Ч естваме паметта на 14 000 невинни деца, избити от цар Ирод във Витлеем.
За тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей.
Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният "цар юдейски", мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар.
Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели "звездата Му на изток", т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод.
Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди "във Витлеем юдейски", т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов, и с почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили.
Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до двегодишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол.
Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение.
Тези 14 000 младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.
