Д вамата астронавти, които продължават да са заседнали в Космоса, седмици след като трябваше да са се завърнали на Земята, очакват скоро "Боинг" да ги прибере благополучно. Но не само космическата капсула на Буч Уилмор и Суни Уилямс е изправена пред редица проблеми.
По-рано завръщането на космическия кораб беше насрочено за 26 юни, а преди това беше планирано за 14 юни. В изявление Стив Стич, мениджър на програмата за търговски екипажи на НАСА, каза: "Ние отделяме време и следваме нашия стандартен процес на управление на мисията", според доклад на ABC News.
(Видеото е архивно: 90-годишен афроамериканец сбъдна мечтата си и полетя в Космоса)
По-късно датата на изстрелване беше определена за 25 май. Въпреки това, малък теч на хелий е открит в сервизния модул, който включва поддържащи системи и инструменти за управление на космически кораб, съобщиха медиите. Starliner пристигна на МКС на 6 юни.
Сега се съобщава, че двамата астронавти може да останат в Космоса до 2025 година.
Прекарването на време в Космоса има сериозни ефекти върху здравето на астронавтите поради уникалната среда, характеризираща се с микрогравитация, излагане на радиация, ограничени условия на живот и изолация. Тези фактори влияят на почти всяка система на човешкото тяло, което води както до краткосрочни адаптации, така и до дългосрочни здравословни съображения.
Една от най-ранните и най-значими промени, които астронавтите преживяват, е преразпределението на течностите в микрогравитация. Без постоянното притегляне на гравитацията, течностите се изместват към горната част на тялото, причинявайки подпухналост и намалявайки обема на течностите в краката.
Тази промяна на течността може също да доведе до намаляване на обема на кръвта и промени в регулирането на кръвното налягане. С течение на времето тези адаптации могат да повлияят на сърдечно-съдовата функция, което потенциално води до ортостатична непоносимост при завръщане на Земята, където астронавтите могат да изпитат замаяност или припадък при изправяне.
Микрогравитацията засяга и опорно-двигателния апарат, причинявайки мускулна атрофия и загуба на костна маса.
Астронавтите изпитват бързо намаляване на мускулната маса, особено в долната част на тялото и мускулите на гърба, тъй като вече не е необходимо да поддържат телесно тегло. Освен това костите претърпяват деминерализация поради намалено механично натоварване, което води до намалена костна плътност, подобно на състоянията, наблюдавани при остеопороза на Земята. Упражненията и оборудването на Международната космическа станция (МКС) помагат за смекчаване на тези ефекти, но някои все още се случват.
Промените в разпределението на течностите могат да засегнат отделителната система, като някои астронавти изпитват повишен риск от камъни в бъбреците поради по-високите концентрации на калций в урината. Освен това, промененият метаболизъм в микрогравитацията може да повлияе на усвояването и използването на хранителните вещества.
Проучванията показват промени в нивата на хормоните, инсулиновата чувствителност и дори състава на чревната микробиота в космоса, което може да повлияе на дългосрочните здравни резултати.
Липсата на гравитация променя сензорната информация, което води до промени в пространствената ориентация, баланса и координацията око-ръка. Някои астронавти изпитват космическа морска болест (SMS) през първите няколко дни в орбита, характеризираща се със симптоми като гадене, повръщане и дезориентация. Тази адаптация обикновено се решава, когато астронавтите се аклиматизират към новата си среда.
Продължителното излагане на микрогравитация води до значителна загуба на костна плътност, особено в носещи тежест кости като таза, гръбначния стълб и бедрената кост. Проучванията показват, че астронавтите могат да загубят до 1-2% от костната маса на месец по време на продължителни мисии.
Мускулната атрофия продължава по време на продължителни космически мисии въпреки мерките за противодействие на упражненията. Докато астронавтите могат да смекчат част от загубата на мускули с упражнения, поддържането на мускулна маса остава загуба на костна маса.
Тази загуба засяга както скелетните мускули, така и сърдечния мускул, като потенциално влияе върху физическата работоспособност и цялостното здраве.
Друг дългосрочен здравен проблем за астронавтите е зрителното увреждане, особено във връзка с промените във вътречерепното налягане и разпределението на течностите в мозъка и очите. Някои астронавти съобщават за нарушения на зрението, като хиперметропично изместване (далекогледство) и оток на зрителния диск.
Точните механизми зад тези промени все още се проучват, но те подчертават потенциалните рискове за зрителното здраве по време на продължителни мисии. Освен ефектите, свързани с микрогравитацията, астронавтите са изложени на по-високи нива на радиация в космоса в сравнение със земната повърхност.
Галактическите космически лъчи и събитията със слънчеви частици представляват риск от увреждане на ДНК и увеличаване на рискa oт рак. Излагането на радиация ограничава космическите мисии, за да се гарантира, че кумулативното излагане на астронавтите остава в рамките на приемливите нива.
За да смекчат тези последици за здравето, космическите агенции използват строги режими на упражнения, мониторинг на храненето и медицинско наблюдение по време и след мисии. Напредъкът в технологиите и биомедицинските изследвания продължава да усъвършенства мерките за противодействие и да подобрява разбирането ни за
физиологични и психологически предизвикателства на космическите пътувания.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!