В момента Боливия преживява тежка икономическа криза и намаляващият размер на хляба демонстрира този динамичен срив. В латиноамериканската страна пекарни, които са субсидирани от правителството, са задължени да продават хляба на фиксирана цена от 50 сентавос или 14 български стотинки. Това е малка част от държавно-дирижирания икономически модел на Боливия, съществуващ през последните почти 20 години.икономически разпад на държавата в Андите.
Социалистите от МАС са избрани през 2005 г. с обещанието да се борят срещу бедността и дискриминацията. В началото политиката им се оказва успешна и качеството на живота се подобрява като това се дължи основно на приходите от природните ресурси в страната. Постепенно производството се срива и за да поддържа политиката си, правителството започва да използва резервите си от чужда валута. Скоро и тези резерви се изчерпват, което значително усложнява вноса на стоки в Боливия, ярък пример за това е вносът на пшеницата.
Боливия произвежда едва 25% от зърното си и за да отговори на нуждите на гражданите, се налага да внася от съседни държави.
Поради недостига на чужда валута държавата се оказва непособна да осигури на населението достатъчно брашно, а високата инфлация в съседната Аржентина, един от главните производители на зърно в района, допълнително влошава нещата.
Така субсидираните от правителството пекари имат недостиг на брашно и започват да намаляват размера на хляба. От около 100 грама преди 10 години, в някои случаи грамажът достига едва 60. „Това е като да ядеш малко въздух, вече не те засища”, казва граджанка на столицата Ла Пас, а друга боливийка споделя: „Преди закусвахме със само един хляб, но вече ни трябват два, за да се нахраним”.
Размерът на хляба не е единственият проблем. Подобно на гледките от съветска Русия опашките за хляб стават все по-често срещани в Боливия. Мнозина са готови да платят 20 сентавос допълнително в частни пекарни, които продават „по-вкусен хляб”.
За съжаление на гражданите това не са единствените дълги опашки в южно-американската страна, защото подобен недостиг има и с бензина.
Всеки ден се извиват километрични опашки за гориво и на шофьорите им се налага да чакат с часове за да заредят колите си.
Именно този недостиг допълнително влошава кризата с хляба, защото транспорта на малкото налично брашно се усложнява. В страната има и недостиг на лекарстваи на мнозина боливийци им се налага да ходят от аптека до аптека, за да намерят нужните медикаменти.
- Политическо земетресение
Поради неспособността на управляващите социалисти да се справят с кризата, неслучайно популярността им се е срива. В неделя боливийците ще се отправят към урните, за да гласуват във вероятно най-важните избори през последните 20 години.
Управляващата социалистическа партията преживява имплозия през последните 2 години и се разцепва на две. Крилото на президента Луис Арсе получи рекордно ниски оценки според социолозите, което принуди държавния глава да не се кандидатира за втори мандат. МАС номинира Едуардо дел Кастийо, но той наследява репутацията на Арсе и в проучванията не успява да получи повече от 2.5% от преференциите. Луис Арсе и съюзниците се подготвят за „електорално клане”, в което партията им би могла да загуби всичките си депутатски места.
Другото крило е това на бившия президент Ево Моралес, който управлява от 2005 до 2019 г., но след противоречивите избори през 2019 г. бяга от страната. Въпреки завръщането на МАС на власт през 2020 г. Ево Моралес и Луис Арсе започват да се карат и сега след заповедта за ареста му по обвинения за педофилия, Моралес се крие в джунглата. Въпреки че крилото на Моралес обвинява Арсе за кризата, мнозина вярват, че и той е виновен за нея. Групата около Моралес не може да издигне лидера си за кандидат, тъй като той вече е служил три мандата. Те отказват да издигнат друг кандидат освен Моралес, а вместо това решават да насърчат гласоподавателите им да гласуват с невалидна бюлетина. Въпреки че на изборите има ляв кандидат Андронсио Родригез свързан с крилото на Моралес, бившият президент Ево Моралес го описва като предател и отказва да го подкрепи. Сега акентите сочат, че процентът желаещи да гласуват за Родригез е спаднал драстично и е под 9%.
- Големи политически промени
Именно тези трусове в боливийската левица както и тежката икономическа криза могат да доведат до драстичен завой на дясно. Дори и много твърди поддръжници на левите са готови да гласуват за партиите на десницата, управлявала държавата преди МАС. Въпреки че по тяхно време е имало масова приватизация, която е довела до тежка икономическа криза, мнозина са готови да им дадат нов шанс защото кризата причинена от МАС е още по-тежка. Десните обещават да сложат край на проблемите и да направят радикални реформи като либерализират икономическата система.
Политолози правят паралели между кризата в Боливия и Френската революция от XVIII в., причинена от ръста на цените на хляба. Разликата е, че в Боливия хлябът не поскъпва, просто качеството и грамажът му намаляват.
Битката е ожесточена и според социолозите балотажът е неизбежен – най вероятно между Самуел Дория Медина и Хорхе Кирога „Туто”. Още не може да се каже със сигурност, кой ще стане новият президент на Боливия. Това, което е сигурно е, че Боливия ще направи 180 градусов завой от социалистическата си политика последните 20 година и държавата ще поеме по един съвсем различен път.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
