Е два ли бихте си помислили, че има какво толкова да се каже за консерва смляно свинско месо, но спамът има забележително пътешествие, откакто е въведен през 30-те години на миналия век досега. От непопулярната основна храна на съюзническите войници по време на Втората световна война до неволното вдъхновяване на името на лавините нежелана електронна поща през 90-те години, ние поглеждаме към изненадващо наситената история на тази основна храна.
Where does ham come from folks?😂🤷♂️
— B. Winfield... (@hufco60) May 3, 2021
Spam
We don’t care how popular it is in Hawaii, putting ham in a can is still an eternally puzzling concept... especially when Spam (“spiced ham”) is actually mainly made of pork, with some ham meat added. pic.twitter.com/AUOaEkgP5g
Началото
Историята на „Спам“-а, започнала през 1936 г., когато месопреработвателят Джордж А. Хормел от Остин, Минесота се опитал да повиши продажбите на свинска плешка, която по онова време се смятала за остатъчен продукт. Нещо го накарало да я комбинира с вода, захар, натриев нитрат (за цвят) и спиращо сърцето количество сол. Така се родил „Hormel Spiced Ham“. Година по-късно името било съкратено до „Спам“, след като думата била резултат от брейнсторминг по време на работна среща.
Продажбите на новия продукт били бавни, но стабилни през първите няколко години, но проблем, назряващ в чужбина, ги изстрелял в стратосферата. На 7 декември 1941 г. японците предприели изненадваща атака срещу Пърл Харбър. На следващия ден Америка обявила война на Япония и нейните съюзници Германия и Италия. Америка влязла във Втората световна война, а с нея и „Спамът“.
„Спам“ отива на война
Изхранването на милиони войници не е лека задача. Доставянето на прясно месо на военнослужещи, разпръснати из толкова много райони, било логистично невъзможно. Консервираното месо, от друга страна, можело да бъде опаковано и изпращано с лекота и в големи количества. Тъй като било съхраняван в тенекиени кутии, то имало и допълнителното предимство да не се разваля, независимо дали било дадено на войските в задушната тропическа джунгла или на войниците в замръзналата Северна Европа. Така където и да отивали американски военнослужещи, „Спам“-ът ги следвал неотлъчно. Той обаче не бил особено популярен.
"Спам"-ът си спечелил няколко унизителни прякора по време на войната, включително „кюфте без основно обучение“, „шунка, която не е издържала физическото“ и играта на думи „Special Army Meat “.
American Soldier Eating Rations in The Snow M1 Carbine #WW2 #remembranceday pic.twitter.com/eS6UiP06RC
— Corey Kaye (@corey_kaye) November 11, 2016
Джей Хормел, ръководителят на Хормел и син на основателя на компанията, в крайна сметка запазил папка, която нарекъл своя „Неприятен файл“. В него той съхранявал най-ужасните писма, писани с откровена омраза, изпращани му от военнослужещи, които били отвратени от това, че трябвало да ядат „Спам“ три пъти на ден. „Ако смятат, че спамът е ужасен“, отбелязал Хормел, ветеран от Първата световна война, „трябваше да изядат говеждото, което ни даваха в последната война“.
Изхранване на съюзниците
Не само американските войски разчитали на „Спам“. В книгата, в която описвали дажбите за Великобритания се споменава, че консервираното месо се доставяло като част от споразумението за ленд-лизинг и станало също толкова основна храна в британските домове, колкото и в американските. Министър-председателят Маргарет Тачър по-късно възхвалила „Спам“, наричайки го „военновременен деликатес“.
IJA soldiers eating a meal on 2 March 1938 in Tangtouzhen, Shandong, China. #WWII #WW2 pic.twitter.com/nmNvpjHMWq
— Second World War (@WW2HQ) July 3, 2022
Междувременно друг съюзник също започнал да разчита на консервите „Спам“. САЩ изпратили милиони кутии на Съветския съюз като част от пакетите за помощ на страната. Руските войски започнали да разчитат на спама точно толкова, колкото американските военни и британските домакини. В мемоарите си Никита Хрушчов отбелязва:
„Без „Спам“ не бихме могли да нахраним армията си.“
„Спам“ завладял и Азия и Тихия океан
След войната популярността на „Спам“ намаляла в САЩ, тъй като завръщащите се войници, които не били яли почти нищо друго освен него в продължение на четири години, отказали да го ядат. В континенталната част на Азия и островите в Тихия океан обаче ставало дума за съвсем различна история.
След поражението на Оста през 1945 г. САЩ се оказали отговорни за острови и територии в Тихия океан. Те били под американска окупация и с гладно население за изхранване. Точно тогава консервите „Спам“ отново се притекли на помощ. В резултат на това месото било включено в местните кухни на хората от тези територии.
It’s just pork shoulder, ham, and salt… No wonder grandpa loved it, and it was good enough for the troops? Why the hell did they tell us this was bad for us??? I am now a spam nationalist.
— Fairbairn (@Gilnockian) January 4, 2024
Recipes coming soon. pic.twitter.com/uvSusQVEkc
Но на Хаваите приели „Спам“ в сърцето си така, както никъде другаде. Ограниченията, наложени на жителите на острова по време на войната, означавали, че по-голямата част от притежавания от Япония риболовен флот на страната бил спрян, което накарало населението да премине на „Спам“ почти за една нощ. Тези консерви станали толкова дълбоко вкоренени в хавайската кухня, че и досега страната е домакин на ежегоден фестивал на „Спам“ и всяка година там се продават цели седем милиона кутии.
Спам Спам Спам Спам Спам Спам …
През 1970 г. „Спам“-ът станал част от скеч на Монти Пайтън, където викинги пеят „Спам! Спам! Спам! Спам!“. Това станал един от най-известните скечове на комедийната трупа. „Спам“-ът бил споменат отново в песен, включена във филма "Монти Пайтън и Светият Граал" от 1974 г., което на свой ред вдъхновило Ерик Айдъл да назове своята музикална адаптация на филма Spamalot. В резултат на това много хора погрешно смятат, че продуктът е британски.
Въпреки че скечът за „Спам“-а може и да не е повишил продажбите, огромната популярност на Монти Пайтън в Съединените щати допринесла за това думата да се закрепи здраво в съзнанията на цяло едно поколение, което било първото, прегърнало технологията, която промени света както нищо друго след Индустриална революция - интернет.
През 1993 г. 200 съобщения били случайно публикувани в дискусионна група на Usenet. Потребителите започнали да си правят шеги за тях и в крайна сметка някой ги нарекъл спам, защото повтарящата им се природа напомнила за стария скеч на Монти Пайтън. Името останало и скоро започнало да се използва като название за безкрайния поток от нежелани съобщения, които били сериозно главоболие, тъй като имейлите ставали все по-популярни в края на 90-те години. И така „Спам“ът неволно навлиза и в дигиталната ера. Хормел не бил много доволен от тази нова посока на развитие, но в крайна сметка те приели, че не могат да направят много по въпроса.
криза, която тихо расте" />
