П редставете си бъдещето. Къде е? Какво е? Виждате ли се как вървите към него? Може би е зад гърба ви. Може би дори е над вас.
А какво да кажем за миналото? Представяте ли си как поглеждате през рамо, за да го видите?
PAST, PRESENT & FUTURE IS AN ILLUSION. All is occurring simultaneously across multiple "timelines". When you tap into what you refer to as a "past life", you are accessing another experience of your soul happening in the now. In this way, you can accumulate soul wisdom. pic.twitter.com/KezvqMYa1j
— iluminarya (@ilumin_arya) July 28, 2023
Как ще отговорите на тези въпроси зависи от това кой сте и откъде идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която сме израснали, и езиците, с които си служим.
За много хора, израснали в Обединеното кралство, САЩ и голяма част от Европа, бъдещето е пред тях, а миналото е зад тях. Хората в тези култури обикновено възприемат времето като линейно. Те виждат себе си като непрекъснато движещи се към бъдещето, защото не могат да се върнат в миналото.
В някои други култури обаче местоположението на миналото и бъдещето е обърнато. Аймара, южноамериканска местна група от хора, живеещи в Андите, концептуализират бъдещето като нещо зад тях, а миналото стои пред тях.
Учените открили това, като изучавали жестовете на народа аймара по време на дискусии на теми като предци и традиции. Изследователите забелязали, че когато аймара говорели за своите предци, те жестикулирали пред себе си, което показва, че миналото за тях стои отпред. Когато ги попитали за бъдещо събитие, жестът им показвал, че възприемат бъдещето като нещо назад.
Поглед към бъдещето
Анализът на това как хората пишат, говорят и жестикулират, за да опишат времето предполага, че хората от народа аймара не са единствените, които имат тази по-различна представа за миналото и бъдещето. Говорещите на даридж - арабски диалект, който се говори в Мароко, както изглежда също си представят миналото отпред, а бъдещето отзад. Това се наблюдава и при някои групи хора говорещи виетнамски.
Бъдещето не винаги трябва да е стои зад или пред нас. Има доказателства за това, че някои говорещи мандарин възприемат бъдещето като надолу, а миналото като нагоре. Тези различия във възгледа предполагат, че няма универсална представа за миналото, настоящето и бъдещето. Вместо това хората изграждат тези представи въз основа на тяхната културна принадлежност.
Културата не влияе само върху това къде виждаме позицията на бъдещето. Тя влияе върху това как виждаме себе си по пътя до там.
В Обединеното кралство и САЩ хората обикновено се възприемат като вървящи напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието, когато се движат във времето, не е бъдещето, а миналото. Маорската поговорка „Kia whakatōmuri te haere whakamua“ се превежда като „Вървя назад в бъдещето с очи, вперени в миналото“.
За маорите това, което е пред нас, се определя от това, което може или е било видяно. Маорите смятат миналото и настоящето за ясни и обозрими концепции, защото те вече са се случили или се случват. Миналото се концептуализира като нещо, което е пред човека, където очите му могат да го видят.
Why the future might not be where you think it ishttps://t.co/EJ9iuhYVHO
— Theo (@tprstly) November 17, 2023
Бъдещето обаче се смята за неизвестно, защото все още не се е случило. Смята се, че е зад нас, защото все още не го виждаме. Маорите се възприемат като вървящи назад, а не напред в бъдещето, защото техните действия в бъдещето се ръководят от уроци от миналото. Изправяйки се пред миналото си, те могат да пренесат тези уроци във времето.
Различни подходи
Учените не са сигурни защо различните хора си представят миналото, настоящето и бъдещето по различен начин. Едно предположение е, че нашите перспективи са повлияни от посоката, в която четем и пишем. Изследванията показват, че хората, които четат и пишат отляво надясно, рисуват времеви линии, в които миналото е отляво, а бъдещето е отдясно, отразявайки техните модели на четене и писане.
Въпреки това хората, които четат отдясно наляво, като арабскоговорящите, често рисуват времеви линии със събития от миналото отдясно и бъдещето отляво. Посоката на четене обаче не може да обясни защо някои хора, които четат ляво-дясно, смятат бъдещето за нещо зад тях.
Друга теория е, че културните ценности могат да повлияят на ориентацията ни по отношение на бъдещето. И тъй като културите се различават и по степента, в която ценят традициите си, изследователите вярват, че пространствената ни концепция за бъдещето може да се определя от това дали културата, към която принадлежим набляга на традициите от миналото или се фокусира върху бъдещето.
За културите, които подчертават значението на прогреса, промяната и модернизацията, бъдещето обикновено стои пред тях - например Обединеното кралство и САЩ. Тези, които отдават голямо значение на традициите и историята на предците си, както е в Мароко и някои местни групи като маорите, миналото е в центъра на вниманието им и следователно то стои отпред.
Тези разлики могат да имат отражение и върху инициативите за справяне с глобалните предизвикателства. Ако бъдещето не за всички ни е пред нас, тогава мантрите на Запада за „продължаване напред“ и „оставяне на миналото зад гърба ни“ може да не резонират на много хора.
Ако успеем обаче да се поучим от представата за времето на други култури, може да сме в състояние да преформулираме нашето разбиране за някои от най-належащите проблеми в света. Отиване към бъдещето с поглед към миналото може да ни заведе до едно по-справедливо бъдеще за всички.
