20 лева и е емитирана през 1885 г. Това се потвърждава от серийния й номер №000001. По всяка вероятност първите хартиени пари са отпечатани в Русия. С това се обяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лв. са оставени две руски думи: „кассирь“ вместо „касиер“ и „подделка“ вместо „подправка“.
В края на XIX и началото на XX век БНБ се опитва да наложи златен стандарт, но поради ниската стойност на среброто и финансови интереси това не се реализира устойчиво. След войните и инфлацията, в началото на 1919 г. обменяемостта на лева срещу злато и сребро е прекратена.
- Реформи, инфлация и стабилност
Събитията от Първата и Втората световна война оказват сериозно влияние върху материала и дизайна на монетите. През 1917 г. се използва цинк, а през 1940-те – желязо. В годините между двете световни войни златният стандарт е периодично отменян и възстановяван. След 1919 г. левът е обезценен десетократно, появяват се „касови бонове“, а през 1921 г. сребърните монети буквално изчезват от обращение, тъй като стойността на метала надвишава номинала.
България за пръв път сама отсича монети едва през 1952 г., когато започва работа Монетният двор в София. До този момент всички български монети са сечени в чужбина – основно в Санкт Петербург.
Банкнотите влизат в употреба през 1885 г., но срещат недоверие у хората. Първите са отпечатани в Русия, а впоследствие се поръчват и в САЩ (т.нар. „американки“). В началото на ХХ век златното покритие на банкнотите е частично, а през 1924 г. златният стандарт е възстановен, но правото на емисия със сребърно покритие е отменено.
През 30-те години на ХХ век България започва сама да печата банкноти. В периода след 1944 г. настъпват редица промени, включително емисии с нов дизайн, воден знак, метална лентичка, както и парични реформи през 1951 и 1962 г. През 1991–1994 г. се емитират парични знаци с номинали до 10 000 лв., а по време на кризата през 1996–1997 г. БНБ пуска в обръщение банкноти до 50 000 лв.
След въвеждането на валутния борд през 1997 г. левът е фиксиран към германската марка, а по-късно – към еврото. Това създава ценова стабилност и дава възможност за деноминацията от 1999 г., с която в обращение влизат нови банкноти и монети – такива, каквито познаваме и днес. В новия век БНБ продължава да емитира нови серии банкноти и монети, включително първата българска възпоменателна банкнота през 2005 г., отличаваща се с иновативен полимерен прозорец. През 2018 г. започва въвеждането на нова серия банкноти с подобрени защитни елементи, а банкнотата от 100 лв. печели международна награда за дизайн и сигурност.
Пълен каталог на българските банкноти от 1885 г. досега, включително нециркулирали банкноти и държавни съкровищни билети, може да се види тук.
- Към бъдещето: Еврото и дигиталните разплащания
След влизането в ЕС през 2007 г., България поддържа фиксацията към еврото, без да е част от еврозоната. През 2020 г. страната влиза в ERM II (чакалнята на еврозоната). Но левът остава официална национална валута до ден-днешен, с високо доверие в икономиката, стабилна фискална рамка, нисък дълг, макроикономическа предвидимост — въпреки политическата нестабилност. Левът не е просто парче хартия. Левът е свидетел и жертва на нашата история.
Днес левът остава не само платежно средство, но и част от националната памет. Въпреки навлизането на дигиталните разплащания, старите хартийки и монети все още се използват и събират като спомен за едно друго време.
Очакваният днес конвергентен доклад за еврото ще определи следващите стъпки към евентуалното присъединяване на България към еврозоната, което ще отбележи нов етап в историята на българската валута.
