В Krung Thep Maha Nakhon (Банкок) има ресторант, носител на множество награди, наречен Wattana Panich, където можете да поръчате и след това да ядете супа от говеждо и козе месо, която е на 49 години.
Супата, която е описана като "вкусна и ароматна, с истинска дълбочина на вкуса, който е трудно да се обясни", е приготвяна от три поколения готвачи, работещи в ресторанта. Всяка вечер каквото е останало в тенджерата се съхранява и се използва отново на следващия ден. Добавят се още съставки и целият процес започва отново, ден след ден, в продължение на десетилетия.
В Япония ресторант Otafuku в квартал Асакуса в Токио се сервира яхния, наречена oden, която се попълва непрекъснато от 1945 г. насам. Единствената причина да не датира от 1916 г., когато ресторантът отворил врати е, че супата била загубена при въздушно нападение по време на Втората световна война. Предполага се, че друга супа съществувала от XV-ти век, докато също не била загубена през Втората световна война.
Както показват постоянните клиенти, липсата на умрели в следствие на консумацията ѝ и набор от добри отзиви за нея в Tripadvisor, става ясно, че супите са безопасни за ядене, въпреки че не бихме препоръчали да си ги приготвяте сами у дома.
Първо, не е като да ядеш късчета месо от коза отпреди десетилетия. Въпреки че може да са се запазили следи от оригиналните компоненти, които да се окаже, че датират от някоя супа на Тезей.
Супите се загряват и се държат да къкрят, така че да са достатъчно горещи, за да бъдат убити всички бактерии, които може да бъдат добавени по време на допълването им през деня. Ако не се добавят съставки, вредни за човешкото здраве и супата се вари постоянно, за да се убиват вредните бактерии, супата може да се допълва и да се яде дълго, дълго време (но ние не препоръчваме тази практика).
Може би един ден ще имате възможност да ядете супа, която е по-стара от вас.
криза, която тихо расте" />
