М ожете ли да посочите жена учен от историята? Вероятно всеки един от вас ще каже - Мари Кюри. Жената, която два пъти е носителка на Нобелова награда. Друг пример е математикът Ада Лъвлейс една от малкото жени в науката, които получават трайно популярно признание.
Една от причините жените да отсъстват от историята е липсата на данни за жени учени.
Дори днес броят на жените учени остава много под този на мъжете, особено в определени дисциплини. Проучвания показват, че само 22 на сто от физиците през 2018 г. са жени.
Друга причина е, че жените не отговарят на имиджа на учените.
Широко разпространена е идеята за самотния мъж, който е гениален изследовател. Но поглеждайки в историята можем едновременно да оспори това и да предложи някакво обяснение, защо науката все още изпитва пристрастия към мъжете.
Астрономът от 19-ти век, Каролин Хершел, попада в сянката на брат си Уилям.
Физикът Лиза Мейтнер не получи Нобелова награда за откриването на ядрен делене през 1944 г. , която вместо това отиде при младия ѝ сътрудник Ото Хан.
Дори Мари Кюри получава нападки в пресата, за това, че се е възползвала от работата на съпруга си Пиер.
Историкът Маргарет Роситер нарича преписването на женски научни трудове на мъже “Ефектът на Матилда”.
Преди 20 век единственият начин, по който жените могат да участват в науката, е да си сътрудничат с членове на семейството или приятелите си от мъжки пол.
Това поставя жената на позиция “помощник” на мъжа.
Трайната нагласа за „правилната“ роля на жената, задава въпроса за истинността около научните постижения и принос на мъжете в науката.
Консервативното възприемане за функциите на жените ги принуждава да работят като преводачи и илюстратори на научни материали, но не и като изследователи.
Радиоактивната Ирен – да обичаш науката повече от живота
Науката е професия едва от края на 19 век.
След като се легализира професията жените остават у дома, където науката им е невидима за света.
Например, малцина знаят за работата на Хендерина Скот, която през 1903 г. е една от първите, която използва кинематографията, за да запише растежа на растенията.
Изключването на жените от професията е една от причините да станат по-активни и да се развиват в научните дисциплини като физика и астрономия.
Разбирането на мъжете разделя науката на мъжка и женска, като ботаниката и биологията се смятат за женски сфери.
Едва средата на 20 век жените получават признание.
Първите жени стипендианти на Кралското общество са през 1945 г., а Френската академия на науките не признава жените в професията до 1979 г.
Кралското географско дружество обсъжда възможността за работа на жени в дружеството през 1892 и 1893 г. Тогава се появяват гневен публикации в The Times, а авторите им са членове на съвета. Едва през 1913 г. дружеството допуска жени.
Между 1880 и 1914 г. около 60 жени са написали разработките си за публикации на Кралското общество. А някои от тях работят като учени без заплата или звание.
Въпреки, че жените вече работят в сферата, те все още не могат да се конкурират с мъжете.
Доротея Бейт е изтъкнат палеонтолог. Тя работи в Природонаучния музей от 1898 г., без заплащане и без титла.
Едва през 1948 г., на 60-годишна възраст, Бейт получава названието “учен палеонтолог”.
Но защо им е било толкова трудно на жените учени?
В края на 19 век научните среди изнасят твърдение, че има вродени интелектуални различия между половете.
А мисълта жена да бъде по-добра в науката от мъжа се счита за унижение.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
